Шотландия отчита изключително висока заболеваемост от множествена склероза, а според местните власти затрудненията с визите след Брекзит възпрепятстват ключови научни изследвания.

Учените от Единбургския университет са водещи в изследванията на заболяването, използвайки малки рибки, способни да регенерират нервната си система. След излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз обаче ограниченията за привличане на водещи европейски експерти създават сериозни пречки пред научния напредък, отбелязва Politico.

„Преди десет години учен от Германия можеше лесно да дойде в Единбург, за да работи по проект за множествената склероза“, споделя Дейвид Лайънс, професор по невробиология в университета. „Сега обаче този процес е изключително труден и доста скъп.“

Професор Лайънс изучава рибките зебра – малки тропически обитатели, които изглежда могат да възстановяват същия тип нервни увреждания, каквито причинява множествената склероза.

Все още няма лечение за това автоимунно заболяване, а необходимостта от откриването му е особено голяма в Шотландия, където разпространението му е десет пъти над средното за света ниво. Същевременно универсалният подход към имиграцията се проваля в Шотландия, а университетските изследвания са само една от засегнатите сфери, коментира пред Politico шотландският министър на иновациите и висшето образование Бен Макферсън.

След влизането в сила на Брекзит през януари 2020 г. европейските учени вече не могат да се преместят в Обединеното кралство без виза. За висококвалифицирани позиции, каквито са изследователските, местните работодатели са задължени да ги спонсорират.

Различията по имиграционната политика са дългогодишен проблем между Единбург и Лондон. Макферсън настоява за специална имиграционна програма за Шотландия, но с разочарование отбелязва, че досега нито един британски премиер или вътрешен министър не е проявил гъвкавост.

Директорът на Universities Scotland Клеър Макферсън също критикува правителството. Тя посочва, че страната привлича все по-малко изследователи от ЕС и рискува да загуби напълно достъпа си до водещи експерти, които биха избрали други държави.

Излизането от ЕС беше представяно като начин страната да „си върне контрола“ върху имиграцията, да освободи повече средства за здравната система и да стимулира икономическия просперитет чрез нови търговски споразумения. Какво се случи

10 години след Брекзит: Как се промениха британската икономика и политика

Британското правителство заявява пред изданието, че Обединеното кралство цели да остане глобален център за иновативна наука. Говорител на кабинета подчертава инвестициите от 5 милиарда паунда за насърчаване на изследователските таланти, но категорично изключва въвеждането на отделна визова схема за Шотландия или децентрализация на контрола върху имиграционната политика.

Днес около 2,9 милиона души в световен мащаб живеят с множествена склероза, което прави приблизително един на всеки 3000 души. Заболяването може да доведе до трайни увреждания, тъй като имунната система атакува защитните обвивки на нервите, известни като миелин.

В Шотландия болните са над 17 хиляди, а според едно от проучванията Оркнейските острови в северната част на страната имат най-високата заболеваемост в света с над 400 случая на 100 хиляди души.

Малкото, открито в индонезийски залив, може да помогне на учените да установят къде започва животът на най-голямата риба в света

Новородена китова акула може да разкрие една от големите загадки на океана

В търсене на решение екипите в Единбург се обръщат към природата. Макар на пръв поглед малките рибки да нямат прилика с човешкия мозък, рибките зебра могат да възстановяват увреден миелин. Генетичното им сходство с хората позволява на изследователите да наблюдават работата на нервните клетки и да тестват ефективността на различни лекарства при специфични мутации. Рибките се размножават бързо, а прозрачните им тела ги правят подходящи за детайлно наблюдение.

Сътрудничеството със страните от ЕС е от ключово значение, тъй като Северна Европа също отчита високи нива на заболяването. В Дания и Германия например случаите са десет пъти повече от средното за света ниво.

Брекзит се оказва сериозно предизвикателство за науката, според Мартин Маккий, професор по европейско обществено здраве в Лондон. Той остро критикува ограниченията за мобилност, високите разходи за визи, таксите за здравно осигуряване и спънките пред изследователите да водят семействата си със себе си. Маккий отбелязва, че британските университети могат да участват в европейската програма „Хоризонт“, но вече нямат право да ръководят инициативи или да влияят върху приоритетите ѝ.

Въпреки политическите пречки Шотландия остава епицентър на иновациите. Професор Дейвид Хънт тества ваксина за потискане на вируса на Епщайн-Бар, за който се смята, че отключва множествената склероза. Глобалното изпитване е подкрепено от американския фармацевтичен гигант Moderna.

Учените следят внимателно и политическите развития. Новият британски премиер Анди Бърнъм обеща рестарт на отношенията с ЕС, включително улесняване на движението на млади хора между 18 и 30 години. Експертите смятат, че това може частично да разшири кръга от таланти, но вероятно няма да е достатъчно за привличане на най-опитните специалисти. Допълнителен знак за евентуално затопляне на отношенията се очаква през септември, когато външният министър Ед Милибанд ще присъства на неофициална среща на външните министри от ЕС.