Когато през март 2022 г. за първи път пристига в новия си дом в едно малко селце в италианските Алпи, чувствата на 15-годишния Денис са нещо смесено между носталгия и объркване.

Качен е на нощен автобус и преместен заедно с още над 100 деца от сиропиталището му в Бердянск, в Източна Украйна – един от първите райони, нападнати от Русия.

„Украйна беше всичко, което познавах. Никога през живота си не я бях напускал“, разказва пред The Guardian момчето, чието име е променено, с цел защита на самоличността му.

Но след като тръгва на училище, намира приятели и се интегрира в италианския живот, той не иска да се връща у дома. „Започнах да осъзнавам, че има и друг начин на живот, който бих могъл да водя. Такъв, който не включва въздушни удари и бедност, и който би могъл да ми даде по-добри възможности за бъдещето ми.“

Москва вербува украински тийнейджъри през социални мрежи, за да изпращат снимки на критични обекти

Война без задръжки: Русия използва украински деца като шпиони

Хиляди украински „социални сираци“ – деца, предадени на държавата или отнети от родители, счетени за неспособни да се грижат за тях, са евакуирани в чужбина след руската инвазия през 2022 г. Преместването трябваше да е временно, но дори след като ситуацията в някои части на Украйна се стабилизира, много от тях, например като Денис, отказват да се върнат.

Украинските власти са репатрирали по-голямата част от децата, но над 1 500 остават в Европа. На някои – като Денис, са оказали съдействие съдилища, след като приемните им родители в Италия са се противопоставили на заповедта за репатриране, изтъквайки опасения за благосъстоянието на децата в разкъсвана от война страна със силно увредена социална система и инфраструктура.

За Украйна, която и без това се бори с рязко спадаща раждаемост и загубата на деца, отвлечени от Русия в окупираните територии, фактът, че някои непълнолетни не се завръщат у дома, става криза.

„Губим онези, които би трябвало да бъдат бъдещите граждани на нашата нация. Ако тези деца някога се върнат в Украйна, те ще имат ограничени познания за украинския език, култура, история и идентичност, което представлява заплаха за нашето бъдещо наследство и демография“, казва пред The Guardian Катерина Рашевска, експерт по военни престъпления срещу деца в Украйна.

Страната предлага база данни с насилствено депортирани от Украйна непълнолетни лица за „осиновяване“ чрез „каталог“, в който са категоризирани по възраст, пол и физически характеристики

„Пазар“ за отвлечени: Русия пусна онлайн каталог с украински деца за осиновяване

Ситуацията се изостря през април, когато 15-годишно момче, евакуирано в Италия през 2022 г., е законно осиновено от италианско семейство, въпреки че в Украйна има родители и две сестри, които искат той да се върне у дома. Съдът в Италия отхвърля украинските закони – през май 2022 г., малко след началото на войната, Украйна спря международните осиновявания, за да предотврати трафика на деца или неправомерни осиновявания.

Юлия Дониченко, украинска гражданка, живееща в Италия, координирала евакуациите и репатрирането обратно в Украйна на около 100 сираци, казва, че е имало много бездетни двойки, за които е усетила, че се възползват от нестабилната ситуация, за да заобиколят строгите закони за международното осиновяване и да си вземат украинско дете.

„Знам, че те са имали най-добри намерения за тези деца, че са се привързали към тях и са искали най-доброто за бъдещето им, далеч от разкъсваната от война страна. Но това, което не разбират, е, че като търсят осиновяване, те излагат на риск и без това крехката ситуация. Може би не изглежда много – само още няколко стотици в сравнение с вече загубените 20 000 в Русия, но за нас всяко дете има значение. Това е бъдещето на нашата нация.“

Министърът на външните работи заявява, че Берлин може да сподели данните си за украинските бежанци с властите в Киев

Германия може да помогне на Украйна в издирването на мъже в боеспособна възраст

Някои обвиняват Украйна, че не е готова да предложи стабилни условия и справедливо бъдеще на новото поколение, като реалността при завръщането за много от децата се различава от това, което им е било обещано.

