Когато била малка, София Мадокс непрекъснато слушала от татко си колко силно мечтае някой ден да разбере кой е неговият собствен баща, когото никога не е познавал.

Преди четири години, след съвпадение в генеалогичен сайт, двамата най-накрая откриват истината. Тя се оказва повече от мрачна. Бащата на баща ѝ – нейният дядо – е Чарлз Менсън, печално известния водач на култ, отговорен за серия жестоки убийства.

Това разтърсващо откритие е в основата на документалния филм My Grandfather Charles Manson, който дебютира в Hulu. В него Мадокс се опитва да се справи с противоречивите чувства, които изпитва, след като разбира, че е роднина на един от най-зловещите престъпници в съвременната история.

Още в първите секунди на филма София казва: „Аз произхождам от убиец. Кой, по дяволите, би ме приел?“

Чрез срещи и разговори с бивши членове на сектата „Семейството на Менсън“ филмът постепенно се превръща в болезнено изследване на междугенерационната травма.

София, чиито разговори с терапевта ѝ също присъстват във филма, се опитва да се помири с наследството, оставено от дълбоко несъвършените хора преди нея. Решението да документира всичко това за публика обаче идва почти инстинктивно, казва тя пред The Guardian.

„Израснах доста самотна. Когато растеш изолиран, отчаяно искаш някой да те чуе и да те види. Това те кара да искаш да разкажеш историята си, да извикаш на света кой си всъщност“, споделя София пред изданието и добавя: „Просто така съм устроена – винаги съм била разказвач на истории. Надявам се този филм да накара поне още един човек да се почувства малко по-малко сам.“

Сянката на Менсън

26-годишната София Мадокс е достатъчно млада, за да не е израснала под непрекъснатата сянка на Чарлз Менсън и скандалния процес срещу неговата секта, които десетилетия наред бележат американската култура.

За престъпленията му научава едва като тийнейджърка, когато случайно търси в Google израза Helter Skelter, след като слуша White Album на The Beatles. Истинският мащаб на случилото се обаче осъзнава няколко години по-късно, когато гледа филма на Куентин Тарантино „Имало едно време... в Холивуд“.

През август 1969 г. харизматичният лидер на сектата „Семейството на Менсън“ нарежда на свои последователи – предимно млади жени – да нахлуят в дома на актрисата Шарън Тейт, която тогава е в осмия месец и половина от бременността си. Съпругът ѝ Роман Полански по това време снима филм в Европа.

Тейт е убита с множество прободни рани заедно с фризьора Джей Себринг, наследницата Абигейл Фолджър и техния приятел Войчех Фриковски. Последователите на Менсън застрелват и още един човек – госта Стивън Парент.

На следващата вечер те нахлуват в дома на бизнесмена Лено Лабианка и съпругата му Розмари, които също са убити по особено жесток начин.

Менсън и три негови последователки – Сюзън Аткинс, Патриша Кренуинкъл и Лесли Ван Хутън – са признати за виновни за убийство и заговор за убийство. Друг член на сектата, Чарлз „Текс“ Уотсън, е осъден по-късно.

Менсън умира в затвора през 2017 г. на 83-годишна възраст.

Къщата, в която се случват убийствата на Чарлс Менсън, се продава

Наследство, което не избираш

В документалния филм София Мадокс и сърежисьорът Александра Ортън редуват семейни видеозаписи на баща ѝ Даниел Аргуелес – усмихнат и грижовен към малката си дъщеря – с архивни кадри на Менсън, който говори объркано, с див поглед и издълбана свастика на челото.

Физическата прилика между двамата е поразителна. Те имат еднакви остри черти на лицето и пронизващи кафяви очи. Но във филма София Мадокс се сблъсква и с други черти, които баща ѝ споделя с Менсън – травми от детството, психични проблеми и известна непредсказуемост, която понякога се проявява по разрушителен начин.

Аргуелес, когото София определя като прекрасен баща, е заченат след краткотрайна връзка и е отгледан от майка си и втория ѝ съпруг. Като дете е изпратен във военно поправително училище.

„Баба ми отнесе тази тайна със себе си в гроба“, разказва София Мадокс пред The Guardian. „Но когато е отглеждала баща ми, не се е отнасяла към него така, както е заслужавал. Мисля, че това е било заради човека, който е бил неговият баща.“

Според нея най-дълбоката травма на баща ѝ е, че никой никога не е признавал болката, която е преживял като дете. „Затова той постоянно ми разказваше за нея, когато аз бях малка.“

Тарантино определи Холивуд като „фабрика за безвкусни колбаси“

Да проумееш злото

София Мадокс признава, че най-трудната част от филма е била да отдаде необходимото уважение към жертвите на Менсън, без едновременно с това да лишава дядо си от човешките му измерения.

За целта ѝ се налага да преодолее десетилетия сензационни истории около него и да стигне до по-дълбоките причини за случилото се.

„Направила съм много документални филми за истински престъпления и мисля, че обществото има склонност да превръща престъпниците в някакви свръхчовешки чудовища – сякаш са злодеи от филм за супергерои“, казва сърежисьорът Александра Ортън. Тя добавя, че ако наистина искаме да разберем как да предотвратяваме подобни трагедии, трябва да приемем, че всяко чудовищно престъпление е извършено от човек.

София Мадокс разказва, че терапевтът ѝ е помогнал да осъзнае нещо важно: ако наследиш само сензацията около една травма, това няма да прекъсне нейното предаване през поколенията. „Аз трябваше да открия какво точно трябва да прекъсна“, споделя тя.

Зловещият рекорден рейтинг на Джефри Дамър

Травмата се предава. Злото – не.

Най-важният извод, до който София стига в края на филма, е, че злото не се наследява, но травмата може.

Именно нея баща ѝ несъзнателно ѝ е предал.

Самият Аргуелес трудно приема факта, че Менсън е негов баща, както и приликите между тях.

„Никога не съм го познавал, но го познавам. Аз съм като него... но не съм той“, казва той във филма.

Като творец и режисьор той подкрепя решението на дъщеря си да разкаже историята им, макар да се тревожи дали подобно потапяне в миналото няма да ѝ навреди.

Напрежението между двамата достига кулминация в болезнен разговор, който също остава във филма. След него София признава, че вече не разговаря с баща си.

„Всичко, което съм днес като човек, способността ми да бъда открита и уязвима – го научих именно от него“, казва тя.

Въпреки това се надява някой ден да се помирят.

„Надявам се да гледа филма и да разбере, че освен травмата ми е предал и много добро. Надявам се най-после да се почувства видян“, казва тя пред The Guardian. „Надявам се също баща ми да се гордее с мен – че имах смелостта да се изправя срещу семейната ни история и психичните травми, които се предават през поколенията. И ако аз успея да ги преодолея, вярвам, че и той може.“