Официално търговското споразумение между Европейския съюз и Меркосур е поражение за европейските фермери. В действителност обаче земеделските лобита бележат победа след победа. 

В петък държавите членки на ЕС одобриха дълго отлаганото споразумение на блока с южноамериканските страни. По-късно тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще пътува до Парагвай по-късно, за да финализира сделката. 

Споразумението напредва въпреки тракторните протести, блокадите по границите и ожесточената съпротива от страна на земеделски организации и столици като Париж и Варшава. 

Цената за прокарването на Меркосур обаче се оказа висока, отбелязва POLITICO. 

В навечерието на приемането на сделката Брюксел тихомълком наклони везните в полза на фермерите. Защитните механизми при вноса бяха затегнати. Контролът – засилен. А миналата седмица Комисията представи бюджетна маневра за 45 млрд. евро, която позволява на правителствата да насочват повече средства към фермерите в рамките на следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Очаква се договорът да създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, обхващаща около 700 милиона души

Страните от ЕС одобриха търговското споразумение с Меркосур след 25 години преговори

Взети заедно, тези отстъпки означават, че Меркосур ще влезе в сила, обвит в защитни мерки и съчетан със споразумение за земеделския бюджет, което оставя сектора по-силен, отколкото е бил преди.

„Другите сектори се оплакват“, казва служител на Комисията, ангажиран със земеделската политика. „Фермерите блокират пътища.“ 

Тази директна оценка отразява добре позната реалност в институциите на ЕС. Макар фермерите да представляват все по-малък дял от европейската икономика, те остават една от най-влиятелните политически групи – способни да променят търговски сделки, бюджети и дневния ред, дори когато не успяват напълно да ги блокират.

В крайна сметка, за да прокара Меркосур, Брюксел трябваше да се откаже от плановете си да разхлаби контрола на земеделците върху бюджета на ЕС и да пренасочи средства към други приоритети.

Натиск, който работи

Лостовете, с които разполагат земеделските лидери, се основават на нещо повече от зрелищни протести.

Малцина в Брюксел оспорват, че големи части от сектора са под реален натиск. Доходите на фермерите са нестабилни. Разходите за горива, торове и фуражи рязко нараснаха. Климатът става все по-непредсказуем. Работните дни са дълги, а изолацията – честа в обезлюдяващите селски райони.

„Разбирам гнева“, казва комисарят по земеделието Кристоф Хансен пред POLITICO в интервю миналия месец, докато Брюксел се подготвяше за ново нахлуване на трактори в европейския квартал.

Решаващото съгласие от Рим беше получено във вторник. Това проправя пътя за официалното подписване на договора между ЕС и южноамериканските държави още следващата седмица

ЕС е на крачка от сделка с Меркосур след подкрепа от Италия

Съпричастността към фермерите е силна в голяма част от Европа – не само по икономически причини, но и заради културата, мястото и идентичността. Това отдавна прави земеделските субсидии една от най-чувствителните политически линии в бюджета на ЕС – и такава, която Комисията знаеше, че ще бъде най-трудно да засегне.

Тази чувствителност отново пролича миналата седмица, когато земеделските министри се събраха в Брюксел на извънредна среща извън официалния календар, свикана в отговор на фермерските протести само седмици по-рано.

Вътре реториката беше рутинна – похвали за фермерите, уверения, че са чути, и многократни препратки към безпрецедентни защитни мерки и финансова подкрепа.

Хансен обобщи всичко това, заявявайки, че Комисията е „чулa опасенията на фермерите“ и е отговорила със „силни и безпрецедентни мерки за подкрепа“.

Реформата среща реалността

Този резултат бележи рязък обрат спрямо по-ранните амбиции в Комисията и напомня колко високи са залозите, когато става дума за земеделски субсидии.

Общата селскостопанска политика остава най-голямото перо в бюджета на ЕС, поглъщайки около една трета от всички разходи и закрепвайки политически договор, датиращ още от следвоенните основи на блока. Обществените средства срещу продоволствена сигурност и стабилност на селските райони отдавна са част от основния европейски компромис.

Този компромис оцелява десетилетия реформи. Общата селскостопанска политика (ОСП) беше съкращавана, „озеленявана“ и ориентирана повече към пазара. Но централното ѝ обещание – че земеделието ще бъде защитено – никога не изчезна.

След преизбирането на Фон дер Лайен през 2024 г. служители тихо проучваха варианти за разхлабване на строгото обвързване на земеделските разходи с бюджета на ЕС. Проектите за бюджета след 2027 г. предвиждаха по-голяма гъвкавост и по-лесно пренасочване на средства към приоритети като отбраната, климатичния преход или индустриалната политика.

