Съединените щати са поканили Владимир Путин да участва в срещата на Г-20, която ще се проведе през декември в Маями. Ако руският президент приеме, това ще бъде първият голям международен форум от подобен мащаб, на който той присъства лично след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

Поканата бележи съществена промяна в подхода на администрацията на Доналд Тръмп към международната изолация на Русия. За нея съобщи американският държавен секретар Марко Рубио на пресконференция в Ню Йорк, където се провежда Общото събрание на ООН.

„Поканихме президента Путин на Г-20“, обяви Рубио след среща с руския външен министър Сергей Лавров. „Смятаме, че това е възможност той да разговаря не само с Тръмп, но и с други световни лидери. Надяваме се да приеме.“

„Благодарни сме за тази покана и я оценяваме високо“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от руските информационни агенции.

„Ще вземем решение и ще уточним въпроса по дипломатически канали“, допълни той.

Законът получи широка двупартийна подкрепа в Конгреса, но предизвика опасения заради разширените правомощия на президента да налага нови мита

Тръмп подписа мащабен пакет от санкции срещу Русия, насочен към ограничаване на приходите за войната в Украйна

Новината вероятно ще предизвика дискусии в Украйна и сред европейските лидери, които през последните седмици обвиняват Москва в хибридни действия, насочени към нарушаване на логистиката и създаване на политическа несигурност сред съюзниците на Киев.

Русия продължава да бъде член на Г-20, но Путин не е присъствал лично на среща на върха на организацията от 2019 г. През 2023 г. той се включи виртуално в една от сесиите. Форумът през декември трябва да се проведе в голф комплекса Trump National Doral.

Рубио защити поканата с аргумента, че американският президент е готов да разговаря с „почти всеки“, ако подобна среща може да допринесе за решаването на конкретен проблем, цитира The Guardian. 

„За да решаваш проблеми, трябва да се срещаш с хората, с които не си съгласен“, обясни държавният секретар. По думите му Тръмп остава отворен и за отделна среща с Путин, стига тя да има конкретна цел.

Г-20 обединява най-големите световни икономики, сред които САЩ, Китай, Индия и Великобритания, както и Европейския съюз.

Отношението към участието на руски представители във форумите на групата вече е предизвиквало разногласия. През август европейски представители изразиха недоволство от поканата към руския финансов министър Антон Силуанов за среща на водещите икономически представители на Г-20 и отказаха да участват в общата снимка с него.

Украинският президент Володимир Зеленски по-рано този месец даде да се разбере, че е готов да пътува за срещата и да разговаря с Путин, ако руският лидер присъства.

„Трябва да отидем. Трябва да се срещнем, да разговаряме и да вземем решения“, посочи той в интервю за Deutsche Welle. „Не става дума за думи. Какво ще му кажа аз или какво иска да ми каже той – това няма значение. Важни са резултатите.“

В речта си пред Общото събрание на ООН в сряда Зеленски отново призова световните лидери да ограничат приходите на Русия и по този начин възможностите ѝ да финансира войната.

Според Юрий Ушаков, съветник на Кремъл, разговорът е бил конструктивен и откровен, и е продължил един час. Руският президент е уверил, че няма агресивни намерения спрямо Европа

Путин и Тръмп са провели телефонен разговор след визитата на американските емисари в Москва и Киев

„Украинците разбират, че тази зима може да бъде много тежка за нас“, предупреди той. „В отговор няма да имаме друг избор, освен да направим така, че да бъде болезнено и за Русия.“

Украинският президент изрази и опасения, че конфликтът може да се разпространи извън границите на страната му, ако Москва не бъде възпряна.

Рубио от своя страна разкри, че е обсъдил с Лавров обвиненията за руски „хибридни атаки“ в Европа. Според него един от рисковете е войната да се разрасне и да обхване други държави.

Междувременно Тръмп се опитва да договори частично прекратяване на огъня между Русия и Украйна, което да обхване и атаките срещу руски петролни рафинерии. Целта е да бъде намален натискът върху световните енергийни пазари.

Американският президент настоя Зеленски да прекрати ударите срещу руска петролна инфраструктура с аргумента, че те допринасят за поскъпването на дизеловото гориво. Цените му в САЩ са нараснали до почти двойно по-високи нива спрямо миналата година в навечерието на междинните избори за Конгреса.

Тръмп и Зеленски разговаряха лично във вторник в кулоарите на Общото събрание на ООН. Украинският президент предложи тристранна среща с участието на Путин като част от усилията за прекратяване на войната, след като Кремъл досега отхвърляше опитите за пряк разговор между двамата лидери.

„Президентът Тръмп, нашите екипи и аз обсъдихме как да сложим край на войната. Това е приоритетът. Ние сме готови. Не съм сигурен, че Русия е готова към днешна дата, но разговаряхме за примирие по отношение на енергийната инфраструктура“, посочи Зеленски.

Дипломатическите усилия продължават на фона на мащабни руски въздушни удари срещу Киев и други украински градове, както и украински атаки по цели на руска територия. През последните два дни украинската столица беше подложена на особено интензивни нападения с реактивни дронове „Шахед“, които са по-бързи и по-трудни за прихващане от по-ранните им версии.

В сряда сутринта серия от експлозии беше последвана от пожари и черен дим над части от Киев. Според кмета Виталий Кличко са били поразени бензиностанция, складове, бизнес център и обект от транспортната инфраструктура. По първоначални данни един човек е загинал, а осем са били ранени.

Конгресът одобри пакет от мерки срещу Москва, който дава на Доналд Тръмп право да налага мита до 100% върху вноса от държави, купуващи големи количества руски петрол и газ

Новите американски санкции срещу Русия увеличават натиска върху Китай и Индия

Поканата към Путин идва и само дни след като американският Конгрес прие мащабен пакет от санкции срещу Русия. Законът предоставя на Тръмп правомощия да наложи мита до 100% върху големи купувачи на руски енергийни ресурси, включително Китай и Индия.

Демократите, повечето от които се противопоставиха на законопроекта, аргументираха позицията си с прекалено широките правомощия, предоставени на президента, и възможността митата да бъдат използвани и срещу американски съюзници.

На този фон комисията по външни работи на Камарата на представителите коментира, че действията на администрацията показват противоречие между новите санкционни инструменти и подхода към Москва.

„Тръмп подписа закона за санкциите срещу Русия преди пет дни. Днес Рубио даде ясно да се разбере, че администрацията няма намерение да изолира Русия заради агресивната ѝ война в Украйна“, се казва в позицията на комисията.