Защо Тръмп дава пълна свобода на Нетаняху?

Американският президент Доналд Тръмп е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Въпросът е дали някога ще бъде достатъчно ядосан, за да предприеме действия.

Според The Wall Street Journal Тръмп е казал на няколко свои съветници през последните седмици, че Нетаняху иска да използва военна сила, за да принуди Хамас да се предаде, вместо предпочитания от президента подход – договорено прекратяване на огъня.

Недоволството му ескалира миналата седмица, часове след като Израел атакува представители на „Хамас“ в Катар – операция, която застраши крехките мирни преговори.

„Той ме прецака“, е заявил Тръмп за Нетаняху според източници на WSJ. Репликата е била по време на разговор със старши съветници, сред които държавният секретар Марко Рубио, относно реакцията на САЩ спрямо израелските удари.

Емоционалните реакции на Тръмп спрямо Нетаняху объркват Вашингтон. Защо Тръмп, който обикновено държи да запази надмощие в отношенията си, позволява на Нетаняху многократно да действа в пряко противоречие с волята му?

„Това е леко озадачаващо и контраинтуитивно“, казва Шалом Липнер, служил при седем поредни израелски премиери в продължение на четвърт век, пред WSJ.

Протести съпътстват посещението на Тръмп във Великобритания

„Ходовете на Нетаняху удължиха войната в Газа, създадоха проблеми на Тръмп с други американски съюзници в региона и направиха разширяването на Авраамовите споразумения изключително трудно“, добавя Липнер, имайки предвид нормализирането на отношенията между Израел и няколко арабски държави.

Тръмп вече е използвал суров език спрямо Нетаняху, включително след като израелският лидер поздрави Джо Байдън за победата му на изборите през 2020 г., когато заяви пред журналиста Барак Равид, че смята Нетаняху за нелоялен:

„Да върви по дяволите“.

Но критиките на Тръмп не изглежда да са разколебали Нетаняху или да са отслабили позициите му.

„Аз съм озадачен, както и много други израелци“, казва Итамар Рабинович, бивш посланик на Израел в САЩ по времето на администрацията на Клинтън.

„Той е под обсада и прави грешки. Единственото, което реално му носи подкрепа, е самият Тръмп.“

Отвъд инвестициите: Три неща, които Лондон очаква от визитата на Тръмп

Една от причините за устойчивостта на връзката между двамата е, че Тръмп и Нетаняху са сродни характери, твърдят хора, които ги познават. И двамата вярват, че са преследвани от елитите в собствените си страни, и двамата са изправени пред наказателни дела, а и се възприемат като реформатори на корумпирана система.

Омер Достри, бивш говорител на Нетаняху, описва отношенията им като „много, много близки“.

Нетаняху често се среща с американски законодатели в Израел, а интервютата му за американски медии напоследък са основно за телевизии, популярни сред привържениците на Тръмп – Fox News, Newsmax и OAN.

Докато подкрепата за Израел сред демократите рязко спада, тя остава висока сред републиканците. Анкета на Gallup от юли показва, че две трети от тях гледат благосклонно на Нетаняху, в сравнение с едва 9% от демократите.

Но вече се появяват пукнатини в тази подкрепа. Членове на движението MAGA открито критикуват Израел и самия Нетаняху, твърдейки, че продължаващата война в Газа заплашва да въвлече САЩ по-дълбоко в конфликта. Републиканката от Джорджия и близка съюзничка на Тръмп Марджъри Тейлър Грийн през юли обвини Израел в „геноцид“ в Газа.

Въпреки това Тръмп не иска публично да се разграничи от Нетаняху. Той често се хвали с Авраамовите споразумения, сключени по време на първия му мандат, и продължава да настоява за нормализация на отношенията между Израел и Саудитска Арабия – голяма дипломатическа награда, която открито желае.

Нетаняху също намира начини да се хареса на вътрешния кръг на Тръмп и директно да го ласкае. В събота, заедно с американския посланик в Израел Майк Хъкъби, израелският премиер участва в церемония по откриването на крайбрежна алея в Бат Ям, която ще носи името на Тръмп.

