В края на 19 в. се наблюдава ръст на консумацията на газирани напитки. Тогава възниква проблемът със скъпите капачки, използвани за масовото производство на „шумящите“ напитки.

Към този момент най-често се използват керамични или порцеланови тапи. Те обаче са скъпи и сложни за производство. Освен това не могат да издържат на налягането на въглеродния двуокис и го пропускат.

Всичко се променя през 1892 г., когато американският изобретател Уилям Пейнтър представя на обществото вариант за метална капачка, която на вид наподобява корона. Оттам произлязло названието Crown Cork, или капачка-корона.

Изобретението е патентовано на 2 февруари 1892 г. в САЩ под № 468 258.

Благодарение на своята форма и зъбци, тя плътно затваря гърлото на бутилката, като не позволява на газовете да излязат. Така се ражда бирената капачка!

Паралелно с това Уилям Пейнтър решава още един проблем – тъй като металната капачка осъществява пряк контакт с течността, тя се окислява и се появява ръжка, а това означава, че газовете могат да бъдат пропуснати отново.

Затова Пейнтър слага кръгъл защитен слой – той е изработен от дърво или хартия.

След това през 60-те години на 20 в. започва да се употребява гума или пластмаса.

Най-хубавото е, че цената за производство в големи количества е ниска.

Освен капачка, разбира се, съзрява необходимостта и от изобретяването на апарат за слагане на капачки. Така върху гърлото на бутилката се слага метална шапка, която след това с налягане се оформя около него.

Тук отново се проявява изобретателността на Пейнтър. Той променя формата на гърлото на бутилката. То трябва да има улей за притискане и за фиксиране на капачката.

Друг интересен факт е свързан с броя на зъбците на бирената капачка.

По време на експериментите Пейнтър установява, че оптималният брой зъбци на капачката за газирани напитки е равен на 24. Капачките били произвеждани от твърд метал, който не може да се „извие“ под въздействието на газовете.

За да бъде всичко добре херметизирано обаче, били нужни голямо количество зъбци. При тази дебелина на метала не било възможно да бъдат направени повече от 24 зъба.

Времето минавало, а технологиите се развивали.

Производителите все повече се опитвали да понижат цената за производство. Така през 30-те години на 20 в. капачката е изработвана от по-тънък метал. Претърпява изменения и броят на зъбците. От 24 те стават 21.

По време на тестове с новите машини се оказало, че нечетният брой зъбци спомага за по-добрата херметизация. Въпросът бил дали да бъдат 23 или 21. Производителите се спрели на варианта с 21 зъба.

Била извършена промяна и във височината на капачката. Дори е създаден специален немски стандарт DIN 6099.

Оттогава насетне бирената капачка не претърпява кой знае какви изменения. Производителите насочват творческата си енергия към нейното украсяване. А за колекционерите това е добре дошло.