Пътуване от държава в държава без ограничения. По-кратки опашки на границата. Правото да живееш и работиш на мястото, за което винаги си мечтал, или да възстановиш връзката си със семейните корени. Всичко това, а и още, е част от мечтата на хората, които търсят двойно гражданство. А сред тях вече е и мосю Джордж Клуни, който отбеляза края на 2025 г., като получи френско гражданство за себе си и семейството си, пише CNN. 

Двойното гражданство – възможността човек да бъде гражданин на две (или повече) държави – отдавна е популярно сред пътешественици, емигранти и мечтатели. В свят на все повече бюрокрация кой не би искал да пропусне дългите опашки на паспортния контрол и да премине като местен? За онези, които като Клуни мечтаят да живеят и работят в друга страна, но нямат работодател, готов да ги спонсорира, придобиването на второ гражданство може да се окаже ключът, който отключва тази врата. Дори за хора без планове за преместване то може да бъде трансформиращо.

В политиката на XXI век обаче тенденцията може би започва да се обръща. През 2025 г. няколко европейски държави затегнаха изискванията за гражданство по произход, както и за т.нар. „златни паспорти“ – програми, които предоставят гражданство срещу значителни инвестиции. В САЩ пък републиканският сенатор от Охайо Бърни Морено заговори за „Закон за изключително гражданство“, който би забранил на американците да притежават друго гражданство.

Колко разпространено е двойното гражданство?

Няма точен начин да се изчисли броят на хората с двойно гражданство, казва пред CNN Питър Спайро, професор по право в Университета Темпъл. Причината е, че повечето държави не изискват от гражданите си да декларират дали притежават повече от едно гражданство.

Едно обаче е ясно: двойното гражданство става все по-популярно. При преброяването във Великобритания през 2021 г. 2,1% от населението са декларирали, че притежават повече от един паспорт – почти двойно повече спрямо 2011 г., когато делът е бил 1,1%. В скорошно проучване на YouGov 6% от американците също са се самоопределили като граждани на повече от една държава.

Кои хора обикновено имат повече от едно гражданство?

Още откакто съществува миграцията, много имигранти, които се местят в нова страна, искат да запазят гражданството си по произход. През последните десетилетия и заможните хора възприемат двойното гражданство като начин да разширят глобалната си мобилност.

Днес, в условията на нарастваща нестабилност, интересът се разширява. Проучване на Gallup от ноември показва, че един на всеки пет американци би искал да емигрира, включително 40% от жените на възраст между 15 и 44 години – ръст от 400% спрямо подобно допитване през 2014 г.

Това желание за ново начало в чужбина се отразява и в броя на кандидатите за втори паспорт, посочва Доминик Волек, ръководител „Частни клиенти“ в Henley & Partners, компания, която подпомага заможни хора в придобиването на гражданство по света. През 2025 г. фирмата е работила с клиенти от 91 националности, като американците са били най-многобройни.

Много от тях търсят двойно гражданство, за да могат да пътуват с по-политически неутрален паспорт. Преди три-четири години Henley & Partners не е имала офис в САЩ, а днес те са девет. Американските клиенти вече представляват около 30% от бизнеса на компанията – включително хора, недоволни от политиката в страната, както и ултрабогати личности, които по време на Covid осъзнали ограниченията на американския паспорт.

Британците също са се изкачили в топ пет на клиентите след Брекзит, който ги лиши от свободното движение в ЕС. По-строгите данъчни политики на сегашното лейбъристко правителство допълнително подтикват някои заможни граждани да търсят алтернативи.

Какви са основните пътища към второ гражданство?

Най-често те са три: по произход, чрез инвестиция или чрез натурализация.

Гражданството по произход изисква доказване на връзка с предци от дадена страна, като правилата варират – включително колко поколения назад се признават и дали натурализацията в друга държава прекъсва тази линия.

Натурализацията предполага законно пребиваване за определен период – обикновено между пет и десет години – и включва проверки за съдимост, езикови изисквания, изпити по история и култура. Процесът е дълъг, скъп и не гарантира одобрение.

Гражданството чрез инвестиция е насочено към хора с високи доходи, които влагат средства в икономиката на дадена държава и получават паспорт или статут, водещ до такъв.

Какви са ползите?

Те са много. Двойното гражданство дава възможност за преместване, достъп до пазара на труда, образование за децата и безвизово пътуване. „Ако децата ви искат да учат или работят в ЕС, това става безпроблемно“, отбелязва Спайро по повод на винаги популярните европейски паспорти.

На емоционално ниво второто гражданство може да заздрави връзката с родината на предците или с държава, към която човек изпитва силна привързаност. Някои диаспори, като ирландската и италианската, са допринесли за утвърждаването на репутацията на своите държави на произход по целия свят. „Това е насърчило формирането на транснационална италианска културна идентичност и е затвърдило трайната ценност, която Италия отдава на семейните връзки“, обяснява адвокатът Адриана Коко Руджери, специалист по случаи, свързани с италианско гражданство.

А недостатъците?

Те са по-малко, но могат да бъдат значителни. САЩ и Еритрея облагат гражданите си с данъци независимо къде живеят. Военната служба също може да създаде усложнения, както и невъзможността в някои държави да се откажеш от гражданство.

Освен това стойността на втория паспорт не е постоянна – правилата се променят, а държавите стават все по-внимателни към „стратегическото“ използване на гражданството.

Заслужава ли си да се кандидатства сега?

Според експертите – да. „Правилата ще продължат да се променят, програмите ще стават по-скъпи и по-ограничителни“, твърди Волек. „Ако имате право – действайте.“

Спайро е съгласен: „Има усещане за спешност. Днес може да отговаряте на критериите, утре – не. Правото на гражданство не е даденост. Вземете това, което можете.“