На практика Нетаняху е изградил отношения, в които може временно да рискува гнева на Тръмп, знаейки, че той няма да продължи дълго. Самият Нетаняху често нарича Тръмп „най-добрия приятел, който Израел някога е имал в Белия дом“.

„Нетаняху знае, че докато Белият дом може малко да мърмори, всъщност няма никакъв риск в подхода „първо действай, после искай прошка“, казва Деймиън Мърфи, бивш директор на демократите в комисията по външни отношения в Сената, пред WSJ.

Войната в Газа - тест за единството на Европа

След атаката в Катар Тръмп е провел два телефонни разговора с Нетаняху – първия, за да изрази недоволството си, а втория – по-приятелски, за да обсъдят дали операцията е била успешна. По-късно президентът е говорил с лидерите на Катар, похвалил е страната за посредничеството ѝ в преговорите Израел–Хамас и за ролята ѝ като важен съюзник на САЩ.

Нетаняху настоява, че войната може да приключи само ако Хамас се разоръжи, освободи оставащите 48 заложници и ръководството му напусне Газа. Ако това не стане, Израел ще принуди групировката да се предаде напълно чрез въздушни и сухопътни удари – стратегия, която не съвпада с визията на Тръмп за договорено прекратяване на почти двегодишния конфликт.

Досега обаче единственият натиск на Тръмп е бил върху самия Хамас, който атакува Израел на 7 октомври 2023 г. и отприщи войната. Той многократно е предупреждавал, че групировката ще бъде подложена на още насилие.

Рубио тази седмица пътува до Израел за директни разговори с Нетаняху, но не отправи нови критики за удара. Израелският премиер категорично отказа да изключи атаки срещу съседни страни в бъдеще, за да бъдат елиминирани представители на Хамас, участващи в преговорите в Египет и Турция.

„Отдавна целим хора в чужбина, които смятаме за отговорни за терористични атаки срещу Израел“, каза Нетаняху. „Това е принцип, който установихме и следваме. Той не се е променил.“

Ударът в Катар обаче дойде в неудобен момент за САЩ.

Следващата седмица Тръмп заминава за Общото събрание на ООН, където ще произнесе реч, в която се очаква да засегне усилията си за постигане на мир. В седмиците преди събитието администрацията на Тръмп не успя да разубеди съюзници като Великобритания, Франция и Канада от намерението им да признаят палестинската държава – решение, което според САЩ подкопава мирните усилия, тъй като засилва Хамас.

„Ще има израелска контрареакция на тези ходове и вече виждаме част от нея“, каза Рубио в понеделник редом до Нетаняху. Изявлението беше направено часове преди Израел да започне нова офанзива в Газа, за да унищожи, по думите на Нетаняху, „последното важно укрепление на Хамас, и докато Израел обмисля анексирането на части от окупирания Западен бряг.

Миналата седмица Тръмп заяви, че не е бил информиран предварително за удара в Катар. Говорителката на Белия дом Каролайн Левит съобщи, че Тръмп е научил за операцията от американската армия, която е проследила атаката в реално време.

След това американският президент е помолил своя личен пратеник Стив Уиткоф да уведоми катарците, но съобщението му е пристигнало едва след като Израел вече е пуснал бомбите над Доха.

Брюксел на кръстопътя между нуждата от редкоземни минерали и желанията на Тръмп

В крайна сметка най-големият проблем с удара в Катар може би е, че той не е бил успешен, казва Майкъл Орен, бивш израелски посланик в САЩ при управлението на Нетаняху. Израел е целял висшите преговарящи на Хамас, но по данни на групировката са загинали шестима по-дребни представители.

„Ако операцията в Доха беше успешна, Тръмп нямаше да я осъди – щеше да си припише заслугата“, казва Орен.

„Той обича победителите.“

Същата логика може да се приложи и за Газа.

„Трябва да има някой, който да стои с израелско знаме и да казва „Ние победихме““, заключава Орен.

„Мисля, че Биби разбира това за Тръмп.“