Приложението Max и новият модел за контрол върху дигиталния живот в Русия

През последните 18 месеца десетки милиони руснаци на практика са били принудени да инсталират на телефоните си ново приложение – разпознаваемо по виолетово-синята си икона и предназначено за съобщения и разплащания. Името му е Max.

Властите го представят като патриотична алтернатива на Telegram и WhatsApp, а руски знаменитости го рекламират в рап клипове и комедийни скечове. Това лято Max се превръща в най-използваното приложение за съобщения в страната.

Платформата е продукт на VKontakte – руската социална мрежа, която е тясно свързана с държавата. Според медийни публикации президентът Владимир Путин косвено притежава дял в Max.

Max е руският вариант на т.нар. суперприложение – платформа, която събира множество услуги на едно място. В нея работят редица „миниприложения“, които постепенно навлизат във всекидневието на руснаците – от банкиране и комуникация до основни държавни услуги.

Най-известният подобен пример в света е китайският WeChat, който обединява огромен брой функции и същевременно е част от системата за дигитален контрол в страната.

Руски военни хакери пренасочват интернет трафика на потребители във Великобритания

Има обаче съществена разлика. WeChat се развива в продължение на десетилетия паралелно с останалите ограничения върху интернет в Китай. Max се налага за кратко време на общество, което доскоро имаше сравнително свободен достъп до глобалната мрежа.

Ново техническо изследване разкрива по-пълна картина на възможностите на приложението за наблюдение. Според Роя Енсафи, доцент по компютърни науки в Мичиганския университет, те на практика създават „задна врата“ към цялата екосистема от миниприложения в устройствата на потребителите.

„Изследваме засилването на руския контрол върху интернет през последното десетилетие. Това, което предлага Max, е най-хитрата, но и най-плашещата тактика, използвана от авторитарни правителства за наблюдение на гражданите им“, коментира пред The Guardian Енсафи.

По думите ѝ Max представлява своеобразен модел, който други правителства могат да последват по пътя към дигиталния авторитаризъм. Подобни системи според нея скоро биха могли да бъдат развивани и в държави като Иран, Казахстан и Индия.

Екипът на Енсафи успява да изтегли версията на приложението, използвана в Русия. Анализът показва, че Max може да прави екранни снимки на устройствата и на съдържанието в миниприложенията, без потребителите да знаят за това.

Платформата може също да получава достъп до информацията, съхранявана в тях, включително съобщения и плащания, както и да извършва действия от името на потребителя без негово знание.

Според изследователите Max има възможност дори да въвежда код в миниприложенията. Енсафи предупреждава, че това потенциално би позволило на руските власти да използват платформата и за извършване на кибератаки.

Проучването добавя нови данни към продължаващия спор около възможностите на Max за наблюдение. Важно ограничение е, че приложението не може да прониква в Telegram или WhatsApp, ако те са инсталирани на същото устройство. Русия обаче забрани и двете платформи.

Мечтата на Путин за дигитална „стена“ постепенно се превръща в реалност

Много руснаци, които работят в държавни институции или са свързани с тях, на практика нямат избор дали да използват Max. Държавни служители, студенти, преподаватели и дори ученици са подложени на натиск да прехвърлят комуникацията си в платформата.

Учител от Москва разказва пред The Guardian, че служителите в неговото училище получили нареждане да преминат към Max след инструкции от градските власти.

„Директорът ни събра през март и ни обясни директно, че от този момент всичко трябва да бъде в Max. Това включваше разговорите с родителите, изпращането на домашни и останалата училищна комуникация“, споделя преподавателят.

„Всъщност нямаш възможност да откажеш, така че накрая просто започваш да използваш приложението“, допълва той.

Даниил, студент в Санкт Петербург, неохотно инсталира Max малко преди началото на академичната година. Причината е предупреждение, че без QR код, генериран през приложението, студентите няма да могат да влизат в сградите и общежитията на университета.

Той има притеснения относно сигурността и защитата на личните данни, но усеща, че няма особен избор, ако иска да продължи да посещава кампуса.

Сред руския елит използването на Max често изглежда по-скоро демонстративно. Според няколко добре информирани източници и известни бизнесмени Telegram и Signal продължават да се използват широко за ежедневна комуникация.

Човек от близкото обкръжение на Кремъл казва, че той и няколко негови приятели са купили втори телефони единствено за Max, докато на основните си устройства продължават да използват предпочитаните от тях приложения.

„Всичко е за показ. В политиката всъщност никой не го използва“, твърди източникът.

Max все още не е успял да измести Telegram като основен източник на новини за руснаците. Публичните канали, чрез които медии, блогъри и официални лица достигат до голяма аудитория, остават значително по-слабо развити. Само малък брой от тях са привлекли публика, сравнима с тази на най-големите канали в Telegram.

Под повърхността на Telegram: Пазар за шпиониране, изнудване и злоупотреби

Няколко потребители на Max, с които The Guardian разговаря, описват дизайна и функционалностите му като много близки до тези на Telegram – дълго време най-популярното приложение за съобщения в Русия. Притесненията около неприкосновеността на личните данни и потенциалното наблюдение обаче са широко разпространени.

„Когато използваш Max, имаш усещането, че никога не знаеш кой друг може да наблюдава“, коментира Николай, 34-годишен консултант от Москва.

Въпреки модерния и изчистен дизайн според него в използването на приложението има нещо обезпокоително.

„В крайна сметка започваш да го използваш все повече, защото достъпът до алтернативите става все по-труден. Но усещането продължава да не е добро.“

Бързото налагане на Max в Русия трябва да послужи като предупреждение, смята Енсафи. Китай достига сегашното равнище на дигитален контрол в продължение на около 35 години. Русия обаче въвежда мащабни ограничения и постепенно насочва населението към контролиран от държавата интернет само за едно десетилетие.

„Светът се променя, инфраструктурата на личната комуникация също се променя, а натискът от страна на авторитарните правителства е изключително агресивен“, обобщава Енсафи.