Един ден Даниел Суело решава да се отърве от всичките си вещи. Той смята, че това му решение е много важно. Истинският живот започва в този момент.

Марк Съндеен познава Суело 20 години преди той да предприеме това любопитно пътешествие далеч-далеч от цивилизацията и без пари.

В началото Марк вярва, че Суело е загубил разсъдъка си. В приложеното видео Съндеен заявява следното: "Той каза, че парите са илюзия, че не вярва в тях". Когато идва 2008 година и икономическата криза е факт, Марк започва да вярва на Даниел - "парите изчезнаха, може би Суело има право".

Имайки възможност да бъде свидетел на историята на Суело, Съндеен започва да я описва. Даниел живее без пари от близо 15 години. Не е приемал пари от друг човек, нито от социалните. И още нещо - той дори отказва да прави бартер и да търгува.

"Моята философия е да използвам това, което е дадено безплатно и което вече е налично", казва Даниел. Той оцелява с това, което съществува, независимо дали е жив или не.

По думите на Суело цялото общество е изградено така, че човек е принуден да има пари. "Трябва да бъдете част от капилатистическата система. Не е законно да бъдете извън нея".

Заедно с отказа от пари Суело хвърля и паспорта си, както и шофьорската книжка. Той не се нуждае от тях. Променя и фамилията си. От Шелабаргер на Суело. На испански език новото му име означава "почва".

Вече почти 15 години Суело живее в къмпинг насред пустинята. Намира подслон в пещери или комуни из цялата страна. Понякога прекарва нощите в компанията на непознати.

Известно време прекарва в пещера в националния парк на Юта. Там успява да си издълбае легло в скалата. Търси храна сред природата и пие вода от извори.

Когато напуска устроеното си за живот място, оставя бележка за тези след него. В нея пише да се чувстват като у дома си. "Каквото е мое, е и ваше. Яжте от храната ми. Четете книгите ми. Вземете ги със себе си, ако пожелаете."

Според Съндеен, ако всеки човек продължи да живее като средностатистическия американец, светът ще се срути още по-бързо.

За да помогне на своите вече в напреднала възраст родители, Суело решава да се върне обратно в "цивилизацията" във Фруита, Колорадо. Той продължава да не използва пари. Налага се обаче да си издаде нова шофьорска книжка, тъй като трябва да транспортира родителите си.

В момента Суело живее край река, където се опитва да използва колкото по-малко природни ресурси.

По думите му светът извън икономиката на съвременното обществото се ръководи по други правила. Свободно получаване, свободно даване. Това е баланс.

А какво се случва в обществата, ръководени от капитала? Там има кредити, дългове, зло...