Ледът все още сковава голяма част от водите, когато в края на май огромният танкер Christophe de Margerie поема на първото за сезона плаване по Северния морски път.

Малко преди това корабът е спрял на пристанище, свързано с Arctic LNG-2 – санкциониран от САЩ проект за втечнен природен газ в руската част на Арктика, показват данни за корабоплаването. С помощта на ледоразбивач през по-голямата част от маршрута танкерът прекосява хиляди километри арктически води и Берингово море.

Около две седмици по-късно той достига полуостров Камчатка в руския Далечен изток и навлиза в изолиран залив, където някога се е намирало съветско военно селище.

Сателитни изображения, анализирани от CNN, показват Christophe de Margerie до голямо плаващо хранилище – конфигурация, характерна за прехвърляне на товар между плавателни съдове. По всичко личи, че танкерът разтоварва санкционирания си товар, след което се отправя обратно към Арктика.

Северният морски път (NSR), контролиран от Москва, остава недостъпен заради ледовете през голяма част от годината и може да се използва без ледоразбивачи само за кратък период през лятото. В същото време той все по-често се разглежда като ново поле на съперничество между големите сили.

Анализ на CNN на данни от норвежкия Centre for High North Logistics показва, че след пълномащабното руско нахлуване в Украйна международният транзит по маршрута е доминиран от търговията с една държава – Китай.

Норвегия затяга контрола над Свалбард, докато Русия и Китай засилват присъствието си на стратегическия архипелаг

Битката за влияние в Арктика вече не се води само за Гренландия

Този обмен подпомага руската военновременна икономика и укрепва енергийната сигурност на Пекин. Паралелно с това китайските корабни операции в региона се разрастват, а на Запад нарастват опасенията, че засиленото присъствие на страната може в бъдеще да придобие и военно измерение.

Ден след отплаването на Christophe de Margerie от Камчатка друг санкциониран от САЩ танкер – Arctic Mulan – пристига в същия залив. Корабът остава там няколко дни, след което е изтеглен до плаващото хранилище и изключва транспондера си за около денонощие.

Облачността пречи на сателитите да проследят случилото се, но след повторното включване на системата Arctic Mulan потегля към китайското пристанище Бейхай, вероятно вече натоварен с руски LNG. По-късно корабът е идентифициран на терминал там, който според анализатора Чарлз Костерус от Kpler от миналия септември е обособен за приемане на санкционирани руски доставки.

Същата схема е повторена през юли, което показва как Северният морски път се превръща в бърз коридор за достъп на Китай до руски енергийни ресурси, засегнати от американските ограничения.

На фона на конфликта в Близкия изток, който затруднява движението на петролни и газови танкери и нарушава световната търговия, Москва и Пекин се подготвят за потенциално рекорден сезон по алтернативния арктически маршрут.

За Китай това означава и възможност да разшири присъствието си в регион, към който отдавна проявява интерес и се определя като „държава, близка до Арктика“. Топенето на ледовете може допълнително да удължи навигационния сезон и да отвори нови маршрути през следващите десетилетия.

Арктическите амбиции на Москва и Пекин

Руският президент Владимир Путин от години иска Северният морски път, който се простира на около 5600 км покрай арктическото крайбрежие на Русия, да се превърне във важна търговска артерия и да привлече инвестиции в пристанища, петролни и газови находища.

Китайският лидер Си Дзинпин също отдавна прокарва идеята за „Полярен път на коприната“ – арктическо продължение на инициативата „Един пояс, един път“, което би разширило китайското влияние от Русия към Скандинавия и отвъд нея.

По време на официалното посещение на руския президент в Пекин двете държави подновиха Договора за добросъседство и демонстрираха нарастваща икономическа и стратегическа обвързаност на фона на конфликтите в Украйна и Близкия изток

Си и Путин обсъждат „едностранната хегемония“, сътрудничеството между Китай и Русия и войната в Иран

Очакваните мащабни китайски инвестиции в полярни пристанища и инфраструктура обаче не се осъществяват. Високите разходи и трудните условия възпират компаниите, а след руското нахлуване в Украйна много международни оператори напускат региона. Част от големите китайски държавни дружества също ограничават дейността си.

Според Марк Лантейн, професор в Университета на Тромсьо, ситуацията все пак създава „прозорец на възможност“ за Пекин. Като основен партньор на Москва в развитието на маршрута Китай може постепенно да увеличава влиянието си в Арктика.

Китайската компания Sea Legend планира да открие първата редовна сезонна контейнерна линия между Китай и Европа през Северния морски път. Компанията посочва транзитно време от около 20 дни – приблизително наполовина по-кратко от стандартния маршрут през Суецкия канал. 

