Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще наложи допълнително мито от 10% на страните, „които се присъединяват към антиамериканската политика на БРИКС“, без да дава повече подробности.

„Всяка страна, която се присъедини към антиамериканската политика на БРИКС, ще бъде обложена с ДОПЪЛНИТЕЛНА митническа такса от 10%. Няма да има изключения от тази политика“, обяви Тръмп в публикация в Truth Social, цитирана от CNBC, в неделя вечерта.

Групата БРИКС включва Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Етиопия, Индонезия и Иран. Блокът се описва като „форум за политическа и дипломатическа координация за страните от Глобалния юг“.

Акронимът БРИКС е измислен от лорд Джим О'Нил, тогава главен икономист в Goldman Sachs, в статия от 2001 г. за силата на нововъзникващите икономики в света. Бразилия, Русия, Индия и Китай по-късно създадоха форум за сътрудничество, което доведе до среща на върха през 2009 г. Южна Африка се присъедини през 2011 г.

Заплахата на американския президент дойде, докато блокът от развиващи се страни БРИКС се събра в Рио де Жанейро, Бразилия, за среща на върха.

Но това не е най-голямото предизвикателство пред страните от БРИКС.

Растящи проблеми и липсващи лидери

Блокът от развиващи се страни БРИКС обича да се хвали, че представлява почти половината от световното население, но годишната му среща на върха този уикенд в Бразилия подчерта един недостатък на бързото му разрастване - сложността на постигането на споразумение. Блокът е удвоил размера си от 2023 г. насам, след като Саудитска Арабия, Египет, Иран и други страни се присъединиха към него. Някои от новите членове внесоха нови различия в и без това разделената между демокрации и автокрации организация.

В неделя лидерите на БРИКС акцентираха върху отдавнашни искания за реформи в глобалното управление, включително по-справедливо географско представителство в Съвета за сигурност на ООН, МВФ и Световната банка, за да отразят нарасналото значение на нововъзникващите пазари в световната икономика. В декларация от 31 страници, обхващаща всичко - от космическото пространство до изкуствения интелект и връщането на културни артефакти в страните на произход - БРИКС изрази сериозна загриженост относно едностранните търговски тарифи и осъди военните атаки срещу Иран, без да споменава конкретно САЩ.

Но Financial Times акцентира, че шестима от 11-те държавни глави на групата пропуснаха срещата на върха в Рио де Жанейро, включително двама от основните: китайският президент Си Дзинпин и руският Владимир Путин. Последният се обърна към участниците в срещата чрез видео връзка в неделя, като заяви, че либералната глобализация е „остаряла“.

Докато Путин мотивира отсъствието си с войната в Украйна, Китай не даде обяснение за отсъствието на Си, което постави под въпрос способността на събитието да постигне значими споразумения. На негово място присъстваше премиерът Ли Цян.

В същото време повишеното напрежение в Близкия изток доведе до отсъствието на лидерите на Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран.

Опасенията относно новите членове на блока се появиха на срещата на външните министри на БРИКС през април. Участниците не успяха да се споразумеят за изявление, тъй като възникнаха напрежения относно това кой трябва да заема предполагаемото бъдещо място на Африка в Съвета за сигурност на ООН. Първите пет страни от БРИКС преди това бяха склонни да предложат то да бъде заето от Южна Африка. Но новите членове Етиопия и Египет не харесват тази идея.

„Добавянето на тези нови членове внася напрежение в БРИКС“, коментира пред Financial Times Оливър Стуенкел, доцент в Школата по международни отношения на мозъчния тръст Fundação Getúlio Vargas в Сао Пауло.

Междувременно някои страни от БРИКС следват други пътища във външната си политика. Индия укрепва отбранителните и търговските си връзки със западните демокрации. Наскоро тя сключи търговски споразумения с Великобритания и Австралия и води преговори с ЕС и САЩ, като с последните се опитва да отблъсне заплахата на президента Доналд Тръмп за 26-процентно мито върху индийските стоки. През последните години Индия и САЩ засилиха връзките си в областта на отбраната, технологиите и науката като противовес на Китай.

„За Индия БРИКС е план Б, когато възникват съмнения относно надеждността на партньорите в други региони“, казва Константино Ксавие, старши научен сътрудник в Центъра за социален и икономически прогрес, мозъчен тръст в Ню Делхи. „Китайците и особено руснаците поемат контрола над БРИКС, а Индия знае, че е загубила влияние“.

Домакинът Бразилия насочи годишната среща към по-малко спорни теми. Те включваха инициативи за инфекциозни заболявания, засягащи бедните, дискусии за изкуствения интелект и – с оглед на домакинството на Бразилия на годишната климатична конференция на ООН през ноември – финансиране за зелена енергия.

При откриването на срещата президент Луис Инасио Лула да Силва изрази съжаление за това, което нарече „безпрецедентен срив на мултилатерализма“, и заяви, че светът не може да остане безразличен към това, което той нарече „геноцид, извършван от Израел в Газа, и използването на глада като оръжие“.

Лула вече е сравнявал отношението на Израел към палестинците в Газа с Холокоста, което накара Израел да го обяви за persona non grata.

Осъзнавайки необходимостта да се избегне провокирането на непредсказуемия президент на САЩ, в дългото изявление на БРИКС се избягва споменаването им по име.

Но отсъствието на Си витаеше над срещата. В Пекин то предизвика спекулации дали здравето му е достатъчно добро за дългото пътуване или има други неразкрити ангажименти.

Вместо него залата в Рио беше запълнена от 10 нови „партньорски държави“ на БРИКС - категория, създадена миналата година отчасти за да успокои опасенията на Индия и Бразилия относно прекалено бързото приемане на нови членове. Сред тях бяха Беларус, Куба и Боливия, както и държави от АСЕАН: Виетнам, Тайланд и Малайзия.

За Китай, чиято затруднена икономика е силно зависима от износа за растеж, основната цел е да спечели подкрепа за многостранната търговска система, основана на правила, в условията на нарастващ протекционизъм от страна на САЩ. Но вместо да работят заедно, за да победят Америка, членовете на БРИКС на практика са се ангажирали в двустранни преговори с Вашингтон. В някои случаи, като например Виетнам, това е за сметка на Китай.