Геополитика на 12 000 метра височина: Как международните конфликти преначертават въздушните маршрути
Полетите вече не следват най-краткия път, а най-безопасния. От Близкия изток до Украйна, въздушният трафик е изправен пред скъпи отклонения, затворени коридори и растящи оперативни рискове
&format=webp)
Ако погледнете картата на въздушния трафик в реално време – хиляди самолети пътуват над планетата във всеки един момент. Но това, което веднага можем да забележим, са зейналите празни зони.
Огромни участъци от небето – над Израел, Иран, Ирак и Украйна – са напълно лишени от полети, за което естествено има причина – въздушното пространство се е превърнало в бойно поле.
Ескалацията в Близкия изток е поредният геополитически трус, който създава нови въздушни бариери, принуждава авиокомпаниите да заобикалят опасните зони, да удължават маршрути, да отменят полети и да плащат повече. В епохата на глобалните пътувания, дори когато летим на 12 000 метра височина с чаша вино като спътник, ние все пак сме неразривно свързани със случващото се на земята, пише CNN.
Но след инвазията на Русия в Украйна и поредицата от други конфликти, авиокомпаниите вече възприемат подобни кризи като част от бизнес рутината.
„Затварянето на въздушното пространство вече е нещо напълно обичайно. Почти нормално е за авиокомпаниите да навигират през подобни ситуации“, казва Брендън Соби, авиационен консултант от Сингапур, пред CNN.
Той припомня напрежението между Индия и Пакистан, ударите между Израел и Иран, както и войната в Украйна като примери за „новата реалност“ във въздушния транспорт.
На картите на сайтове като FlightRadar24 ясно се вижда как полетите заобикалят зоните на конфликт, като се концентрират в тесни въздушни коридори – над Саудитска Арабия, Египет и Турция.
Някои китайски авиокомпании като Air China, Xiamen Air и Cathay Pacific все още използват части от руското въздушно пространство, но голяма част от маршрутите от Азия към Европа вече минават над Балтийско море, като избягват бойната зона край Украйна.
„Авиокомпаниите имат цели отдели, които следят въздушното пространство и преценяват риска“, казва Соби. И добавя: „Понякога въздушното пространство е формално отворено, но компаниите го избягват, защото не го смятат за безопасно.“
Това често означава значителни отклонения и удължени маршрути. Пилотите трябва да се движат достатъчно далеч от конфликтните зони, така че евентуални метеорологични условия или аварийни кацания да не ги отклонят в опасна територия.
Съвременните рискове вече включват и киберзаплахи. Навигационните системи могат да станат обект на GPS смущения или подмяна на координати (spoofing), което би довело до фатални грешки в реална военна зона.
Авиокомпаниите плащат висока цена за всичко това. Промяната на маршрути заради конфликта между Израел и Иран добавя до два часа към някои полети – например между Лондон и Хонконг, обяснява Тони Стантън, директор в Strategic Air (Австралия).
„Приблизителната цена на горивото за Boeing 777 е около \$7000 на час“, посочва той.
Дори при гориво-ефективни самолети като Airbus A350, това са сериозни разходи. А те не включват допълнителното време за екипажите, таксите за прелитане над алтернативни държави или загубите от закъснения и отменени резервации.;
Има и друга финансова спънка – повечето билети са закупени седмици или месеци преди събитията, които налагат промени в маршрутите. Да се калкулират тези разходи в бъдещи цени е трудно, тъй като пазарните условия междувременно може да са се променили.
„Да управляваш печеливша авиокомпания никога не е било лесно“, обобщава Стантън.
Най-засегнати от географските бариери са късите маршрути в Близкия изток и Централна Азия. Полети от Дубай или Доха, които минават през въздушното пространство на Иран, в момента значително се удължават.
„Полетите, които до вчера прелитаха над Иран в рамките на два часа, днес трябва напълно да го заобикалят“, казва Соби.
Наблюденията на FlightRadar24 показват как въздушният трафик е „натъпкан“ в два тесни коридора, основно на юг от зоната на конфликта. Това създава допълнителен натиск върху въздушните диспечери, които трябва да координират повече самолети в по-малко въздушно пространство.
И ако войната е една по-бавно задвижваща се криза, природата удря неочаквано. По думите на Стантън, най-голямото предизвикателство за въздушния транспорт дори не са конфликтите, а… вулканичните изригвания.
Изригването на вулкана в Бали е най-скорошният пример. Облаците от пепел съдържат силициеви частици, които могат да се стопят върху горещите части на двигателите и да доведат до катастрофални повреди. Освен това пепелта се носи на хиляди километри от източника благодарение на въздушните течения.
А прецедентът е ясен: изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл през 2010 г. парализира небето над Северния Атлантик, като засяга над 10 милиона пътници и струва на авиокомпаниите над \$1.7 милиарда.
„Едно вулканично изригване може да има по-голям ефект от война“, казва Стантън.
Войната в небето е реална. Не само защото ракети могат да достигнат търговски полет, както трагично се случва с малайзийския MH17 през 2014 г., когато беше свален над Украйна. А защото въздушните маршрути, икономическата логика и дори часовете на излитане са вече функция на глобални кризи.