Друга китайска компания, New New Shipping, създадена след началото на войната през 2022 г., наскоро стартира линия между Тяндзин и Мурманск. Тя допълва съществуващите превози на китайски промишлени стоки към Русия и руски суровини в обратната посока.

Според Китайската асоциация на корабособствениците поне шест китайски компании се очаква да извършат над 50 плавания по маршрута през този сезон, като преобладаващата част ще бъдат между Китай и Русия.

Обемът на търговията остава незначителен в сравнение със Суецкия канал, а товарите са предимно руски петрол и газ. Китайският внос на руски LNG по всички маршрути се увеличава с близо 28% през първата половина на годината, докато доставките от Близкия изток са затруднени от войната между САЩ и Иран.

Всичките осем петролни танкера, преминали целия Северен морски път към Китай миналата година, са били включени в американски санкционни списъци, разкрива анализът на CNN. Разрастването на т.нар. сенчест флот, съставен често от по-стари кораби, използващи техники за прикриване на дейността си, поражда и сериозни опасения за околната среда.

Според анализатори китайски компании тихомълком доставят и ключово оборудване за силно санкционирания проект Arctic LNG-2. Чуждестранните му инвеститори, сред които две китайски държавни предприятия, френската TotalEnergies и японски консорциум, замразиха или прекратиха участието си.

Москва определи мерките срещу „сенчестия флот“ като „пиратство и бандитизъм“

Путин заплаши с конфискация на европейски кораби в отговор на изземването на руски товари

Западът следи китайското присъствие

Разширяването на китайската активност в Арктика привлича все по-голямо внимание от САЩ, ЕС и НАТО. Вашингтон наблюдава увеличаването на китайския флот от ледоразбивачи, докато самият той работи с Финландия за разширяване на собствените си възможности.

Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас предупреди, че Китай би могъл да използва арктическите маршрути и веригите за доставки като инструмент за натиск. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също посочи риска Русия и Китай да увеличат достъпа си до региона.

Безпокойство предизвикват и първите признаци за по-тясно сътрудничество в сферата на сигурността – включително съвместни полети на бомбардировачи край Аляска и операция на бреговата охрана в арктически води през 2024 г.

Западни експерти смятат, че китайските научни експедиции също могат да осигурят информация с военно приложение. Пекин отхвърля подобни твърдения като опит да бъде преувеличена „китайската заплаха“ и настоява, че дейността му цели мир, стабилност и устойчиво развитие в съответствие с международното право.

Москва от своя страна остава предпазлива към по-сериозно китайско военно присъствие и предпочита партньорството да се съсредоточава върху покупките на енергийни ресурси и развитието на Северния морски път.

Следващата стъпка

Миналата година Sea Legend извършва пробно плаване от китайското пристанище Нинбо до Великобритания за около 20 дни. Сега компанията възнамерява да превърне маршрута в редовна сезонна линия за превоз на произведени в Китай електрически и хибридни автомобили, литиеви батерии и соларни продукти към Европа.

Руският държавен ядрен концерн „Росатом“, който управлява Северния морски път, определя начинанието като „следващата стъпка“ към редовни сезонни превози до Европа.

Нарастващият брой кораби ще помогне на Москва да продължи износа на LNG, след като санкциите бъдат затегнати през следващата година

FT: Русия разширява сенчестия си флот за втечнен газ преди забраната на ЕС

Въпреки амбициите маршрутът остава рисков. Навигационният сезон е кратък, метеорологичните и ледените условия могат да се променят бързо, а дори през лятото кораби понякога попадат в капан и се нуждаят от помощ.

Съществува и сериозна опасност от петролни разливи и други инциденти в среда, в която спасителните операции са изключително трудни. Няколко големи международни логистични компании вече са се отказали от използването на маршрута заради потенциалните екологични последици.

Топенето на арктическите ледове обаче може постепенно да удължи сезона и да направи достъпни нови коридори, включително бъдещ трансполярен маршрут, който би заобикалял руското крайбрежие и би осигурил по-пряк достъп от Азия до Северния Атлантик.

Интерес проявяват и други азиатски държави. Южнокорейската компания PanStar подготвя пробно плаване от Пусан до Европа през Северния морски път, след като президентът И Дже-мьон обяви амбицията на страната да участва активно в развитието му.

Китайските компании вече натрупват опит, който според анализатори може да им осигури предимство, ако геополитическото напрежение отслабне и арктическото корабоплаване стане по-достъпно. В такъв сценарий може да последва нова вълна от китайски инвестиции в руската част на Арктика.