Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че очаква „позитивни“ разговори с Иран, докато Вашингтон и Техеран се подготвят за ключови преговори в Пакистан с цел постигане на споразумение за край на продължаващата повече от пет седмици война.

Два самолета с иранската делегация, водена от Мохамад Багер Галибаф – един от водещите фигури в управлението по време на войната – кацнаха в Исламабад късно в петък, ескортирани от пакистански изтребители, съобщиха държавните медии в Иран.

В състава на делегацията са и външният министър Абас Арагчи, дългогодишен преговарящ по ядрената програма, както и Али Акбар Ахмадиан, секретар на Върховния съвет по отбрана.

Разговорите са насрочени за събота и целят да надградят върху крехкото 14-дневно примирие, договорено тази седмица между САЩ и Иран.

Те обаче са подкопани от спорове дали войната на Израел срещу „Хизбула“ в Ливан е включена в примирието, както и от отказа на Иран да отвори изцяло Ормузкия проток – ключова цел за Доналд Тръмп.

След изказванията на Ванс, Галибаф заяви, че Техеран ще участва в преговорите само ако Израел прекрати ударите си срещу „Хизбула“, а САЩ се съгласят да размразят ирански активи в чужбина.

В петък САЩ посредничиха за разговор между израелския и ливанския посланик във Вашингтон. Впоследствие Ливан и Израел се съгласиха да започнат преговори във Вашингтон през следващата седмица за примирие, съобщи ливанският президент Жозеф Аун. Това ще бъдат първите преки разговори между двете страни от повече от четири десетилетия.

Въпреки това предупрежденията на Галибаф подчертават сериозните предизвикателства пред разговорите в Исламабад, тъй като взаимното недоверие между страните остава дълбоко. Дипломати очакват преговорите все пак да се проведат.

На този фон временното примирие остава крехко – с продължаващи атаки срещу „Хизбула“ и блокиран трафик в Ормузкия проток

В очакване на мирни преговори: Делегации на САЩ и Иран се събират в Пакистан, Израел даде зелена светлина на Ливан

В публикация в Truth Social Тръмп заяви, че „иранците не осъзнават, че нямат никакви козове, освен краткосрочно изнудване на света чрез международните водни пътища“.

„Единствената причина да са все още тук е, за да преговарят!“

Ванс обаче използва по-умерен тон при заминаването си за Пакистан, като заяви, че ако Иран преговаря добросъвестно, „ние със сигурност сме готови да протегнем ръка“.

Той предупреди, че ако Техеран се опита да манипулира процеса, „преговорният екип няма да прояви никаква търпимост“.

Ванс ще бъде най-високопоставеният американски представител, участвал в преговори с Иран след Ислямската революция през 1979 г.

Към него ще се присъединят пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър, докато Вашингтон се опитва да принуди Иран да отвори напълно Ормузкия проток и да постигне споразумение за ядрената си програма.

Галибаф, консерватор с близки връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, но смятан и за прагматик, е най-високопоставеният ирански представител в подобни преговори от десетилетия.

Участието му подчертава значението на разговорите за режима в Техеран, който смята, че е придобил стратегическо предимство във войната със САЩ и Израел чрез затварянето на Ормузкия проток и атаките срещу енергийна инфраструктура в региона, довели до многогодишни върхове в цените на петрола и газа.

В същото време Иран понесе тежки удари – хиляди въздушни атаки от страна на САЩ и Израел нанесоха сериозни щети, ликвидираха ключови фигури и отслабиха военния и индустриалния потенциал на страната. Това прави облекчаването на санкциите критично важно за възстановяването ѝ.

Двуседмичното примирие, обявено във вторник, започна неубедително, отразявайки различните тълкувания на договореното между двете страни.

Предупреждението на американския президент ескалира още напрежението върху крехкото примирие, по-малко от два дни след сключването му

За Иран е „по-добре да спре веднага“ с таксите за преминаване през Ормузкия проток, заяви Тръмп

Особено объркване предизвика иранският план от 10 точки, представен чрез пакистански посредници, който Тръмп определи като „работеща основа“ за преговори. Техеран и Вашингтон обаче изглежда се позовават на различни версии на документа.

Напрежението ескалира допълнително, след като Израел започна мащабни бомбардировки в Ливан в сряда, като засили конфликта си с „Хизбула“. Загинаха над 350 души.

Иран определи действията като нарушение на примирието и настоя, че Ливан е трябвало да бъде включен в него. Администрацията на Тръмп и Израел отрекоха това, въпреки че Пакистан публично заяви обратното.

В отговор Техеран обяви, че спира преминаването на танкери през Ормузкия проток, което отново изтласка цените на петрола над 100 долара за барел и предизвика гнева на Тръмп. Иран също така сигнализира, че възнамерява да въведе такси за преминаване през протока, през който обикновено минава около една пета от световните доставки на петрол и газ.

След като ударите на Израел заплашиха да провалят примирието, Тръмп проведе разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху и го призова да ограничи атаките. В четвъртък Нетаняху заяви, че е разрешил започването на преговори с Ливан.

Въпреки това в петък продължиха сблъсъците между израелските сили и „Хизбула“, макар и без удари по Бейрут. Израел атакува административен комплекс в южния град Набатия, при което загинаха най-малко 11 служители на държавните сили за сигурност.

Освен върху отварянето на Ормузкия проток, американската страна ще настоява Иран да се откаже от способността си да обогатява уран – нещо, което Техеран категорично отхвърля. Очаква се също така САЩ да поискат разреждане на запасите от около 440 кг уран, обогатен почти до оръжейно ниво.

Тръмп заяви тази седмица, че САЩ ще работят с Иран за премахване на „дълбоко заровения“ ядрен материал и обсъждат възможности за облекчаване на санкциите.

От своя страна Техеран настоява САЩ да размразят десетки милиарди долари от приходи от петрол, държани в чужбина – включително 6 млрд. долара в Доха, които администрацията на Джо Байдън обеща да освободи като част от сделка за размяна на затворници през 2023 г.

САЩ и Иран никога не са водили преки двустранни преговори – последният пряк контакт беше телефонен разговор между бившия президент Хасан Рохани и Барак Обама след ядреното споразумение от 2015 г., от което Тръмп по-късно се оттегли по време на първия си мандат.