Румъния и България се надпреварват с времето, за да предотвратят спирането на ключовите си петролни рафинерии преди влизането в сила на американските санкции срещу руските им собственици по-късно този месец.

Решението на Вашингтон да включи „Лукойл“ и „Роснефт“ в черния списък постави страните от ЕС, където двете най-големи руски петролни компании имат дейност, в състояние на паника, тъй като те се опитват да предотвратят прекъсване на доставките на гориво преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември, обобщава Politico.

В петък българските депутати одобриха нов законопроект, който ще позволи на правителството да назначи управител на огромната рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, като му предостави широки правомощия да поеме оперативния контрол над предприятието, да одобрява продажбата му и дори да го национализира при необходимост. Междувременно страната проучва възможността да поиска освобождаване от санкциите, посочва медията в коментар на ситуацията.

Румъния – където се намира рафинерията Petrotel, собственост на „Лукойл“ – все още не е взела официално решение. Но според високопоставен правителствен източник на Politico, пожелал анонимност, Букурещ също обмисля да поиска удължаване на срока на санкциите, докато подготвя собствен отговор. Национализацията се разглежда като „последна мярка“, добавя той.

Въпреки това, министърът на енергетиката Богдан-Груя Иван казва пред Politico, че Букурещ е „оперативно подготвена“ за всеки сценарий. „Планът на правителството има за цел да запази икономическата активност на Румъния, но същевременно да спре финансирането на Руската федерация“, добавя той.

С тези промени той ще може да продължи абсолютно всички операции на рафинерията в Бургас и другите обекти на "Лукойл“ в България, така че те да работят и след 21 ноември 2025 г., се посочва в аргументите

Окончателно: НС прие промени, свързани с фигурата на особен управител в "Лукойл“

Опитите за осигуряване на нови собственици на рафинериите станаха още по-несигурни, след като в четвъртък швейцарската търговска компания Gunvor оттегли офертата си за купуване на международните активи на „Лукойл“, след като Министерството на финансите на САЩ остро разкритикува предложението.

Новите мерки засягат и други държави от ЕС. Германия получи шестмесечно изключение за своята рафинерия Schwedt, собственост на „Роснефт“, която е под държавен контрол от 2022 г. В същото време унгарският премиер Виктор Орбан отпътува за Вашингтон в петък, в опит да осигури отстъпка за вноса на руски петрол по тръбопроводи за своята страна и съседна Словакия.

Дерогацията за Унгария, която вчера обяви американският президент Доналд Тръмп по отношение на американските санкции върху руския петрол и газ, ще бъде валидна за една година, съобщи Белият дом.

В замяна Будапеща се ангажира да поръча американски втечнен газ на стойност около 600 млн. долара, съобщава пред медията представител на американските власти, след срещата между Тръмп и унгарския премиер Виктор Орбан във Вашингтон снощи.

Споразумението беше обявено след срещата на американския президент с унгарския министър-председател Виктор Орбан в Белия дом

Тръмп освобождава Унгария от санкциите върху руския петрол за една година

Санкциите идват в момент, когато президентът Доналд Тръмп изразява нарастващо раздразнение от бавния напредък на усилията за постигане на примирие в Украйна. През последните месеци и ЕС засили кампанията си за прекратяване на зависимостта на блока от руска енергия.

На теория осигуряването на изключения или назначаването на държавен управител на рафинериите в Румъния и България не би трябвало да е проблем. В най-лошия сценарий обаче – ако рафинериите спрат работа – последствията за двете страни биха били различни.

В България, където руската рафинерия осигурява до 80% от горивните нужди на страната, това би оставило София без доставки „до края на годината“, казва Мартин Владимиров, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

Междувременно, румънската рафинерия покрива около 20% от вътрешното потребление, посочва Ана Отиля Нъцу, енергиен анализатор в Expert Forum. Затварянето би довело само до „няколкомесечно“ умерено повишаване на цените, докато страната намери нови доставчици.

Все пак спирането може да засегне износа за Молдова, добавя тя. „Ако Молдова пострада сериозно, това ще бъде поредната голяма PR възможност за Русия“, предупреждава Нъцу.

В петък молдовското правителство представи собствено предложение за купуване на активите на „Лукойл“ в страната, включително база за самолетно гориво, и също поиска от Вашингтон отлагане на санкциите.

Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания RusEnergy и експерт по руската енергийна индустрия, заяви, че рафинериите би трябвало да могат да „продължат да работят“ безопасно, стига новият им собственик да запази съществуващия персонал и да наеме допълнителни специалисти.

Вашингтон нарече швейцарската компания „марионетка на Кремъл“, а Gunvor отговори, че обвиненията са неверни и прекратява опита си за най-голямото си придобиване досега.

Gunvor оттегля офертата за активите на „Лукойл“ след негативен знак от САЩ

Истинските проблеми обаче тепърва предстоят.

На първо място, намирането на купувач няма да е лесно. И двете рафинерии са „добре управлявани“, казва бивш високопоставен служител на „Лукойл“ пред Politico. Но да се намери компания, готова да поеме рисковете, свързани със санкции, скъпи товари, високи застрахователни премии и постоянна нужда от инвестиции, ще бъде „изключително трудно“.

Според Владимиров, стойността на печелившата българска рафинерия е около 1,5 милиарда долара, докато Petrotel в Румъния е „по-малко привлекателна“, според Нъцу. С годишен оборот под 40 милиона евро през 2023 г., предприятието е силно задлъжняло и има нужда от „огромни инвестиции“.

Междувременно, бъдещи арбитражни дела също изглеждат неизбежни – особено при държавно поемане на контрол.

В петък българските депутати приеха първата версия на законопроекта за овладяване на рафинерията само за 30 секунди. „Тази прибързаност и пълната липса на нормална процедура носят риск от множество сериозни грешки“, коментира Ивайло Мирчев, депутат от опозиционната „Демократична България“.

„Сега възнамеряват да дадат на този управител такива извънредни правомощия, че в крайна сметка ‘Лукойл’ ще съди България — а парите ще отидат в Русия“, предупреди той.

Нъцу подчертава, че решението за продажба на рафинериите трябва да се координира на ниво ЕС, за да се предотврати възможността „Лукойл“ да заобикаля американските санкции.

Жигимантас Вайчюнас, министър на енергетиката на Литва, е съгласна. Каквото и да се случи, според него Европейската комисия трябва да проверява потенциалните купувачи преди всяка сделка, заради продължаващото руско влияние.

„Европейската комисия има право на наблюдение“, казва той пред POLITICO. „В този случай всички възможности трябва да бъдат внимателно разгледани.“