В продължение на десетилетия традиционните медии изпълняваха ролята на задължителен посредник между политиците и избирателите, осигурявайки достоверност, равнопоставеност и критичен дебат. Днес този модел отстъпва място на директната комуникация в социалните мрежи. В тази дигитална среда алгоритмите поощряват емоциите пред аргументите, а сензацията се превръща в основна политическа валута.

Изследване, публикувано през март в EUobserver, дава по-ясна представа за мащаба на тази трансформация. Данните показват, че сензационно, трудно проверимо и предимно дясно ориентирано политическо съдържание вече доминира информационния поток сред младите хора.

Проучването, поръчано от финландския иновационен фонд Sitra и представено пред финландския парламент, анализира какъв тип политическа информация алгоритмите предоставят на потребители между 18 и 24 години. За целите на анализа екипът създава онлайн аватари във Финландия, Франция и Румъния, за да проследи съдържанието, което достига до младите в Instagram, TikTok и X.

Резултатите показват, че 67% от анализираното политическо съдържание е непроверимо и с развлекателен характер. То включва мемета и видеа, генерирани от изкуствен интелект, които често са силно поляризиращи или дори екстремистки.

Илка Рясанен, ръководител по европейските въпроси в Sitra, отбелязва, че този тип публикации не нарушават правилата на платформите и не подлежат на стандартна проверка на фактите. Когато подобно съдържание доминира, се създава среда, в която конструктивният граждански диалог е почти невъзможен.

Потенциалното въздействие на алгоритмичната манипулация е значително. Младежкото проучване на Европейския парламент за 2024 г. показва, че социалните мрежи са основен източник на политическа и социална информация за 42% от младите хора в ЕС. Тази група прекарва средно между пет и шест часа дневно в платформите, а много от тях съобщават за негативни емоции при контакт с агресивно политическо съдържание.

Изследването на Sitra потвърждава и друга тенденция: алгоритмите предоставят значително повече дясно съдържание. Данните сочат, че 58% от публикациите са с дясна насоченост, 26% – с лява, и 16% – с центристка. Експертите отбелязват, че механизмите на платформите са непрозрачни, а дясната насоченост се запазва дори когато профилите показват предпочитания към леви идеи. Само в Румъния е отчетен относителен политически баланс.

Тази дигитална трансформация обаче далеч не се ограничава само в рамките на Европейския съюз, а обхваща комуникацията на целия континент. И макар алгоритмите често да фаворизират по-агресивното дясно съдържание, стратегията за заобикаляне на традиционните медии чрез директен маркетинг в социалните мрежи вече се използва от представители на целия политически спектър, независимо от идеологията им.

В коментар за Financial Times анализаторът Стивън Буш разглежда този феномен и показва как дори леви политици адаптират поведението си, за да успеят в новата медийна среда. Като пример посочва ключовата фигура от британската Лейбъристка партия Анди Бърнам.

Според Буш едно от основните предимства на Бърнам, който отстоява умерено леви идеи, е способността му да се държи естествено пред камера и да използва алгоритмите в своя полза.

Той публикува кратки видеа в Instagram и TikTok, в които показва ежедневни ситуации от живота и работата си, като споделяне на чипс с министъра на финансите или интервюта с популярни онлайн знаменитости.

@andy.burnham

Pubs deserve our backing. I’m not sure some of John’s choices here do though... Our 20% cut in business rates will benefit thousands of pubs, clubs and music venues across the country.

♬ original sound - Andy Burnham

„По този начин той успява да изгради директен контакт с избирателите си“, коментира Буш в своя анализ за Financial Times.

Авторът подчертава, че това поведение на практика слага край на седемдесетгодишния модел на строги регулации в Европа.

Исторически политическата реклама в комерсиалните телевизионни и радиоканали винаги е била забранена. Днес социалните мрежи изпълняват ролята на нерегулирани телевизионни оператори.

„Днешното потребление в платформи като TikTok и YouTube изглежда като безкрайно превключване на канали, между които съвсем легално се прокрадват и политически послания“, пише Буш.

Директната връзка с избирателите носи ползи за политици от целия спектър.

Фигури като Найджъл Фараж (лидер на популистката партия Reform UK) и Рупърт Лоу (депутат от същата формация и основател на движението Restore Britain) използват същите механизми, за да увеличат влиянието си онлайн, без да отговарят на критични въпроси за финансирането си или да бъдат санкционирани за крайни изказвания.

@nigel_farage

Andy Burnham cannot be allowed to make the biggest changes in politics for 40 years without an election.

♬ original sound - Nigel Farage

„Проблемът се задълбочава от факта, че липсват каквито и да било регулации за равнопоставеност. Когато един политик атакува свой опонент в TikTok или Instagram, алгоритъмът не гарантира предоставянето на ефирно време за отговор на другата страна – стандартна демократична защита в традиционните медии“, коментира Стивън Буш.

Той заключава, че резултатът от тази промяна е своеобразна „американизация“ на политическия модел в Европа. Възниква силно поляризирана среда, в която политическата реклама става неизбежна, а обществото губи дълбочина, журналистически контрол и правото на обективен и балансиран дебат.