От Lockheed до европейските стартъпи – оръжейните компании се борят за поръчки от войната с Иран
Конфликтът в Близкия изток обещава нови извънредни приходи за отбранителния сектор, докато правителствата попълват арсеналите си
,fit(1001:538)&format=webp)
Много отбранителни компании видяха как бизнесът им се трансформира по време на войната в Украйна, като портфейлите им с поръчки и приходите достигнаха рекордни нива. Конфликтът в Близкия изток обещава нов приток на средства към сектора, тъй като САЩ и техните съюзници бързат да попълнят оръжейните си запаси.
Администрацията на Доналд Тръмп довършва подготовката на искане до Конгреса за 1,5 трилиона долара разходи за отбрана за следващата година. Пентагонът е поискал от Белия дом едновременно с това да внесе и допълнително искане за още 200 милиарда долара, които да подпомогнат финансирането на войната с Иран.
„Трябват пари, за да се ликвидират лошите“, заяви миналия месец министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.
Няма сигурност дали тези искания ще бъдат одобрени и в какъв размер, но е ясно, че войната в Близкия изток сериозно е изчерпала запасите от ключови американски ракети и системи за противовъздушна отбрана, пише Financial Times. Това засяга пряко две от най-големите отбранителни компании в света – RTX и Lockheed Martin.
През първите 16 дни САЩ, заедно със съюзническите сили, са изразходвали над 11 200 боеприпаса на приблизителна стойност 26 милиарда долара, според изследване на Royal United Services Institute.
Сред тях са над 1200 системи за противоракетна отбрана Patriot на RTX, стотици крилати ракети с голям обсег Tomahawk, както и над 300 прехващащи ракети Thaad, произведени от Lockheed.
„Броят на използваните настъпателни и отбранителни ракети в настоящата операция е, честно казано, плашещ“, казва пред FT Том Карако, директор на проекта за противоракетна отбрана към Центъра за стратегически и международни изследвания.
RTX, Lockheed и другият голям играч в сектора – Northrop Grumman – се очаква да бъдат сред основните печеливши от продажбите на въоръжение за държави от Персийския залив на стойност 16,5 милиарда долара, одобрени от Държавния департамент на САЩ от началото на войната.
В сряда Пентагонът обяви, че Boeing – която произвежда сензорите за насочване („seeker“) за ракетите Patriot Pac-3 на Lockheed – ще утрои производството по ново седемгодишно рамково споразумение.
Financial Times съобщи тази седмица, че посредник на Хегсет в Morgan Stanley е опитал да направи многомилионна инвестиция в борсов фонд на BlackRock, фокусиран върху отбранителната индустрия, малко преди САЩ да започнат атаката срещу Иран. Пентагонът отрича подобен опит, а Morgan Stanley и BlackRock отказват коментар.
Листнатият на Nasdaq фонд, чиито най-големи позиции включват RTX, Lockheed и Northrop, е поевтинял с почти една десета от началото на войната с Иран. Инвестицията във фонда на стойност 3,2 милиарда долара в крайна сметка не се е осъществила и не е ясно дали са били направени алтернативни вложения в отбранителния сектор.
Най-големите отбранителни компании в света обаче не са единствените, които се борят за дял от увеличените военни разходи.
При цена от над 3 милиона долара за ракета Patriot и производствен цикъл от месеци, правителствата търсят по-евтини алтернативи, особено след като конфликтът с Иран подчерта уроците от Украйна – нуждата от ефективни решения срещу масово произвеждани евтини дронове.
Южнокорейската компания LIG Nex1 се очертава като ключов бенефициент със своята система за противовъздушна отбрана със среден обсег, която е по-евтина от Patriot на RTX.
Продуктът на компанията – Cheongung-II (M-SAM II) – вече е продаден на Саудитска Арабия, Ирак и Обединените арабски емирства. Макар впоследствие акциите да отстъпиха, те скочиха с над 40% в началото на войната с Иран.
Инвеститорите насочиха средства и към израелската Elbit Systems, което изстреля компанията до най-висока пазарна оценка на борсата в Тел Авив в средата на март. Израел по-рано тази седмица одобри значително увеличение на военните разходи, както и нов договор с Elbit за доставка на 155-милиметрови артилерийски снаряди.
Сред стартъпите печеливши са и производителите на евтини бойни дронове, включително базираната в Аризона SpektreWorks, създала системата Lucas чрез обратно инженерство на иранските дронове Shahed. Тези дронове са били използвани от САЩ още в първите 24 часа на войната.
Акциите на американските AeroVironment и Unusual Machines също поскъпнаха, тъй като инвеститорите залагат, че и те ще се възползват от разходите на Пентагона.
Военновъздушните сили на САЩ и подразделението за иновации на Пентагона разработват по-евтина алтернатива на крилатите ракети, наречена „Franklin“, в чест на певицата Арета Франклин.
Рисковият капитал вече се насочва към десетки разработчици на системи за противодействие на дронове, включително Tytan Technologies от Мюнхен, Cambridge Aerospace от Великобритания и Origin Robotics от Латвия.
Естонската Frankenburg Technologies разработва прехващащи ракети с изкуствен интелект и твърди, че те ще бъдат „10 пъти по-евтини“ от традиционните алтернативи. Няколко европейски стартъпи наскоро съобщиха, че правителства от Близкия изток са се свързали с тях за доставки.
В надпреварата за по-евтини системи за противовъздушна отбрана много от утвърдените компании – от германската Rheinmetall до британската BAE Systems – инвестират в широк спектър от решения, за да предложат многослойна защита на различни дистанции.
Европейският производител на ракети MBDA ще разработи евтина ракета DefendAir за германското правителство. RTX също наскоро представи по-евтина версия на своята система за борба с дронове Coyote пред американската армия.
Анализаторът Робърт Сталърд от Vertical Research посочва и други нискобюджетни решения, включително системи с насочена енергия, управляеми ракети и „умни“ картечници.
Въпреки увеличените разходи експертите подчертават, че компаниите трябва да осигурят реални договори, за да увеличат производството и да доставят бързо.
Акциите на някои от водещите изпълнители се повишиха при началото на войната, но впоследствие отстъпиха заради по-широката несигурност около икономическите последици.
Основно притеснение остава финансовата устойчивост на по-малките доставчици по веригата, които нямат възможност да направят предварителни инвестиции.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)