Трябва ли европейските страни, членове на НАТО, да започнат превъоръжаване заради заплахата от Русия? Този въпрос виси със страшна сила от началото на войната в Украйна. Темата за превъоръжаването е в дневния ред на почти всички европейски лидери, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща в следващите години да се похарчат стотици милиарди евро за ново въоръжение.

Но ако попитате италианския физик Карло Ровели, може да получите неочакван отговор.

“Нелепо е да се твърди, че руската армия е заплаха за Европа. Та те не можаха да стигнат дори до Киев“, казва пред The Guardian 70-годишният учен, автор на книгата 85 Seconds to Midnight A Physicist’s Argument against Rearmament.

В същото време обаче Русия има най-големия арсенал от ядрени бойни глави – около 4000. Което, както казва Ровели, означава, че не може да бъде нападната, защото ще „реагира“. От трите големи ядрени сили – САЩ, Русия и Китай – само Китай декларира, че няма да реагира на всяка заплаха първо с ядрено въоръжение. Докато САЩ и Русия си запазват правото да отговорят на конвенционални атаки с ядрени.

Истинският проблем, казва Ровели, е другаде – във взаимния страх.

„Ние си нямаме доверие, а в същото време се въоръжаваме все повече и ставаме все по-агресивни“, обяснява физикът.

И напомня, че преди няколко седмици Украйна атакува цели в Санкт Петербург и Москва с оръжия, дадени от НАТО.

„Представете си – държава с ядрени оръжия е атакувана, да речем, от Великобритания. Но британците не са натиснали копчето, само са дали бомбите. Както и Германия, и Франция“, казва Ровели.

За него това е плашещо най-вече защото се разбива митът, че когато имаш ядрени оръжия, си по-добре защитен. Това вече не важи.

Нека видим и гледната точка на Москва, казва той. Там политиците се страхуват от агресия от Запада отдавна. Още през 1962 г., когато САЩ разполагат ядрени ракети в Турция, съветският лидер Никита Хрушчов веднага отговаря с ракети в Куба. Това е моментът, в който светът е най-близо до ядрена война. Кризата все пак е овладяна от Хрушчов и от американския президент Джон Кенеди, но страхът у руснаците остава. Според Ровели именно притеснението от такава агресия е в основата на решението на Владимир Путин да нападне Украйна. Руската агресия пък отприщи страховете в Европа и започна да се говори за превъоръжаване.

„Във Франция правителството казва, че французите трябва едва ли не да жертват децата си, младите си хора. Във Великобритания правителството казва, че трябва да се готвят за война. В Германия правителството казва, че трябват промени в образователната система, защото в училищата има силни антивоенни настроения. Всичко това е продиктувано от идеята, че Русия нахлува в Европа. Което е пълна глупост“, казва Ровели.

Доклад на водещ международен институт предупреждава, че липсата на механизми за ограничаване на напрежението може да превърне евентуален конфликт в глобална заплаха

Сблъсък между САЩ и Китай за Тайван крие риск от ядрена ескалация, показва проучване

Но това звучи прекалено категорично и е неизбежно човек да се запита – не е ли по-разумно понякога да има и страх. И не е ли именно това големият урок от Втората световна война – че тогава на Адолф Хитлер трябваше да се противодейства навреме, че останалите трябваше да са достатъчно въоръжени и силни, за да го спрат.

„Мисля, че всеки трябва да си направи труда да прочете „Моята борба“ на Хитлер. В тази книга не се казва: Ние сме най-силните, защото сме германци, ние ще управляваме света, защото сме велики. Казва се: Ние сме слаби и единственият начин да оцелеем е да станем по-силни и да победим другите. Така че онова, което подхранва нацизма, отново е страхът“, отговаря Ровели.

Но този отговор звучи наивно. Защото Путин определено не действа само от страх. Той си намира и други аргументи – например изкривеното убеждение, че исторически Русия има право да се разпорежда с територията на Украйна.

