За църквата електрическите китари може да са дело на дявола, но отец Дионисиос Табакис е решен да промени това с албума Paradise Metal.

„Китарата е създадена от Бога“, казва той пред The Guardian и добавя:

Дяволът не може да създаде нищо. Бог е създал всичко.

Отец Дионисиос Табакис живее в Нафплио – град на брега на Пелопонес в Гърция. Домът му е пълен с православни икони и десетки музикални инструменти. Сред тях е модифицирана китара Harley Benton R-457, купена само за 135 евро, чийто звук Табакис сравнява с „вълните“ на човешкия глас.

Точно характерните ѝ изкривени тонове се носят из целия Paradise Metal, който смесва дуум метъл, коледни песнопения и религиозен дъбстеп.

Тази странна комбинация изстреля отец Табакис до култов статус по-рано тази година, след като авторитетното музикално издание Pitchfork му постави оценка 7,6 – по-висока от тази на Drukqs на Aphex Twin и Discovery на Daft Punk.

Историята става още по-необичайна заради факта, че 53-годишният Табакис е ръкоположен свещеник в Гръцката православна църква.

Традиционно в тази част от християнството музикалните инструменти и светската музика често са били разглеждани като нещо греховно и опасно за семейните ценности.

„Електрическата китара е малко неразбрана в църквата, смята се за нещо дяволско“, казва отец Табакис, който води почти самотна мисия, за да промени това.

Между манастира и метъла

Той е един от около 8000 свещеници в многовековната Гръцка православна църква. Напълно отдаден на служението си, разказва The Guardian.

Макар да не е безбрачен – женен е от 32 години и има три деца – Табакиссе възхищава на монашеския начин на живот.

Всяка година посещава Света гора – автономната монашеска република Атон. Особено почита аскетите и саможертвата на старите свещеници. За собствените си таланти говори със смущение: „Моите са малко по-показни.“

Роден през 1972 г., Табакис израства в пристанищния град Пирея в крайна бедност.

„Родителите ми са опитвали да ме абортират“, разказва той. „Два пъти! И двата пъти лекарят го нямало.“

Пирея по онова време е пълен с гърци бежанци от Смирна, прогонени след опожаряването на града от турските войски през 1922 г. Сред тях е и неговият дядо. „Това е моят произход. Византийската култура е в ДНК-то ми“, казва Табакис.

Музиката става неговият начин да изрази това наследство.

Като ученик местните свещеници го запознават с византийската музика. По-късно сам усвоява редица редки инструменти, сред които джумбюш, зурна, ней, различни видове лири.

Как се ражда Paradise Metal

Преди около четири години започва да записва музика у дома. Синът му го научава да работи със софтуер за звукозапис. Съседът от горния етаж го учи да свири на китара.

Вокалите са записани от Евгения Симела Армени – 23-годишна жена, с която се запознава в църквата. Тя записва партиите си с телефона си в студентската си квартира.

Почти по същото време Табакис започва да качва музиката си в YouTube.

„Никога не съм искал да ставам известен“, казва той.

Каналът му събира около 4000 последователи.

Един от тях е Николаос Рафаел – основателят на модерния солунски лейбъл Elhellell. Той е впечатлен моментално. „Днешните музиканти са част от едни и същи шаблони. Всички са копие на копие на копие“, казва Рафаел. „Табакис е пълната противоположност.“

Техно в манастир

Според музикалните критици на The Guardian Paradise Metal е странно и завладяващо пътешествие между византийска музика, православие, хеви метъл, рап, техно.

Почти във всяка песен звучат църковни напеви, но зад всеки завой чака изненада. Едно от парчетата се казва „Техно в манастир“.

То започва с възгласа: „Готови ли сте?“

След което преминава в ритмично пеене върху мрачна електронна основа.

Рап, Дубай и Апокалипсисът

Сред най-неочакваните песни е Flexareis Karga, Ekklisiastiki Rap („Много се фукаш, църковен рап“).

Табакис обяснява, че се е опитал да използва езика на младите хора, за да преодолее пропастта между поколенията.

„Трябваше да намеря рими. Беше трудно. Рових из интернет за жаргон и направих каквото можах.“

Песента Dubai Paei („Чао, Дубай“) е вдъхновена от войната в Близкия изток и паническото бягство на хората от региона.

„Напомни ми за Вавилон от Откровението – град, който внезапно опустява. Това е сатира за суетата на богатството.“

„Бог има вкус“

Най-изненадващото е, че албумът почти не звучи като проповед.

Децата му дори не са особено религиозни. Дъщеря му е 25-годишна фотографка с татуировки, която живее в Атина. „Никога не съм им натрапвал своите интереси“, казва Табакис.

А как реагират останалите свещеници?

„Не са ни казали нищо. И това е добре.“ Той намеква, че в църквата също има съревнование и хора, които са по-заинтересовани от властта, отколкото от вярата.

Табакис няма проблем с идеята, че някога църквата е смятала светската музика за дяволско дело:

Бог има вкус. Харесва красивите неща. Не е кичозен.

Въпреки успеха си Табакис няма намерение да напуска църквата.

На въпрос дали ще изнася концерти на живо, отговаря:

Чувствам се като риба, която са извадили от водата, за да я разходят и да подиша чист въздух.

После добавя: „Чувствам се много неловко. Но ако това носи радост на хората, съм за.“