Индия и Пакистан изпробват червените линии на ядреното си съперничество

С по около 170 ядрени бойни глави всяка, Индия и Пакистан са развили особен подход към въоръжения конфликт. И двете страни са готови да използват военна сила - но предпазливо и според неписани правила, които целят да предотвратят ескалация.

Последната голяма война между двете страни - тази в Каргил през 1999 г. - се проведе в сянката на успешните ядрени опити на всяка от страните през предходната година и беше типичен пример за нова ера на ултрапредпазливост: бяха използвани само сухопътни сили. През последните години обаче тези неофициални правила бяха разхлабени, като и двете страни използваха оръжия и тактики, невиждани в следядрената ера. Въздушната сила беше забелязана за първи път през 2019 г. с удари в Балакот, които засегнаха неоспорвана пакистанска територия за първи път от почти половин век.

Боевете тази седмица също започнаха с въздушни удари, нанесени от Индия както по Пакистан, така и по администрирания от Пакистан Кашмир. Но нападенията, при които според Исламабад са загинали 32 души, са били по-дълбоко в Пакистан от преди - един от ударите е бил на 100 км от границата - и са били извършени едновременно по множество цели, включително в градски райони.

„Един наистина важен праг, който и Индия, и Пакистан не преминаваха, беше използването на въздушна сила един срещу друг. Според мен този източник на сдържаност сега напълно се изпари“, казва пред Financial Times Анкит Панда от Carnegie Endowment for International Peace и автор на книгата „Новата ядрена епоха“ от 2025 г. „Индия и Пакистан се намират в ситуация, в която този тип сблъсъци, при които и двете страни използват въздушна сила една срещу друга, очевидно вече са поносими за всяка от страните“.

Преди публичното изпробване на ядрени оръжия през 1998 г., войните между страните бяха много по-интензивни и включваха пълномащабни конвенционални военни конфликти с хиляди жертви. В следядрената ера обаче възпиращият ефект на ядрените оръжия ги накара да се замислят два пъти, преди който и да е от тях да ескалира ситуацията.

Мохамед Аурангзеб, министър на финансите на Пакистан, описва ядрения арсенал на страната си като „велик изравнител“, който помага за защитата срещу много по-големия съсед.

„Това са две ядрени държави. За мен това е големият изравнител“, казва той пред Financial Time. „Това би трябвало да доведе до възпиране и от двете страни. Никога не трябва да се отива в това пространство“.

Но почти три десетилетия на управлявани - почти хореографирани - конфликти може би са подлъгали и двете страни да вярват, че ескалацията винаги може да бъде контролирана. Все по-нарастващото сектантско напрежение, подхранващо геополитическото съперничество между Ислямската република и доминираната от индусите Индия, също оказва натиск върху военните им ръководства да пренебрегват прецедентите и да изпитват границите при калибрирането на отговорите.

„Ядрената област е много важна. Това е парадигма, която трябва да бъде разбрана дълбоко“, казва генерал-лейтенант Радж Шукла, пенсиониран командир на индийската армия и анализатор в областта на сигурността. „Знаем, че има червени линии. Ще ги спазваме“.

Пакистански официални лица отричат каквато и да е връзка със скорошното клане в Кашмир, като призовават за „неутрално“ разследване на нападението и предполагат, че то може да е било индийска операция под фалшив флаг. Индия отрича тези обвинения. Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя бойци в Западен Пакистан. Ню Делхи отхвърля това.

„Операция Синдур“: Индия удари с ракети Пакистан

Елизабет Трелкелд, сътрудник на базирания във Вашингтон Stimson Center, заявява, че взаимните подозрения и обвинения, споделяни от двете страни, „затрудняват деескалацията и рискуват да доведат до ескалация след бъдещи нападения“. По думите ѝ рискът ще се увеличи, ако трансграничните военни удари станат „по-нормален“ начин за отговор на вътрешния тероризъм от страна на южноазиатските врагове.

Западни дипломати в Пакистан пък разказват, че и двете страни искат въпросът за чуждестранната подкрепа за войнстващи групировки да бъде включен във всяко по-широко сближаване или сътрудничество, например по военни и ядрени въпроси.

Малееха Лоди, бивш посланик на Пакистан в САЩ и ООН, която сега е политически анализатор, признава, че „стабилността“ на ядреното възпиране „е била подложена на изпитание“ от всяка от страните, но винаги в рамките на допустимото.

„Ограничената война под ядрен надвес е опасна, но и двете страни са участвали в нея в миналото и знаят кога да спрат“, смята тя, като добавя, че малко след ответния удар на Индия по Пакистан горещата линия между военните ръководители на двете страни е била пусната в действие, което показва, че е отворен важен канал за ограничаване на конфликта.

Но малцина се съмняват, че други червени линии - като въздържане от използване на балистични ракети или сражения в морето - ще бъдат пресечени, ако настоящият конфликт между съседите продължи още дълго.

Все по-често се среща и „ядрена сигнализация“. Според Панда през 2019 г. по време на гранична схватка индийската подводница с ядрени балистични ракети е промила пусковите си тръби - видим признак за готовност. Междувременно Пакистан е тествал две балистични ракети с малък обсег, способни да носят тактическо ядрено оръжие, дни преди нападението в сряда.

„Страхът от ядрена ескалация е надвиснал над индийските и пакистанските лидери“, казва Панда, добавяйки, че „добрата новина“ е, че те използват конфликтите, за да постигнат по същество политически цели, „като същевременно се позиционират за деескалация“.

„Лошата новина е, че способността им да контролират последователността на събитията в бързо развиваща се криза като тази, при гъста мъгла на войната, при дезинформация и от двете страни, при националистически настроено население, призоваващо за възмездие, става много по-трудна“.

Индия срещу Пакистан: Кой какви карти държи в сблъсъка

Пакистан има по-свободни правила за използване на ядрени оръжия, което отчасти е отговор на по-слабата конвенционална армия.

„Пакистан очевидно вярва, че ядрените му оръжия са достатъчни, за да компенсират конвенционалната непълноценност, и се надявам, че Индия не иска да провери дали това е вярно, като атакува със значителни конвенционални сили“, казва Ханс Кристенсен, директор на проекта за ядрена информация във Федерацията на американските учени.

Пакистан укрепва конвенционалните си сили с помощта на Китай, което би могло да има положителен ефект - да предотврати прибягването до ядрени оръжия. Ядреният арсенал на Пакистан включва самолети, балистични и крилати ракети, изстрелвани от земята, и крилати ракети, изстрелвани от морето.

Ядрената стратегия на Индия изглежда все повече се ориентира към оръжия с по-голям обсег на действие, които потенциално могат да достигнат цели на територията на Китай. Това показва изместване на фокуса отвъд традиционното й възпиране срещу Пакистан.

Макар че и двете страни разполагат със сходен брой бойни глави, Индия се опитва да подобри своите системи. Тя е построила две подводници, способни да изстрелват ядрени балистични ракети, а трета е в процес на изпитания. Освен това тя успешно изпробва нова ракета MIRV с множество бойни глави.

Въпреки че прибягването до тези оръжия все още е немислимо, перспективата да се загуби конвенционална война, както се случи с Пакистан през 1971 г., когато войната завърши с разрязване на страната наполовина, също е немислима.

„Те искат да видят ядрените оръжия като възпиращ фактор“, казва чуждестранен служител в Южна Азия пред POLITICO. „Със сигурност никой от двете страни не иска да се доближи до този праг. Това не означава, че не може да има грешка в изчисленията“.