Интерпол: AI прави кибератаките по-бързи, масови и трудни за разпознаване
Компаниите трябва да определят кои са най-ценните им активи и да изграждат защитата си според конкретните заплахи, а навлизането на AI агенти създава нови рискове
,fit(1001:538)&format=webp)
Изкуственият интелект усилва съществуващите киберзаплахи, като прави измамите и други престъпни техники по-бързи, по-мащабни и по-трудни за разпознаване, предупреждава Интерпол.
AI по-скоро усъвършенства вече познати престъпни практики, отколкото да ги променя из основи, коментира пред CNBC Бьорн Ватне, глобален директор по информационна сигурност в Интерпол.
Измамниците вече могат да използват AI, за да атакуват множество жертви едновременно, а по-добрият автоматичен превод и все по-убедителните дигитални самоличности затрудняват разграничаването между истинска и измамна комуникация.
„Това е еволюция, а не революция“, казва Ватне. По думите му основният ефект на AI е, че увеличава „скоростта и мащаба“ на съществуващите техники.
Какво трябва да защитават компаниите
С развитието на киберзаплахите компаниите трябва много по-ясно да определят приоритетите си в областта на сигурността, смята Ватне.
Първата стъпка е да идентифицират своите „коронни бижута“ – активите, без които бизнесът им не може да функционира – и да установят кой би имал най-голям интерес да ги открадне, компрометира или извади от строя.
След това компаниите могат да използват информация за актуалните заплахи, за да разберат какви тактики и технологии използват потенциалните нападатели и да изградят защитата си спрямо тях.
„Не е необходимо всеки да се опитва да се защитава от всичко едновременно, когато изобщо не е мишена на съответната заплаха“, казва той.
Необходимите мерки могат да бъдат много различни в зависимост от това дали компанията е изправена пред случайни киберпрестъпници или срещу добре организирани и устойчиви във времето групи за кибератаки.
Според Ватне друг често срещан проблем е разминаването между висшето ръководство и стратегията за киберсигурност.
„Все още има много индустрии, които не са осъзнали, че днес всяка компания по същество е и технологична компания“, посочва той.
Киберрисковете постепенно се изкачват все по-нагоре в списъците с основни заплахи за бизнеса, но в много компании киберсигурността все още не е намерила пълноценно място в дневния ред на бордовете на директорите.
AI агентите създават нови рискове
Ватне е особено предпазлив към развитието на AI системи, които могат самостоятелно да извършват действия от името на потребителите. Според него при тях една грешка вече може да има последствия далеч отвъд предоставянето на невярна информация.
„Едно е AI да ви даде грешна информация. Съвсем друго е, когато AI действително извършва действие и започне да прави погрешни неща, особено във физическия свят. Тогава последствията могат да включват и реално нараняване на хора“, предупреждава той.
Като особено чувствителна област Ватне посочва все по-широкото използване на AI в устройства като автомобилите. Рискът според него се засилва и от сравнително високото доверие, което хората имат в технологиите спрямо други сфери като финансовите услуги.
При банкирането и разплащанията потребителите обикновено са много по-предпазливи. Те използват защити като ПИН кодове и внимават за рискове като кражба на данни от банкови карти. При технологиите обаче често приемат нови устройства и приложения значително по-бързо и с по-малко съмнения.
„Когато става дума за технологии, доверието е огромно“, казва Ватне, като посочва колко лесно хората натискат „приемам“ и предоставят различни разрешения на нови приложения и услуги.
С нарастването на способността на AI системите да действат самостоятелно от името на потребителите това доверие трябва да бъде подлагано на много по-сериозна преценка, предупреждава той.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)