Инвеститорите май трябва да ровят по-дълбоко, преди да натиснат бутона „купи“ за дадена акция.

Според ново проучване на професорите по финанси Тоомас Лаариц и Джефри Уърглър от Stern School of Business, част от Нюйоркския университет, средният инвеститор, който често е привлечен от дадена акция поради нейната нашумялост във финансовите медии, прекарва само шест минути в проучване, преди да я купи.

И по-голямата част от това, и бездруго кратко, време за проучване е посветено на разглеждане на ценовата графика на акцията за последните дни – и често само за текущата търговска сесия, посочва The Wall Street Journal.

Трябва да се отбележи, че шестте минути се отнасят за средния инвеститор, така че не всички са импулсивни.

„Малка част от инвеститорите правят доста задълбочени проучвания, преди да търгуват с дадена акция“, казва Уърглър. „Но много по-голяма част не отделят практически никакво време за проучване на дадена компания, преди да купят дялове от нея.“

Новото проучване показва различна перспектива от тази на повечето икономисти, които приемат, че инвеститорите винаги се държат рационално. Макар да не е изненадващо, че мнозина действат импулсивно, изследването показва колко малко време инвеститорите отделят за проучване преди да купят акции и на какво обръщат внимание в този кратък период.

Ако инвеститорите бяха рационални, казва Уърглър, те биха купили акции едва след като анализират рисковите статистики, като например волатилността. Такива основни проучвания биха били „особено важни, ако портфейлите им не са диверсифицирани“, добавя той.

Уърглър и Лаариц оценяват, че преди да купи акции, средният индивидуален инвеститор отделя само 1% от общото време за проучване – около шест секунди – за да прегледа рисковите статистики. И само 14% от времето за проучване е посветено на анализ на печалбите, дивидентите и други фундаментални показатели на компанията.

Вместо това, по-голямата част от времето, което инвеститорите прекарват в проучване на дадена акция, е фокусирано върху ценовата графика на нейното скорошно представяне – а 73% от прегледите на техническите данни обхващат само един ден или дори по-малко.

Професорите са стигнали до тези заключения, като са проучили база данни с т.нар. „кликпоток“. Тази информация съдържа пълната история на браузъра на широко представителна група от няколкостотин индивидуални инвеститори, което позволява на изследователите да определят уеб страниците, които всеки е посетил, в какъв ред и за колко време преди да направи сделка. Професорите са анализирали над осем милиона клика и 60 000 часа интернет употреба.

Въпреки че е възможно информацията на инвеститора за дадена акция да е дошла от източници извън интернет, Уърглър твърди, че това е малко вероятно, тъй като интернет предоставя безплатен и почти в реално време достъп до почти всички релевантни променливи за избор на акции. Той е „очевидното място за проучване на акции“.

Избирането на печеливши акции е предизвикателство дори за професионалните портфейлни мениджъри. Затова е наивно да се предполага, че индивидуалните инвеститори ще постигнат по-висока успеваемост само ако отделят повече време за анализ преди сделка.

Въпреки това е вероятно те да подобрят резултатите си, като не действат импулсивно, казва Теранс Одийн, професор по финанси в Университета на Калифорния, Бъркли, който е проучвал подробно поведението на индивидуалните инвеститори на дребно.

Одийн добавя пред WSJ, че класифицирането на голям брой потенциални акции за покупка отнема много повече от шест минути. Затова е разбираемо, че когато са изправени пред тази огромна задача, „инвеститорите се справят с проблема, като ограничават търсенето си до няколко акции, които наскоро са привлекли вниманието им“.

Професорът добавя, че проучванията му показват, че до голяма степен поради тази практика средната акция, която инвеститорите купуват, се представя по-лошо от тази, която продават.

„Покупките, движени от шум или медиен интерес, не генерират по-висока доходност“, казва той.

„Макар че повечето инвеститори биха спечелили от по-малко активна търговия, тези, които са решени да влагат парите си, трябва да избягват да го правят импулсивно.“

Голяма причина за слабите печалби е, че инвеститорите са склонни да плащат прекалено много за средните акции, които са в новините, казва Нардин Бейкър, главен анализатор в Wise Responder и съавтор на някои от първите академични проучвания по тази тема.

„Акциите с най-добри резултати често са толкова скучни и безинтересни, че малко или никакви анализатори или журналисти от Уолстрийт не се интересуват да пишат за тях“, казва Бейкър пред WSJ.

„В крайна сметка инвеститорите плащат премия за акции с вълнуващи истории.“