Доналд Тръмп частно е насърчил Украйна да засили дълбоките удари по руска територия, като дори е попитал Володимир Зеленски дали може да атакува Москва, ако САЩ предоставят оръжия с голям обсег, предава Financial Times, позовавайки се на източници.

Разговорът, който се е състоял по време на срещата между лидерите на САЩ и Украйна на 4 юли, бележи рязко отклонение от предишната позиция на Тръмп относно войната с Русия и обещанието му от предизборната кампания да прекрати участието на страната му в чуждестранни конфликти.

Въпреки че все още не е ясно колко и какви оръжия ще достави Вашингтон, дискусията подчертава задълбочаващото се разочарование на Тръмп от отказа на руския президент Владимир Путин да участва в преговорите за прекратяване на огъня.

Срещата със Зеленски на 4 юли беше ускорена от разговора на Тръмп с Путин ден по-рано, който американският президент определи като „лош“.

Двама души, запознати с разговора между Тръмп и Зеленски, казват пред FT, че американският президент е попитал украинския си колега дали може да порази военни цели дълбоко в Русия, ако му предостави оръжия, способни да го направят.

"Володимир, можеш ли да удариш Москва? Можеш ли да удариш и Санкт Петербург?" Тръмп е попитал по време на разговора, твърдят източниците.

Според тях Зеленски е отговорил: "Абсолютно. Можем, ако ни дадете оръжията".

„Ние сме много недоволни - аз съм - от Русия“, каза Тръмп

Разочарование и натиск: Тръмп променя тона към Путин, заплашвайки Русия със 100% „вторични мита“

FT предава, че Тръмп е дал знак, че подкрепя идеята, като е описал стратегията като целяща да ги „накара да почувстват болката“ и да принуди Кремъл да седне на масата за преговори.

Западен служител, който е бил информиран за разговора, коментира, че разговорът отразява нарастващото желание сред западните партньори на Украйна да доставят оръжия с далечен обсег, способни да „доведат войната до московчани“ - мнение, отразено в частен план от американски дипломати през последните седмици.

Дискусията между Тръмп и Зеленски е довела до списък с потенциални оръжия за Киев, който американската страна е споделила с украинския президент в Рим миналата седмица.

По време на срещата с американски политици и посредници от правителствата на страните от НАТО Зеленски е получил списък с ударни системи с голям обсег, които потенциално биха могли да бъдат предоставени на Украйна чрез трансфер от трети страни.

Тази договореност би позволила на Тръмп да заобиколи сегашното замразяване от страна на Конгреса на пряката военна помощ от САЩ, като разреши продажбата на оръжия на европейски съюзници, които след това биха предали системите на Киев.

По време на срещата в Овалния кабинет с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в понеделник Тръмп обяви план за предоставяне на Украйна на системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и ракети-прехващачи.

Президентът на САЩ заяви, че е „много недоволен“ от Русия и нейния лидер заради липсата на напредък в постигането на споразумение за прекратяване на войната.

„Разочарован съм от президента Путин, защото си мислех, че преди два месеца щяхме да имаме сделка“.

Дмитрий Медведев, заместник-председател на руския съвет за сигурност и бивш заместник на Путин, се отърси от решението на Тръмп.

"Тръмп постави театрален ултиматум на Кремъл. . . На Русия не ѝ пука", написа Медведев в X.

„Започваме трансформация на изпълнителната власт“, съобщи президентът

Зеленски посочи Юлия Свириденко за нов премиер на Украйна

Двама от хората, информирани за разговора между Тръмп и Зеленски и запознати с американско-украинските дискусии по военната стратегия, казват пред FT, че едно от обсъжданите оръжия е било армейската тактическа ракетна система или Атакмс.

Украйна е използвала доставените от САЩ ракети с обсег до 300 км за нанасяне на удари по цели в окупираната от Русия територия, а в някои случаи и по-навътре в страната.

Ракетите могат да бъдат изстрелвани от системите ХИМАРС, които администрацията на Байдън достави на Украйна. Но те не летят достатъчно далеч, за да достигнат Москва или Санкт Петербург.

Русия многократно е заплашвала да атакува западни цели в отговор на доставките на модерно оръжие за Украйна, но все още не го е направила.

След като през ноември миналата година Украйна за първи път използва системата за нанасяне на удари по военни цели на суверенна територия на Русия, Путин заяви, че войната е „придобила елементи на глобален характер“ и отговори, като изстреля тестово „Орешник“, експериментална ракета със среден обсег, по Днепър.

Руският президент заяви, че Москва има право да „използва нашето оръжие срещу военни обекти на държави, които позволяват тяхното оръжие да атакува срещу наши обекти, и в случай че агресивните действия ескалират, ние ще отговорим също толкова решително и симетрично“.

След ударите на Атакмс Русия публикува и актуализирана версия на ядрената си доктрина, в която се понижава прагът за потенциална употреба. Промените биха могли да предвидят руски първи ядрен удар срещу САЩ,

Украйна използва предимно собствени произведени в страната безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие, за да нанася удари по военни цели дълбоко в Русия, които помагат за подхранването на военната ѝ машина.

Най-дръзката ѝ атака бе в началото на юни, когато службата за сигурност SBU изстреля рояци самоубийствени дронове, скрити в сглобяеми къщи, които контрабандно внесе в Русия и атакува флота от стратегически бомбардировачи на страната.