Европа иска да намали рекордния си търговски дефицит с Китай до октомври, но най-тежката гореща вълна в историята на Европейския съюз води до безпрецедентно търсене на произведени в Китай климатици. Това е показателен пример колко трудно ще бъде за Брюксел да коригира търговския дисбаланс, пише в анализ CNBC.

В понеделник Европейският съюз и Китай публикуваха рядко съвместно изявление, насочено към балансиране на търговските отношения между двете икономики и решаване на проблемите с достъпа до пазарите.

Споровете относно търговските дисбаланси, експортния контрол и интелектуалната собственост трябва да доведат до „осезаеми резултати“ до октомври, заяви европейският комисар по търговията Марош Шефчович след срещата си с китайския министър на търговията Уан Уънтао.

Двете страни са се договорили да създадат двустранна работна група за наблюдение на търговските потоци. Пекин е дал уверения, че действащите ограничения върху износа на редкоземни елементи и постоянни магнити няма да нарушат европейските вериги за доставки.

„Не всичко ще бъде решено, не всичко ще бъде поправено, но смятаме, че между сега и октомври нашите екипи разполагат с достатъчно време, за да постигнат конкретни резултати“, заяви Шефчович.

По думите му китайският износ към ЕС продължава да расте, докато пазарният дял на европейските компании в Китай се свива.

„Тази тенденция не е устойчива“, подчерта той.

Пекин обаче ясно даде да се разбере, че няма да се поколебае да отвърне на всякакви нови търговски ограничения, насочени към справяне с проблема със свръхкапацитета на китайската индустрия.

Рекорден дисбаланс: Търговският дефицит на ЕС с Китай достига 1 млрд. евро на ден

Неловък момент

Времето за тези разговори е особено неудобно. Срещата в Брюксел съвпадна с историческа гореща вълна, която кара европейците масово да купуват климатици – повечето от които са произведени в Китай.

Европа дълго време се противопоставяше на климатизацията, възприемайки я като шумна, загрозяваща фасадите на сградите и ненужна, тъй като екстремните летни жеги обикновено бяха краткотрайни. Освен това съществуват опасения, че масовото използване на енергоемката технология може да подкопае усилията в борбата с климатичните промени.

Търговският дефицит на ЕС с Китай при стоките нарасна с 15% до 360 млрд. евро (410 млрд. долара) през миналата година, като всички 27 държави членки отчитат отрицателно салдо. Само през първото тримесечие дефицитът достига 98 млрд. евро – най-високото ниво от 2022 г. насам.

Сред най-внасяните продукти са електрическото оборудване и машините.

Климатиците допринасят допълнително за този дисбаланс през настоящото лято.

Горещата вълна отвъд прогнозите: Как инвеститорите преосмислят портфейлите си в новия климатичен ред

Огромен пазар за запълване

Китайската компания Midea Group съобщава, че поръчките за модела PortaSplit – преносима сплит система, разработена специално за сложните строителни регулации в Западна Европа – са надхвърлили 200 000 броя от началото на годината. Това е двойно повече спрямо същия период на 2025 г.

Уебсайт, създаден от германския софтуерен разработчик Адриан Кюбел за проследяване на наличностите на климатични системи на Midea в реално време, стана изключително популярен в социалните мрежи и показа, че устройствата са почти изчерпани в цялата страна.

Според Международната агенция по енергетика климатик притежават едва около 20% от европейските домакинства, докато в САЩ този дял е близо 90%.

Тази огромна разлика е пазар, който Midea и азиатските производители на битова техника Samsung и Mitsubishi Electric се опитват бързо да завладеят.

Нито една от петте най-продавани марки климатици в Европа не е собственост на компания от ЕС.

Китайските Haier Group, Gree Electric Appliances и Midea заедно държат около 32% от европейския пазар по обем на продажбите през 2025 г., според Euromonitor International.

Останалите две компании в топ 5 са турската Beko и японската Daikin.

Европа се поти, но не пуска климатика (и това побърква американците)

Как китайците се адаптират към Европа

Моделът PortaSplit на Midea е пример за инженерно решение, съобразено с фрагментираните европейски регулации.

Външното тяло се закрепва към стойка на прозореца, не изисква пробиване на фасадата и юридически се класифицира като мебел, а не като постоянна инсталация. По този начин се избягват ограниченията за промяна на фасадите в градове като Париж.

Освен това количеството хладилен агент е ограничено до 1,99 кг – малко под френския лимит от 2 кг.

Липсата на силен европейски производител сред водещите доставчици на климатици подчертава индустриалната слабост, която европейските лидери се опитват да преодолеят.

Според Дени Депу, глобален управляващ директор на Roland Berger, половината от вноса на ЕС от Китай вече се състои от технологични продукти – от автомобили до сложни машини.

„Това е пълно обръщане на тенденцията от последните десетилетия и е плашещо за европейската индустрия. Освен това може да се превърне в системен финансов проблем за EС“, предупреждава той, цитиран от CNBC.

Въпреки това Депу определя съвместното изявление между ЕС и Китай като положителен знак.

„Това е първото подобно изявление от няколко години насам“, отбелязва той.

ЕС отложи търговската конфронтация с Китай

Трудният баланс на Брюксел

Растящото търсене на произведени в Китай технологии за охлаждане показва и икономическата реалност, която стои зад скептицизма на анализаторите, че Пекин е направил сериозни отстъпки в търговските преговори.

„Китай не е поел никакъв реален ангажимент за конкретни квоти за внос или механизми за изпълнение“, казва пред CNBC Алисия Гарсия Ереро, главен икономист на френската инвестиционна банка Natixis.

Според нея постигнатият напредък е по-скоро „димна завеса“, целяща да възпре Европа от предприемането на нови протекционистки мерки.

Европейските лидери са принудени да балансират между желанието на потребителите за по-евтини китайски стоки и необходимостта да защитят стратегическите индустрии и работните места.

Европа губи позициите си във фармацията под натиска на САЩ и Китай

След разговорите в понеделник Европейската комисия отново подчерта, че „статуквото не е опция“.

Брюксел вече предприема по-твърди мерки срещу китайските компании в Европа, включително ограничения за финансиране на соларни проекти с китайски компоненти и премахване на данъчните облекчения за евтини пратки, използвани от платформи като Temu и Shein.

„Всякакви бъдещи мерки ще бъдат насочени към области, в които китайската конкуренция създава сериозен риск за стратегически индустрии или води до опасна зависимост, която Китай би могъл да използва като инструмент за натиск“, казва Андрю Смол от Европейския съвет за външна политика.

Особено внимание се обръща на редкоземните елементи, химическата индустрия, автомобилния сектор и тежкото машиностроене.

„Не се обсъждат всеобхватни мита върху всички китайски стоки“, уточнява той.

За европейския бизнес тези преговори имат почти екзистенциално значение. „И Европа се нуждае от общо разбиране как да избегне ескалацията на взаимните ответни мерки“, казва Депу.

Според него ключът може да бъде концепцията за „отложена реципрочност“ – модел, при който в бъдеще китайски и европейски компании биха могли да се сливат и да се конкурират заедно на световните пазари, вместо да водят битка за пазарен дял една срещу друга.