„В Европа често говорим за нуждата да бъдем стратегически. Сега трябва да се вземе стратегическо решение“, казва еврокомисарят по търговията Марош Шефчович по повод предстоящата сделка с южноамериканския блок Меркосур

ЕС е под натиск да одобри най-голямото търговско споразумение в историята си

Това беше технократският отговор на претоварения бюджет.

Той обаче не оцеля при сблъсъка с политиката.

Предложението се появи в момент, когато доходите на фермерите бяха под натиск заради растящи разходи, климатична нестабилност и болести по животните. Тракторите отново излязоха по улиците на Европа. Земеделските министри затвориха редиците си, предупреждавайки за политически последици в селските райони. Земеделските лобита се мобилизираха масово.

Хансен прекара голяма част от първата си година на поста, като пътуваше из ферми и се срещаше със синдикати. Той описваше земеделието като стратегически актив и предупреждаваше за „съвпадение на натиск“ върху сектора. Зад затворени врати той се бореше да запази защитени големи части от земеделското финансиране.

Тези усилия не успокоиха гнева на фермерите. Напротив – натискът стана постоянен и доведе до серия от отстъпки, които постепенно стесниха пространството за реформи.

Първо дойдоха уверенията, че по-голямата част от земеделските разходи ще останат „защитено“ финансирани в бюджета след 2027 г. След това – нова цел за разходи за селските райони, целяща да насочи повече средства обратно към провинцията. Миналата седмица, за да прокара сделката с Меркосур, Комисията отиде още по-далеч, като предложи фермерите да получат ранен достъп до 45 млрд. евро от по-широк резервен фонд, предназначен за извънредни ситуации.

На практика голяма част от земеделския бюджет на ЕС след 2027 г. върви към фиксиране на нива, близки до сегашните, още преди реалните преговори да са започнали.

Загубена търговска битка, спечелена политическа война

45-те млрд. евро, които сега се изтеглят напред във времето, първоначално бяха замислени като застраховка при кризи.

След пандемията от COVID-19 и руската инвазия в Украйна Брюксел стигна до извода, че бъдещите бюджети на ЕС трябва да бъдат по-гъвкави, за да реагират бързо на сътресения. Средствата, заделени за поетапни бюджетни прегледи, трябваше да бъдат първата линия на защита при следваща криза.

Ако националните столици приемат предложението на Комисията, голяма част от тези пари ще бъдат заключени за фермерите още преди бюджетният цикъл да започне, оставяйки по-малко ресурси за други приоритети.

Новото находище на желязна руда край Кируна е стратегически важно за ЕС, но означава, че целият град трябва да бъде изселен в нова територия – където може да е -10 градуса по-студено

Европейският апетит за суровини поглъща цял шведски град

Меркосур се превърна в идеалния инструмент за този натиск. Дълго време подкрепяна от индустриалните износители, сделката се превърна в символ на всичко, от което фермерите се страхуват – глобална конкуренция и загуба на контрол.

Реалността е по-нюансирана. Някои европейски фермери, особено в сегментите на висококачествените храни, виното и млечните продукти, могат да спечелят от по-добрия достъп до пазарите на Меркосур. Други, особено в секторите на говеждото месо и птицевъдството, са изправени пред по-тежка конкуренция. Дори там обаче търговските анализатори отдавна отхвърлят страховете от наводняване на ЕС с южноамериканска продукция като преувеличени.

Но нюансите рядко оцеляват върху протестен плакат, а дори безпрецедентните отстъпки не са спрели фермерите да протестират, пише POLITICO. 

Най-голямото земеделско лоби в ЕС – Copa-Cogeca – заяви в петък, че начинът, по който се прокарва сделката с Меркосур, „подкопава доверието в европейското управление, демократичните процеси и парламентарния контрол в момент, когато институционалната легитимност вече е под напрежение“.

Организацията обяви, че ще продължи да мобилизира фермерите.

При закрити врати служители на Комисията изразяват раздразнение от втвърдяващите се искания на земеделските лобита.

Един от тях отбелязва, че въпреки че Брюксел прави всичко възможно, за да отговори на исканията на фермерите, всяка отстъпка все пак се оказва недостатъчна за техните лидери. Друг посочва усилията на комисар Хансен да води директен диалог с фермерите в целия ЕС. „И въпреки това те говорят така, сякаш не сме направили нищо“, посочва служителят, визирайки директно Copa-Cogeca.

Засега земеделските лидери печелят.

Фон дер Лайен може и да пътува за Южна Америка, но когато се върне в Брюксел, те вече ще се подготвят за следващата битка – уверени, че могат да загубят търговската война и въпреки това да огънат европейската политика в своя полза.