На югозапад от Йокохама, Япония, брандът Fujifilm инвестира милиарди йени в разширяване на производствените си мощности, опитвайки се да отговори на нарастващото глобално търсене на своя най-желан продукт – филм за моментни фотоапарати.

Въпреки че звучи леко парадоксално, в днешния свят, когато смартфоните вече разполагат с камери от 200 мегапиксела, аналоговата моментна фотография преживява истински ренесанс. За едни тя е обект на носталгична младост, а за други - любопитна иновация. Тя предлага лесен и достъпен начин да се докоснеш до аналоговото изкуство, без да се хвърляш в дълбоките води на 35-милиметровата фотография.

Лидерът на пазара е instax – брандът, с който Fujifilm вече близо три десетилетия диктува правилата. През април компанията обяви, че е надминала 100 милиона продадени устройства в световен мащаб, като отчита рекордни продажби вече четири години подред. Клиентите нямат нищо против да плащат по един долар или дори повече за снимка, защото чарът е в самото изживяване.

„Привлекателността им е напълно противоположна на ефективността и яснотата на модерната дигитална фотография“, казва Рюичиро Такай, генерален мениджър на потребителското подразделение на Fujifilm. „А за хората, които приемат дигиталната камера за даденост, тази „назадчива“ технология може да се окаже напълно нова форма на забавление.“

Историята на instax започва още през 80-те, когато Fujifilm лансира серията Fotorama. Въпреки че продажбите на територията на Япония са добри, продуктът все още няма културния отпечатък на конкурентите Polaroid и Kodak. През 90-те обаче компанията забелязва популярността на purikura – фотокабини за стикери – и комбинира тази мания със своята линия еднократни фотоапарати QuickSnap.

Резултатът е instax mini 10, представен през 1998 г. – цветна камера със закръглени ръбове, която произвежда малки снимки с размер 2х3 инча. Тя се превръща в хит на домашния пазар, последвана от серията instax WIDE и нови версии на мини модела.

Продажбите на касети в САЩ растат рязко, задвижвани от носталгия, „супер фенове“ и новите поколения от слушатели

Ренесансът на касетите: Защо Gen Z преоткрива ретро формата?

През 2002 г. продажбите достигат 1 милион годишно, но само две години по-късно рухват до една десета от това ниво. Дигиталната фотография, а след нея и смартфоните, изглежда, че ще убият формата.

Завръщането идва през 2012 г. с instax mini 8, рекламирана като „най-сладката камера в света“ – и бързо превърнала се в любима на младите потребители в Азия. След като Polaroid напуска бизнеса с моментални фотоапарати през 2008 г., Fujifilm използва шанса и през 2015 г. излиза на пазара в САЩ и Европа.

Pexels - Photo by Jakub Zerdzicki

„Instax направи много неща по правилния начин, но най-вече уцели точния момент“, казва Джарън Шнайдер, главен редактор на PetaPixel. „Изведнъж Fujifilm остана единствената компания, която произвежда достъпни моментални камери.“

През 2017 г. instax представя квадратния формат снимки, който доскоро беше символ само на Polaroid. Година по-късно продажбите на фотоапарати достигат 10 милиона годишно. До 2023 г. instax вече формира повече от половината от бизнеса с фотоапарати на Fujifilm.

Тези камери ни връщат към по-прост подход – забавят темпото, с което се движим. Хората, които притежават подобни фотоапарати, правят само по няколко снимки вместо десетки и ги запазват за специални поводи

Помисли и натисни копчето: Поколението Z повежда ренесанса на цифровите фотоапарати

„Назад към бъдещето“

Успехът не идва само от продуктите. Fujifilm умело се прицелва в младежката култура – колаборации с Тейлър Суифт и BTS, партньорства с Universal Studios и Pixar, спонсорства с международни брейкденс събития и модни седмици. Камерата дори се появява във видеоигри като Final Fantasy XIV.

„Поколенията Z и Alpha са гладни за носталгията, която милениалите вече имат“, казва Шнайдер. „Те искат да си създадат щастливи спомени, преди светът да се дигитализира напълно. Ето защо се обръщат към филмовата фотография и по-осезаемите хобита.“

Такай потвърждава, че според проучванията, проведени от Fujifilm, хората ценят именно бавния процес, вниманието към всеки кадър и сигурността да държат физически спомена в ръцете си. „Те казват, че е изключително ценно да имат възможността буквално да ‘докоснат спомените си’“, обяснява той.

Токийският видеограф Дайши Кусунокии споделя, че е започнал да използва instax това лято: „Филмът е скъп, затова ставам по-внимателен. Преди да натисна спусъка, обръщам внимание на светлината, сенките и композицията. Ограниченията могат да бъдат полезни за обучение – внасят предизвикателства и повече удоволствие.“

От телефони с капаче до колиета с Тамагочита – как ретро устройствата се превърнаха в модни аксесоари

Модата на бъдещето носи стила на технологията от миналото

Япония е крачка пред Запада в завръщането към аналоговата фотография, смята Шнайдер, но по негово мнение причините за глобалната вълна са универсални: „Хората виждат филма като по-истински и автентичен формат. Без AI, без редакция – просто момент, уловен във времето.“

Instax съчетава ретро духа с технологичното наследство – независимо дали става въпрос за принтери за смартфони или хибридни камери с дигитални сензори. Но в основата си продуктът остава същият: малките снимки, които днес се продават в над 100 държави, а 90% от оборота идва извън Япония. Дори Polaroid се завърна през 2020 г., въпреки че трудно може да настигне Fujifilm.

„Нашият екип позиционира instax като културен елемент, който ще пусне корени по целия свят, а не като временно явление“, заключава Такай.