Докато военният конфликт между САЩ и Иран навлиза в шестия си месец, президентът Доналд Тръмп се завърна към по-познато бойно поле: световната търговия.

В петък той обяви нова серия от мита за 60 търговски партньори, сред които Европейският съюз, Китай, Великобритания и Канада. Ставките са между 10% и 12,5% и влязоха в сила в 00:01 часа източноамериканско време, заменяйки временното базово мито от 10%, чийто срок изтече на 24 юли.

Първоначалната реакция на пазарите беше слаба, тъй като инвеститорите до голяма степен очакваха новите мерки заради наближаващото изтичане на предишните мита.

Това се различава рязко от подхода на „шок и ужас“, с който през април 2025 г. бяха обявени широкообхватните мита от т.нар. Ден на освобождението. Тогава новината предизвика силни разпродажби на пазарите.

Инвеститори и анализатори обаче предупреждават, че този път обстановката е значително по-сложна. Новите мита идват на фона на по-неблагоприятни условия за световната икономика и са въведени по различна правна процедура, което може да превърне натиска върху пазарите в по-траен проблем.

По-уверена администрация

„Значението този път е двойно“, коментира Ема Мориарти, портфолио мениджър в CG Asset Management.

„Мерките показват не само решимостта на администрацията на Тръмп да използва митата, но и готовността ѝ да го прави на фона на глобален енергиен шок и нарастващи затруднения във веригите за доставки. Изглежда, че тя е склонна да въвежда нови мита дори когато те утежняват положението на вътрешните пазари. Изводът за инвеститорите е ясен: трябва да се подготвим за слаб растеж и висока инфлация“, посочва Мориарти пред CNBC.

Две малки американски компании оспориха митата, наложени върху вноса от над 80 държави, а според редица експерти администрацията отново е използвала спорно правно основание, което може да бъде отменено от съда

Новите мита на Тръмп вече са в съда часове след влизането им в сила

Мерките идват в момент, когато световните фондови пазари продължават да усещат последиците от военните действия в Близкия изток. Цените на петрола отново надхвърлиха 100 долара за барел, докато надеждите за договорено прекратяване на огъня продължават да отслабват.

„Решението няма да бъде пълна изненада за пазарите, но все пак добавя още един нежелан източник на несигурност. Настроенията вече са под натиск заради подновените сблъсъци между САЩ и Иран и опасенията около разходите в технологичния сектор“, коментира Ръс Моулд, инвестиционен директор в AJ Bell.

Очакваше се Белият дом да потърси нов правен път за въвеждане на мита, след като през февруари Върховният съд обяви предишните мерки за незаконни.

Новата серия от мита е въведена по силата на раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. Като основание администрацията посочва предполагаеми практики, свързани с използването на принудителен труд.

Държавите, които вече са въвели или са поели ангажимент да приемат забрани срещу подобни практики, ще бъдат облагани с мито от 10%. За останалите ставката ще бъде 12,5%.

Мерките ще обхванат 99,4% от вноса в САЩ.

Алън Сиоу, съръководител на звеното за корпоративен дълг на развиващите се пазари в Ninety One Asset Management, смята, че Белият дом се приспособява към правните ограничения и вероятно се чувства по-уверен заради слабия ответен натиск от другите държави и липсата на ясно изразен скок на инфлацията.

„Последните мита изглеждат като продължение и развитие на първоначалните мерки“, посочва Сиоу пред CNBC.

Администрацията обосновава мерките с разследване за принудителен труд, след като Върховният съд отмени всеобхватните мита

САЩ наложиха нови мита на 60 държави

Според него засегнатите държави първоначално ще реагират по-умерено и ще избягват по-остра ескалация, докато не стане по-ясно какви ще бъдат последиците от новата политика.

Траен товар за пазарите?

Мартин Якоб, професор по счетоводство и контрол в бизнес училището IESE в Барселона, смята, че връщането на митата показва намерението на Белия дом да ги превърне в постоянен елемент от икономическата политика на САЩ.

С наближаването на крайния срок на временно въведените мерки натискът върху администрацията да създаде по-трайна система се е увеличил, обяснява той.

„Затова последните мерки са повече от поредния краткосрочен ход в търговските преговори“, допълва Якоб.

Вниманието сега се насочва към решението на Федералния комитет за операции на открития пазар през следващата седмица.

Рязкото поскъпване на петрола увеличава вероятността Федералният резерв да повиши лихвите по-късно тази година. Това е промяна спрямо предишните очаквания, че централната банка ще запази ставките без промяна до края на 2026 г., преди да започне да ги понижава през 2027 г.

Общият консенсус на анализаторите е, че представителите на Федералния резерв вероятно ще оставят отворена възможността за ново увеличение.