Обявеното двуседмично примирие между Съединените щати, Израел и Иран временно намалява напрежението, но не променя очакванията на пазарите и икономическите рискове. Това заяви доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК, в предаването „Твоят ден“ по Nova News.

„Имаме примирие, а не мир. Очевидно и двете страни имат сериозни геостратегически цели и докато не бъдат постигнати, ще се променя само интензитетът на конфликта“, каза той .

Според него въпреки новината за пауза в бойните действия, пазарите вече са калкулирали продължително напрежение.

„Международните пазари калкулират по-високо напрежение до края на юли, но и геополитически риск за една година напред.  Няма сигурни данни за успокоение“, посочи Ножаров .

Експертът е категоричен, че краткосрочният спад в цените няма да се задържи.

„Средногодишната цена на петрола ще остане около 90–95 долара, което е по-високо от нивата преди конфликта“, каза той .

По думите му очакванията за бърз край на войната са нереалистични.

„Не смятам, че страните търсят бърз изход от войната. Интензитетът може да намалее, но конфликтът няма да приключи скоро“, заяви Ножаров .

Договореността е постигната след разговори с министър-председателя на Пакистан Шехбаз Шариф и началника на армията Асим Мунир, заяви президентът на САЩ

Тръмп и Иран се договориха за двуседмично примирие и план за отваряне на Ормузкия проток

Европа не е подготвена за нови шокове

Според доц. Ножаров конфликтът отново показва структурните слабости в енергийната политика на Европа.

„Европа не е достатъчно подготвена и нейната икономика не е достатъчно диверсифицирана, като зависимостта в енергийния микс достига около 52%. Дори България има по-добра диверсификация от средноевропейската с около 10%“.

На този фон Ножаров предупреждава, че следващият бюджет трябва да отчита новата геополитическа реалност.

„В следващия бюджет трябва да си заложим 95 долара на барел и много по-консервативни показатели както за цената на петрола, така и за цените на храните.“

„Капиталовите разходи трябва да бъдат преосмислени, ревизирани надолу или пренасочени към енергетика, транспортна инфраструктура и земеделие“, посочи още икономистът.

„България е много по-чувствителна към външни шокове заради дълго отлаганите реформи и грешната фискална политика“, добави той.

Ножаров отправи и директна критика към социалната политика и натиска за увеличаване на разходите.

„Исканията на синдикатите към момента са безумни и правителството не трябва да се поддава на тях“, заяви той .

„Това не са антисоциални мерки, а социални мерки, които ще засилят силно инфлацията“, каза експертът.

Той предупреди и за опасността от откъсване на доходите от реалната икономика.

„Трябва да бъде възстановена връзката между доходите, производителността на труда и икономическия растеж.“

България не трябва да разчита на нов дълг

Според него настоящата среда прави финансирането чрез дълг изключително рисково.

„Това е най-лошият момент за взимане на нов дълг. Доходността рязко се увеличи, което прави финансирането значително по-скъпо“, каза той .

„България е отрязана от дълг тази година – той ще бъде много скъп и не можем да си го позволим“, добави Ножаров .

Като алтернатива икономистът очерта две ключови мерки.

„Рязко подобряване на дейността на НАП – събираемостта е по-ниска от възможното заради сивата икономика и липсата на достатъчна дигитализация“, каза той .

На второ място той посочи необходимостта от спешни реформи в публичните финанси.

„Трябва незабавно преструктуриране на публичните разходи, включително за персонал и издръжка на ведомствата“, заяви Ножаров .

По думите му последните увеличения на разходите вече дават ефект върху дефицита.

„Индексацията на заплатите, пенсиите и социалните разходи беше грешка“, каза той .

В заключение Ножаров призова правителството да избягва „панически действия“ като въвеждане на нови данъци, които според него ще създадат допълнителен натиск върху икономиката.