„Това е някаква племенна идеология. Точно от такава нямаме нужда. Не мисля, че който и да е има естественото историческо право върху каквото и да е“, твърди физикът.

Историкът коментира решението на аржентинския президент Хавиер Милей да обяви създаването на нова правна категория за т.нар. нечовешки корпорации

Ювал Ноа Харари: AI корпорациите могат да се превърнат в нова форма на власт

Ровели ли е най-подходящият събеседник по тази тема? Този въпрос също е адекватен, защото един учен може да е истински гений в своята област и пълен глупак, когато става дума за политика. И той си признава:

„Ние физиците създадохме ядрените оръжия. Може да се каже, че това е нашият отровен подарък за човечеството. Но исторически погледнато именно учени са информирали обществата колко опасни могат да бъдат ядрените оръжия“.

Благодарение на такива хора се стигна до подписания от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън договор за намаляване на стратегическите оръжия през 1991 г.

Но също така е истина и че откритията на физиците може да имат катастрофални последици. Един пример – през 1934 г. италианецът Енрико Ферми открива деленето на атомното ядро, което е първата стъпка към ядрената енергия. По-късно, вече емигрирал в САЩ, Феми работи и по проекта „Манхатън“, в рамките на който се създава първата атомна бомба.

„Неговият подарък за човечеството беше твърде голям. Оказа се, че малко парче уран може да освободи енергия, която да изпепели милиони човешки същества и да унищожи самата цивилизация“, казва Ровели.

Водещи модели на OpenAI, Anthropic и Google са избрали да натиснат червения бутон за ядрена война в 95% от случаите при симулирани военни игри

Изкуственият интелект рядко се колебае. В ядрените симулации това е тревожно ясно

А ето и още една любопитна подробност за ролята на физиците в разработване на атомната бомба. През 1941 г. в Копенхаген се срещат двама големи учени – датчанинът Нилс Бор и германецът Вернер Хайзенберг. От разговора Бор остава с впечатлението, че германците са много напреднали в работата си по атомната бомба. Скоро след това той заминава за САЩ, където разказва, че има дори скица на бъдещата бомба, дадена му от Хайзенберг. Оказва се, че греши, това е чертеж на ядрен реактор за производство на електричество.

Американците обаче са толкова впечатлени и уплашени от казаното от Бор, че решават да форсират работата по проекта „Манхатън“. Резултатът е първата атомна бомба.

Непредвидената последица от срещата в Копенхаген, както казва Ровели в една от книгите си, е пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, както и 200 хил. жертви. Според него целта изобщо не е била войната да приключи бързо, а просто да се демонстрира сила.

Ровели отдавна е противник на въоръжаването и военните конфликти. Като млад той отказва да служи в италианската армия, заради което дори лежи в затвора. Казва, че като италианец помни, че една от основните идеи на фашизма е тази за „красивата война“.

В четвъртък Пхенян представи нов обект, свързан с производството на материали за ядрени оръжия, без да разкрие местоположението му

Ким Чен-ун обеща експоненциално разширяване на ядрените сили на Северна Корея

Днес, в условия на две войни – в Украйна и в Иран – той казва, че човечеството не бива да разсъждава в „категориите на абсолютното право“, а да търси компромиси и начин всички да живеят заедно.

Заглавието на книгата му идва от т.нар. Часовник на страшния съд – символ, създаден от научната организация Bulletin of the Atomic Scientists след края на Втората световна война. Идеята е редица учени да дадат становище колко близо е света на унищожително събитие от типа на ядрена война или природно бедствие с огромни мащаби. Та през 2026 г. учените установиха, че човечеството е на 85 секунди от такова събитие.

Според Ровели лидери на като Путин, Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са допринесли за тази ситуация със своята глупост. За разлика от Хрушчов, Кенеди, Горбачов и Рейгън, които са работили за това човечеството да се отдалечи от Апокалипсиса.

„Кой съвременен политик ще има смелостта да каже: Вместо да правя собствената си страна по-силна, ще направя човечеството по-добро. Не се сещам за такъв, но може би вината е у мен“, казва ученият.