България има една от най-развитите регулаторни рамки в сферата на тютюневите изделия. Според Димитър Найденов, мениджър „Корпоративни въпроси и комуникация“ в JTI България, постигнатото до момента от страната в тази сфера трябва да бъде запазенo.

Това заяви той по време на 17-ото издание на форума The Sound of Money, където участва в дискусия за икономическата среда в България заедно със Светослав Овчаров, финансов директор на Lufthansa Technik Sofia, Ивайло Славов, изпълнителен директор на Elevate и Wiser Technology, и Христофор Христов, изпълнителен директор на Solid 55.

„Регулациите са необходими, но трябва да бъдат пропорционални, за да постигат желания ефект. Регулаторният екстремизъм не помага нито на бизнеса, нито на потребителите, нито на държавата“, заяви Найденов.

По думите му българското законодателство е сред най-прецизните в Европа по отношение на тютюневите изделия, тъй като ясно дефинира различните категории продукти. Всички категории са обхванати и от акцизен режим.

„Близо 57% от всички акцизи, които България събира, идват от тютюневи изделия. Това представлява около 10% от данъчните приходи в бюджета. България е добър пример и заради въведения акцизен календар, който създава предвидимост както за потребителите, така и за бизнеса“, каза той.

Александър Нуцов, BESCO; Светослав Овчаров, Lufthansa Technik Sofia; Ивайло Славов, Elevate и Wiser Technology, Димитър Найденов, JTI; Христофор Христов, Solid 55

Найденов подчерта още, че през последните години държавата е постигнала страшно много в ограничаването на нелегалната търговия с тютюневи изделия, което е довело и до по-високи приходи от акцизи.

„Това са два скачени съда. Ако нелегалният пазар расте, бюджетните приходи намаляват, защото легално обложените продукти стават по-малко. Затова е важно тези мерки да продължат и да не се променят, когато дават резултат“, коментира той.

„Държавите трябва да създават среда, в която компаниите могат да работят успешно и предвидимо. Трябва да излезем от логиката, че държавата, обществото и бизнесът са отделни. Хората са едновременно граждани, служители и потребители, а компаниите връщат към обществото част от това, което създават“, заяви Найденов.