Евелина, която сега е на 18 години, е репатрирана след почти две години в италианско приемно семейство в Сицилия, и е настанена при украински осиновители, живеещи д границата с Румъния, които вече се грижат за няколко приемни деца. Това прави условията ѝ на живот „не много по-различни от тези в детски дом“, казва тя.

Споделя, че телефонът ѝ е бил конфискуваха за повече от година, тъй като не е позволено да поддържа връзка с италианското семейство. „Бях затворена вкъщи и не ходех на училище. Излизах от стаята само за час по английски веднъж седмично или за църква в неделя“, разказва тя. „Чувствах се много депресирана; не разбирах защо ме накараха да се върна, за да живея по този начин.“

Когато най-накрая през есента на 2024 г. получава нов телефон, си създава профил в Telegram и прекарва часове разговори с италианската си приемна майка, единственото душевно бягство от иначе дългите и скучни дни. „Липсваше ми. Непрекъснато я молех да дойде да ме вземе и да ме върне в Сицилия“, споделя тя.

Украинското семейство записва видеоклипове, на които тя се разхожда по улицата пред дома си, за да докажат, че прави минимално количество упражнения и излиза от вкъщи. След като споделя притесненията си с италианското семейство, телефонът отново е конфискуван, а профилите в WhatsApp и Telegram са трайно изтрити.

Сега, навършила 18 години, Евелина няма търпение да напусне Украйна и да се завърне в ЕС: „Нямаше смисъл да ни принуждават да се върнем, тъй като повечето от нас планираме да заминем, след като навършим 18 години, благодарение на връзките, които създадохме в Европа.“

„В крайна сметка“, казва тя, „беше несправедливо да се преструваме, че ще опитаме за кратко свободата в Европа и след това ще се върнем на място, което не може да ни предложи толкова, колкото една страна от ЕС“.

„Нейният глас има значение“ – заяви Зеленски, като благодари на Мелания Тръмп за съпричастността ѝ към съдбата на отвлечените украински деца

Защо първата дама на Украйна написа писмо до Мелания Тръмп

Денис разказва, че той и близо 100 сираци, евакуирани в Рота д’Иманя, в хълмовете на Бергамо, са получили заповед за репатриране от Киев през август 2024 г. По времето на призива за завръщане е бил на 17 години, което означаваше, че за него, както и за други момчета на неговата възраст, стъпването в Украйна може да означава мобилизация за войната. „Бях ужасно уплашен, но властите не обърнаха внимание на нашите опасения“, казва той.

По време на индивидуални срещи в Италия със сираците, които трябва да се върнат, Денис разказва, че украинските социални работници са използвали „заплашителен език и дори ругатни, ако показвахме признаци на съпротива“, а на по-малките „обещаваха бонбони и PlayStation при пристигането им в Украйна“. „Използваха всеки възможен, подвеждащ аргумент, за да приемем. Обещаваха ни, че ще бъдем осиновени или ще се съберем с роднини, които все още имаме у дома. Всички тези обещания бяха фалшиви и не можеха да ги гарантират със сигурност.“

С помощта на италианските съдилища Денис успява да остане в Италия, където сега работи като сервитьор и се надява да остане в обозримо бъдеще. Той разказва, че онези, които в крайна сметка са се върнали, съжаляват за този избор и много от тях не живеят при осиновители, а в институции, където няма течаща вода или електричество, и където в една стая живеят до шест души. Редовно се крият в бункери, тъй като дори западните провинции на Украйна са обект на руски атаки. „Това доказва, че те не са имали предвид нашия най-добър интерес и безопасност“, допълва Денис.

Максим, друго сираче от групата в Рота д’Иманя, споделя, че с неохота е приел репатрирането, само за да се премести в Германия след три месеца, когато навършва 18 години. „Украйна се промени много в последните години. Там няма нищо за нас, младите. Моето бъдеще е в ЕС.“

Диего Моска, който отговаря за украинските сираци в „Рота д’Иманя“, казва, че децата са „подхвърляни като тенис топка между двете страни“ заради репатрирането. „Тази ситуация ги е травмирала и завинаги ще остави рани в психиката им. Оказването на психологическа подкрепа на тези, които се върнаха, трябва да бъде приоритет пред демографските нужди“, допълва експертът.