Европейската комисия разработва схема за прехвърляне на почти 200 милиарда евро от замразените руски активи за възстановяване на Украйна след края на войната.

Брюксел проучва готовността на националните столици да прехвърлят активите в по-рискови инвестиции. Те биха могли да генерират повече печалби за Киев и да увеличат натиска върху Русия, която отказва категорично да прекрати военните действия, съобщават няколко официални представители пред POLITICO.

Поддръжниците на схемата я разглеждат като стъпка към потенциално конфискуване на руски активи и предаването им на Украйна като наказание за отказа на Москва да плати следвоенни компенсации.

„Продължаваме работата по замразените руски активи, за да допринесем за отбраната и възстановяването на Украйна“, коментира в четвъртък председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в най-категоричното си изявление по темата досега.

Изданието отбелязва, че този вариант не включва незабавно конфискуване на активите, което мнозинството от страните от ЕС отхвърлят заради финансови и правни съображения. Преговорите ще достигнат своя връх в събота, когато 27-те външни министри на ЕС ще обсъдят тази опция за първи път по време на неформална среща в Копенхаген, Дания. По време на дискусията министрите трябва да разгледат „допълнителни опции за използване на приходите от замразените руски суверенни активи“.

С очакван бюджетен дефицит от 8 милиарда евро през 2026 г. в Украйна, страните от ЕС търсят нови идеи за продължаване на финансирането на опустошената от война страна в условията на ограничени вътрешни възможности и липса на такива за емитиране на дълг в целия ЕС. Въпреки икономическото си затруднение Европа е подложена на нарастващ натиск да предприеме по-активни действия предвид дистанцирането на САЩ от Украйна и неуспешните опити на президента Доналд Тръмп да постигне мирно споразумение.

„Чуваме, че е все по-трудно да се събират средства от националните бюджети или този на ЕС“, казва Керли Вески, заместник-министър по правните и консулските въпроси в естонското външно министерство. „Но разполагаме с тези активи и логичният въпрос е как можем да ги използваме и защо не го правим“.

Първият дипломат на ЕС остро критикува призивите Украйна да отстъпи територии и обвинява Кремъл, че блокира мира

Кая Калас: Путин „се смее“, докато европейците падат в „капана“ му за украински територии

Привърженици на конфискацията

Балтийските страни, граничещи с Русия, и няколко други отдавна натискат ЕС да конфискува активите изцяло. В рамките на самата Комисия латвийският комисар по икономиката Валдис Домбровскис и естонският шеф на външната политика Кая Калас прокарват тази идея.

Но тя продължава да среща съпротива от страна на западноевропейските страни, включително Германия, Италия и Белгия. Последната е особено изложена на правни и финансови рискове, тъй като е домакин на Euroclear, финансовата институция, която държи по-голямата част от руските активи.

Като компромис, страните от Г-7 се съгласиха през 2024 г. да насочат общо 45 млрд. евро от печалбите, генерирани от инвестирането на руските активи, към Украйна, като оставят основната част от тях недокоснати. Но делът на ЕС от 18 млрд. евро от заема трябва да бъде изплатен изцяло до края на годината, което предизвиква призиви за генериране на допълнителни приходи в кратък срок.

Като временно решение адвокатите на Комисията проучват възможността за прехвърляне на активите в „специално предназначен инструмент“, подкрепен от редица държави от ЕС и потенциално от трети страни.

Длъжностните лица сравняват обсъждания нов фонд с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) – фонд за спасяване на страни, който се подкрепя само от членовете на еврозоната и е създаден извън договорите на ЕС. Потенциалният фонд за Украйна ще бъде отворен и за страните от Г-7, включително Обединеното кралство и Канада, които подкрепят конфискацията на руските активи, казва един от европейските служители пред POLITICO, въпреки че подробностите все още се обсъждат. Като цяло, тази нова структура ще даде на блока по-голям контрол върху предаването на активите на Украйна, когато дойде подходящият момент.

Съгласно настоящите правила, една страна може ефективно да върне активите на Москва, като наложи вето върху подновяването на санкциите, което се гласува на всеки шест месеца. Проруското правителство на Унгария се счита за най-вероятното да предприеме този курс. Прехвърлянето на средствата към нов орган, който потенциално няма изисквания за единодушие, би предотвратило тази заплаха.

Между Украйна и нейните съюзници от Запада има огромна икономическа пропаст, която сега попада в центъра на дипломатическите усилия за мир

Приказка за три бюджета: Кой какво плаща за войната в Украйна

Купувай евтино, продавай скъпо

Прехвърлянето на активите в нов фонд би позволило също така те да бъдат инвестирани в по-рискови инвестиции, способни да генерират по-висока възвръщаемост за Украйна. Това би било значителна промяна в сравнение с настоящите правила, които задължават Euroclear да инвестира активите в белгийската централна банка, която предлага най-ниската възвръщаемост без риск.

Скептиците, включително главният изпълнителен директор на Euroclear Валери Урбен, обаче се притесняват, че данъкоплатците в ЕС ще трябва да поемат тежестта на евентуалните загуби в резултат на по-рисковите операции.

За да сподели правната и финансовата тежест, Белгия иска другите страни от ЕС да поемат отговорност за активите съгласно предложения от Комисията план.

„Белгия не е сама в това. Трябва да подкрепим и да участваме в намаляването на този риск“, посова пред POLITICO Вески. „Няма как да оставим Белгия да се справя сама, докато ние гледаме отстрани.“

Иначе белгийското правителство е отворено към плана на Комисията, посочват официални представители на Брюксел, а страни, които са по-далеч от Русия, като Испания, също подкрепят идеята.