Европейският съюз се съгласи да предостави извънредни средства, за да помогне на Радио „Свободна Европа“ да продължи да работи.

Решението е взето след като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп спря безвъзмездното финансиране на продемократичната медия, обвинявайки я, че насърчава новинарски дневен ред с либерална пристрастност, съобщава Euronews.

Адвокатите на радиото атакуваха решението на администрацията на Белия дом в съда.

По време на кампанията републиканецът се закани да отмъсти на враждебните към него новинарски агенции, ако се върне в Белия дом

Страх от „възмездие“: Как медиите се готвят за завръщането на Тръмп

Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че външните министри са се съгласили да сключат договор на стойност 5,5 милиона евро за „подкрепа на жизненоважната работа на радио „Свободна Европа“.

„Краткосрочното спешно финансиране“ е „предпазна мрежа“ за независимата журналистика, обясни тя, но подчерта, че ЕС няма да може да запълни недостига на финансиране на организацията по света.

Въпреки това, средствата ще помогнат на радиостанцията да „работи и функционира в онези страни, които са в наше съседство и са много зависими от новини, идващи отвън“.

Калас изрази надежда, че 27-те държави членки също ще осигурят повече средства, за да подпомогнат Радио „Свободна Европа“ в дългосрочен план. Допълни още, че Блокът търси „стратегически области“, в които може да помогне.

Съюзът за граждански свободи в Европа твърди, че национални правителства атакуват или отслабват независимостта на медиите в държавите си

Liberties: Европейските медии са в екзистенциална битка за свободата си

Корпоративната централа на Радио „Свободна Европа“ се намира във Вашингтон, но журналистическият му щаб е базиран в Чешката република, която е водеща в усилията на ЕС за намиране на средства.

Радио „Свободна Европа“ започва да излъчва по време на Студената война. Програмите му са на 27 езика в 23 държави в Източна Европа, Централна Азия и Близкия изток.

В коментар, направен през март Кая Калас си спомни за влиянието, което мрежата е имала върху нея, докато е растяла в Естония, тогава част от Съветския съюз.

„Идвайки от другата страна на Желязната завеса, много информация получавахме именно от радиото. Така че то е било фар на демокрацията за нас, много ценно в това отношение.“, допълни първият дипломат на ЕС.