Белгия, Нидерландия и Германия водят преговори за възстановяване на железопътната линия „Железният Рейн“, която датира от 19 век. Целта на инициативата е да се повиши военната мобилност в отговор на нарастващата руска заплаха.

„Военният аспект отново постави „Железния Рейн“ в центъра на вниманието“, казва пред POLITICO Херман Ултер, експерт по железопътен транспорт във вестник Gazet van Antwerpen, добавяйки, че събитията от последните три години могат да изиграят значителна роля в продължаващите от десетилетия дискусии за възстановяването на железопътната линия.

„Железният Рейн“, който някога свързва пристанището на Антверпен в Белгия с индустриалния район Рур в Германия, е от ключово значение за съюзническите сили по време на Втората световна война и след нея. В голямата си част неизползвана от десетилетия, части от нея са изоставени от 1991 г. Но сега, с нарастващите нужди на ЕС от военна мобилност и проблемите с капацитета на други железопътни линии, натискът за действие се засилва.

„Това дразни страните“, казва консултант по мобилност, близък до преговорите, пред изданието

„Този проект е политически“, казва и Томас Де Спигеларе, говорител на белгийското министерство на транспорта. „Премиерът Барт Де Вевер сам пое контрола над него“.

Не всички обаче са напълно съгласни с приоритизирането на възстановяването на железопътната линия.

Нидерландците, в частност, не са особено ентусиазирани. Тяхната секция е къса, а успоредната линия Betuwe вече свързва Ротердам с Германия. Нежеланието има и търговски корени: пристанището в Антверпен отдавна подкрепя „Железния Рейн“, като го разглежда като потенциално предизвикателство за доминиращата позиция на пристанището в Ротердам в региона.

„Нидерландия е съгласна, но предпочита да саботира проекта отвътре“, отбелязва консултантът.

В Белгия има надежда, че военният аспект ще ускори реактивирането на проекта. Но както посочва Ултер, „Нидерландия държи ключа“. По думите му „ако това им струва малко или нищо, те ще сътрудничат“.

Една от причините, поради които Нидерландия може в крайна сметка да промени мнението си, отбелязва той, е потенциалният финансов тласък от новите разходни цели на НАТО и финансирането от ЕС – 17 милиарда евро могат да бъдат отпуснати за военна мобилност от 2027 г. в предложението за следващия дългосрочен бюджет на блока.

Ако ЕС предостави безвъзмездни средства за изграждане на инфраструктурата, казва консултантът по мобилност, дори и нежелаещата Нидерландия ще се включи.

Дискусиите за възстановяването на „Железния Рейн“ продължават от години и предизвикаха спорове по въпроси вреди за околната среда. През 2003 г. Белгия и Нидерландия отнесоха спора си за реактивирането на железопътната линия до арбитражен съд, който постанови, че Белгия може да продължи с реактивирането, но ще понесе разходите, свързани с околната среда, а Нидерландия ще отговаря само ако има полза от това.

В настоящите преговори, отбелязва Ултер, Берлин изглежда относително благосклонен към проекта, въпреки че „Железният Рейн“ представлява най-голямото инфраструктурно предизвикателство в Германия заради трудния терен около град Аахен, който е кръстопът, и срутването на тунела Растат през 2017 г.

Исторически преглед

„Железният Рейн“ е историческа железопътна линия, свързваща пристанището на Антверпен в Белгия с индустриалния район Рур в Германия, преминавайки през Нидерландия. Строителството ѝ започва през 1868 г., като линията започва да функционира през 1879 г.

Тя е създадена като част от правото на Белгия, гарантирано в Лондонския договор от 1839 г., да изгражда инфраструктура през нидерландска територия за достъп до Германия.

Преминаването е официално регламентирано с договор от 1873 г., подписан от Белгия и Нидерландия, който гарантира транзитните права на Брюксел и определя финансовите и оперативните условия.

Исторически погледнато, „Железният Рейн“ играе важна роля по време и след Втората световна война, като изпълнява стратегически военни и търговски функции, особено за съюзниците. Маршрутът е от решаващо значение за икономическата дейност между Антверпен и Рур, като в разцвета си е с чест трафик.

С течение на времето използването му намалява и някои участъци са изоставени (особено след 1991 г.). Днес само части от него са в активна употреба: около 134,8 км са в експлоатация, от които 85 са с двойна линия и 55 са електрифицирани.

Съгласно международните договори Белгия запазва правото си на достъп до Германия по железопътна линия през територията на Нидерландия. Споровете относно разходите за околната среда и експлоатацията обаче предизвикват сериозен спор между Белгия и Нидерландия в Постоянния арбитражен съд.

През май 2005 г. той потвърждава правото на Белгия да модернизира и използва „Железният Рейн“, но страната трябва да финансира модернизацията и да сподели разходите за поддръжка с Нидерландия. Съдът постановява също така Брюксел да предприеме мерки за намаляване на въздействието върху околната среда (като прокопаване на тунели под природни резервати).