Само няколко години след старта на „новата ера на AI“ изглежда, че изкуственият интелект вече идва с доста противоречия – масова загуба на работни места и натиск върху природните ресурси. Нов доклад от юли показва, че изкуственият интелект е унищожил поне 15% от началните работни позиции, а друг посочва технологията сред петте основни причини за съкращения.

Паралелно с това центровете за данни, които са сърцевината на изкуствения интелект, в буквалния смисъл на думата изсмукват водата на местните общности. По данни на Bloomberg две трети от съоръженията, построени след 2022 г., се намират в райони с висок воден стрес, пише Popular Mechanics.

И въпреки това изпълнителният директор на Meta, Марк Зъкърбърг, твърди, че всичко това трябва да бъде на заден план пред нещо „много по-вълнуващо“ – по негови думи „AI суперинтелигентността“.

В своя публикация от 30 юли той пише:

„През последните месеци започнахме да виждаме проблясъци на нашите AI системи, които се подновяват самостоятелно. Към момента прогресът е бавен, но не може да бъде оспорван. Развитието на суперинтелигентност вече е на хоризонта.“

В контраст с големите езикови модели днес – като ChatGPT или Claude – суперинтелигентността е следващата голяма крачка отвъд изкуствения общ интелект, както и моментът, в който алгоритмите надхвърлят човешките когнитивни способности. Теоретично това е праг, при който машините могат да се самоусъвършенстват до безкрай.

Засега обаче твърденията на Meta не са подкрепени с научни публикации или данни. Независими изследвания, включително и труд за т.нар. Gödel’s Agent, показват начини, по които AI би могъл да извършва самостоятелни подобрения, но пътят до суперинтелигентността остава силно хипотетичен.

Докато учените използват AI за открития в онкологията или квантовата физика, за повечето технологични компании системите са просто нова машина за печалба. В интервю през май, цитирано от Vox, Зъкърбърг заяви, че вижда AI като инструмент за подобряване на рекламния бизнес на Meta и за удължаване на времето, което хората прекарват в Instagram. Той очерта и визия за „AI терапевти“ и „приятели“, които да се борят с епидемията от самота – идея, която мнозина експерти определят като дистопична.

AI анализаторът Зви Мовшовиц тогава написа:

„Това е като да вземеш ляво описание на карикатура защо Зъкърбърг е злодей, да го комбинираш с ляво описание на карикатура защо AI е злодей и да ги обединиш в една финална форма. Само че този път идва директно от Зъкърбърг, като експлицитен текст, напълно нарочно.“

В последния си пост Зъкърбърг смекчава тона си и говори за „лична суперинтелигентност“, която ще помогне на хората да постигнат целите си, да бъдат по-добри приятели и да се развиват като личности. Прекалено общото описание обаче изглежда повече като класически маркетинг трик за опаковане на радикални промени в приятни обещания.

И както често се случва, визията няма как да бъде завършена без хардуер. Зъкърбърг отново представя идеята си за „смарт очила“, като този път тя е облечена като физически интерфейс към суперинтелигентния AI. Vox нарича това „Meta-слой на реалността“ – пряк наследник на неуспешния проект Metaverse.

Големият въпрос обаче е: може ли бъдещето на AI да бъде поверено на компании, които дълго време се ръководят от мотото „move fast and break things“? Ако отговорът е „да“, едно от най-известните корпоративни креда лесно може да се превърне в надгробен епитаф за обществото.