Арбитражния съд е недържавна правораздавателна институция, която предхожда държавното правосъдие. Трябва да се има в предвид, че споровете се разглеждат в такъв съд, когато има залегнало в договора арбитражно споразумение.

Тази клауза е наличната предпоставка за да се изключи държавния съд и арбитражен съд да го разглежда. Арбитражното отсъждане е предпочитана форма на решаване на спорове между страните в повечето европейски страни и много директиви го насърчават.

Една правосъдна система трябва да е бърза и достъпна. Закъснялото правосъдие не е правосъдие. Арбитражния съд разглежда предимно гражданско-правни спорове.

Има два вида спорове, които се разрешавата от този род правораздаване – до 25 000 лева, където отсъжда един арбитър, и над 25 000 лева с трима арбитри.

В първият случай, където спорът е до 25 000 лева, отсъждане от арбитъра ще има в рамките на два до три месеца.

В държавния съд такъв спор означава, че първо ще се разгледа от районен съд и после евентуална касация – или време от около 3 години. Държавните съдии са претоварени и физически не успяват да се произнесат в законовите спорове.

Към българския арбитражен съд работят 70 души секретари, 40 души арбитри, което до голяма степен дава възможност за бързото решаване на търговски спорове.

Едно от предимствата на арбитражния съд е, че решението е окончателно, като то може да се обжалва единствено пред върховния касационен съд. Обжалването пред върховен съд обаче, няма да спре принудителното изпълнение на арбитража.

Честа практика у нас е да фалират търговски дружества, защото те водят споровете си с години. Не могат да съберат дължимото им и в крайна сметка са принудени да фалират.

Интересна е процедурата на арбитраж в случаи, където спорът е за над 25 000 лева. Тогава ищецът може да посочи един арбитър, ответника да посочи един арбитър и третия се назначава служебно.

В арбитражния съд комуникацията със съдията не е забранена, за разлика от държавния. Отсъждане при подобни спорове има в рамките на до четири месеца.