Миграцията на една нация: Как Тувалу бяга от климатичната криза
Островната държава започва първата в света организирана климатична миграция, след като прогнозите сочат, че до 2050 г. по-голямата част от територията ѝ ще бъде под вода
&format=webp)
Малката островна държава Тувалу се готви за първата планирана миграция на цяла една нация заради промените в климата. Последните проучвания прогнозират, че е вероятно голяма част от територията на Тувалу да бъде под вода в рамките на следващите 25 години – което превръща преселението в спешна мярка за оцеляване, а не в обикновен политически въпрос.
Тувалу е съставена от девет коралови острова и атоли, а населението ѝ е едва 11 хиляди души. Средната надморска височина на страната е около 2 метра, което я прави изключително уязвима към покачващите се нива на океана, постоянните наводнения и бурните приливи – ефекти, които допълнително се ускоряват заради климатичната криза.
През 2023 г. Тувалу и Австралия подписват Договор за сътрудничество Falepili Union, който предвижда ежегодна квота за климатична миграция. Схемата позволява на 280 жители на Тувалу годишно да се установяват на територията на страната като постоянно пребиваващи. Визите ще се разпределят чрез лотария и ще предоставят пълен достъп до здравеопазване, образование, жилище и работа – същите права, с които разполагат австралийските граждани, пише WIRED.
Първата фаза за кандидатстване е отворена между 16 юни и 18 юли. „Регистрирахме изключително голям интерес – 8750 заявления, включително членовете на семействата“, съобщава Австралийската комисия в Тувалу на 23 юли. Първата група от 280 души ще бъде определена чрез жребий на 25 юли.
„Когато комбинираме програмата с други миграционни пътеки към Австралия и Нова Зеландия, около 4% от населението на Тувалу може да мигрира в рамките на година“, обяснява проф. Джейн МакАдам от Центъра за международно право относно бежанците към Университета в Нов Южен Уелс.
„В рамките на едно десетилетие близо 40% от населението може да е успяло да се премести – въпреки че някои искат да се завърнат или да пътуват напред-назад.“
За да гарантира, че културната идентичност няма да бъде заличена, през 2022 г. Тувалу стартира амбициозен проект за създаване на първата „дигитална нация“ в света. С помощта на 3D сканиране островите ще бъдат дигитално възпроизведени, а основни функции на държавата ще бъдат преместени във виртуална среда. Инициативата включва и възможни конституционни промени, които да определят Тувалу като виртуална държава – концепция, която вече е призната от 25 страни, включително Австралия и Нова Зеландия.
„Програмата дава възможност на нацията да се установи с достойнство в Австралия, докато климатичните последици стават по-непредвидими“, заяви австралийският външен министър Пени Уонг. По нейни думи, инициативата е отражение на дълбокото доверие между двете нации.
Премиерът на островната страна Фелети Тео отправя призив за международна подкрепа по време на Третата океанска конференция на ООН в Ница през юни:
„Призоваваме за създаване на международен договор относно покачването на морското равнище, който да гарантира правния статут на засегнатите народи и държави, включително принципите на продължителност на държавността и неприкосновеност на морските граници.“
Тео също така потвърждава подкрепата на страната си за идеята за Договор за ненарастване на добива на изкопаеми горива с „ултиматум за бързо, справедливо и необратимо премахване на фосилните горива във всеки един сектор.“
Тувалу може и да е първата държава, която се изправя пред нуждата от организирана миграция, но със сигурност няма да е последната. Според NASA, глобалното морско равнище се покачва по-бързо от очакваното.
От 1993 г. досега годишната скорост на покачване се е удвоила, достигайки 10 см за този период. В Тувалу през 2023 г. нивото е било с 15 см над средното за последните три десетилетия.
Тихоокеанският регион е особено уязвим, но явлението не се ограничава само дотам – например в Мексиканския залив покачването през последните няколко години е три пъти по-високо от световната средна стойност, според изследване, публикувано в Nature.
„От исторически суши до катастрофални наводнения – климатичните колебания променят живота, икономиките и дори цели екосистеми“, коментира проф. Албърт ван Дайк от Австралийския национален университет.
„Водата е най-ценният ни ресурс, а нейните крайности са една от най-големите заплахи за нашето време.“