Женевското езеро, сгушено в подножието на Алпите, дълго време е смятано за чист воден басейн, но ново изследване установява, че нивото на замърсяване с пластмаса в него е толкова високо, колкото и в океаните, пише Reuters.

Oceaneye, базираната в Женева организация с нестопанска цел, която повече от десетилетие претърсва моретата, за да събира пластмасови фрагменти, насочва вниманието си по-близо до дома, към Швейцария, която няма излаз на море.

"Сравнихме нивата с данните за океаните и стигнахме до заключението, че замърсяването с микропластмаса по повърхността на езерата е от същия порядък като това в океаните", казва Паскал Хагман, основател и директор на Oceaneye.

Хагман обявява това от кърмата на ветроходен кораб, който влачи устройство за събиране на проби по най-голямото езеро в Швейцария, известно още като езерото Леман, и добавя:

Страните от ООН подписаха исторически договор за опазване на океаните Той полага основите на защитата на нерегулираните досега океански територии


"Сметнахме, че това е интересно, тъй като често си представяме, че Леман е голямо алпийско езеро с кристални води, но това всъщност това не е така".

Езерото с форма на полумесец е най-голямото в Западна Европа с площ 580 кв. км, разположено на територията на Франция и Швейцария, и се захранва отчасти от алпийските ледници. То се излива в река Рона, която в крайна сметка се влива в Средиземно море.

Граничещите с Швейцария кантони пречистват водата и след това я вкарват в домовете като питейна вода. Един от крайезерните градове, Евиан, от френска страна, дава и името на марка бутилирана вода от естествен извор.

Микропластмасата се получава от разграждането на различни потребителски и промишлени пластмасови отпадъци с течение на времето и нейната концентрация се натрупва в световния океан. Подобни елементи се откриват дори в кръвните проби на неродени бебета и учените се опитват да разберат рисковете за здравето на хората и животните, свързани с това явление, акцентира информационната агенция.

Минната индустрия се насочва към дъното на океана. Какво може да се обърка?Можем ли изобщо да използваме ценните дълбоководни метали за бъдеще, задвижвано от възобновяема енергия?


Хагман заявява също така, че се опасява, че нарастващото потребление на пластмаса с течение на времето ще доведе до попадането на повече отпадъци във водните системи.

"Виждаме, че кривата на растеж се покачва много бързо. Прогнозите са песимистични, ако не предприемем нищо", казва той, въпреки че признава, че поне информираността по въпроса нараства:

"Когато започнахме да работим по този въпрос преди 12 години и говорихме за пластмасовите фрагменти във водата, хората ни вземха за луди, а сега това е признат проблем."