От разкаяние до прошка: В месеца на Коледа Германия отваря стари рани от миналото

Има нещо странно в това да говорим за прошка през този сезон.

Докато улиците блестят с коледни светлини и витрините обещават, че състраданието е на една подаръчна кутия разстояние, Германия отново отваря неизлекуваните рани от своето близко минало.

Капанът на сезона е следният: да вярваме, че всеки жест на съжаление трябва да бъде посрещнат с милост.

Сякаш прошката е ресурс, достъпен за всеки, който е достатъчно разумен, за да продължи напред, независимо колко жестоко е бил третиран.

Така започва своя коментар в The Guardian Фатма Айдемир – автор, романист и драматург, базирана в Берлин.

Цигулка на надеждата: Тайна бележка разкрива историята на инструмент, създаден в ужасите на Дахау

За семействата на жертвите на National Socialist Underground (NSU) със сигурност не е толкова просто. През 2000-те години неонацистката терористична организация убива 10 души, 9 от които имигранти, предимно собственици на малки бизнеси, както и една полицайка.

Тъй като разследващите се фокусират върху разпитите на семействата и общностите на жертвите, а не върху нацистите, NSU продължава да убива безнаказано. Германските медии отразяват зверствата като „die Dönermorde” (убийствата с дюнер), сякаш става дума за някакъв истински криминален феномен.

През 2011 г., когато организацията публикива видеоклип, в който поема отговорност за убийствата и няколко атентата със саморъчни бомби, тя разкрива и дълбоки структурни пропуски в подхода на германската държава към десния тероризъм.

Последващите разследвания разкриват, че службите са имали информатори, близки до извършителите, пренебрегнали са важни разузнавателни данни и в някои случаи са унищожавали файлове след разкриването на групата.

В резултат случаят се разглежда не само като поредица от расистки убийства, но и като обвинение срещу неспособността – или нежеланието – на държавата да разпознае и се противопостави адекватно на крайното дясно насилие, продължава коментарът.

Партия, основана от бивши нацисти, спечели изборите в Австрия

Сега, в продължаващото съдебно производство по случая с NSU, Беате Зшепе – осъдена на доживотен затвор през 2018 г. за ролята си в сърцето на организацията, отговорна за 10 убийства – наскоро се явява пред съда като свидетел.

Но този път тя заема коренно различен тон от преди –на разкаяние или поне нещо, което прилича на разкаяние. Говори за срам, преосмисляне, признаване на собствената си вина, което, според нея, е започнало едва по време на процеса, в който е осъдена, приключил през 2018 г.

Тогава Зшепе отрича всякаква връзка с убийствата и сътрудничеството ѝ с властите е изключително ограничено. Пълно разследване на убийствата би било възможно само с истинските ѝ показания, тъй като двамата ѝ съучастници, Уве Мундлос и Уве Бьорнхард, се самоубиват през 2011 г., за да избегнат арест.

Зшепе се укрива заедно с двамата мъже и живее с тях под фалшиви самоличности в различни германски градове в продължение на повече от десетилетие.

След това, в писмено свидетелство от 53 страници, тя не отговаря на нито един от 300-те въпроса, зададени от роднините на жертвите, които се явяват в съда като съищци. Вместо това твърди, че никога не е била информирана предварително за убийствата и бомбените атентати, извършени от двамата ѝ партньори, като казва, че е разбрала за тях едва след това.

Разследват Credit Suisse заради сметки, свързани с нацисткия режим

Когато се изправя пред съда, 50-годишната сега жена се представя като „срамежлива“. Неизбежно възниква въпросът дали тази промяна е морална трансформация или по-скоро прагматичен ход, направен с надеждата да подобри положението си в затвора.

Миналото лято тя е допусната до програма за излизане от неонацистките среди, което предизвиква тревога сред роднините на жертвите, тъй като това може да увеличи шансовете й за предсрочно освобождаване.

През 2026 г. Зшепе ще е излежала 15 години в затвора, което е минималният срок за доживотна присъда. Поради тежестта на престъпленията няма да бъде освободена догодина, но съдът трябва да определи т.нар. минимален срок за остатъка от нейното наказание. Участието й в програмата за излизане от неонацистките среди и публичното й разкаяние може да повлияят на съда, продължава коментарът.

„Няма оправдание за убийствата. Никога няма да мога да поправя стореното“, заявява Зшепе по-рано този месец. Гамзе Кубасик, чийто баща Мехмет Кубасик е застрелян в главата през 2006 г., също присъства в залата по време на заседанието и се провиква към нея: „Тогава ни кажи истината!“ Зшепе отговаря с мълчалив поглед към него.

Превръщат ли се европейските младежи в поколението “Чужденците вън!”

Това мълчание дава повече отговори, отколкото всички неясни думи на разкаяние и вина, които Зшепе използва в съда, продължава Фатма Айдемир.

Защото разкаянието има традиция в Германия. То пасва на една страна, която се е изправила пред престъпленията си в историята – или поне така обича да разказва.

Като нация тя е научила, че добрата комбинация от разкаяние и мълчание може да проправи пътя към социалното приемане. Желанието за изкупление не е погрешно само по себе си. Но става проблематично, когато се третира като пряк път: когато се очаква прошка, въпреки че не са направени правдоподобни усилия, за да бъде заслужена.

Ако усилията на Зшепе да се дистанцира от неонацистката идеология бяха искрени, тя би помогнала да се изяснят обстоятелствата около убийствата. Все още може да сподели информация, за която много семейства молят, за да разберат какво се е случило с техните близки.

Но Зшепе избира мълчанието. С действията си тя не показва, че е станала различен човек, а се опитва да звучи като такъв, продължава Айдемир. И може би това е проблемът с опрощението: не е нужно да прощаваш на някого само защото те моли – той трябва да го заслужи.