Спомняте ли си времето, когато бяхте дете и как светът ви се струваше пълен с възможности. Тогава виждахте проблеми, които трябва да бъдат разрешени, страни, които искахте да посетите, инициативи, които да започнете.

Тогава животът пред вас изглеждаше изпълнен с възможности за осъществяване на мечти ви. Нямахте и понятие как ще се случи, но ви се искаше. Било е въпрос на време – да станете по-големи, да направите точните избори, да бъдете смели – това е било напълно достатъчно.

И сега, днес, вие продължавате да обръщате поглед към плановете си от преди години – мечти, които толкова пламенно сте вярвали, че могат да станат реалност. Но ето ви днес там или не точно там, малко по-възрастни, отколкото би ви се искали, и определено не на пътя, на който сте искали да бъдете. „По дяволите!”, вяроятно ще изречете.

Тази седмица бях в Аржентина и срещнах две страхотни момчета. Едното от тях от Шотландия, а другото – от Англия. Прекарахме заедно няколко дни и узнах, че работят за една от четирите най-големи финансови компании.

Живееха 30-те си години, имаха добри заплати, „изживява мечтата” в Лондон, родителите им можеха да се хвалят с кариерите им и можеха да си позволяват прекрасни пътешествия на места като Патагония.

Същевременно се чувстваха нещастни с професиите си, с начина си на живот и с перспективите, които им се отварят в бъдеще. Те искаха да избягат преди да е станало твърде късно, но нямаше да си го признаят явно. Прекарах следващите два дни, опитвайки се да убедя тези момчета да последват сърцата си, да живеят с усмивка на лицето си и да не се ужасяват от идващия понеделник всяка седмица.

Ще ви споделя нещо и за Джон, който ми призна, че е провалил целия си живот. Той беше на почти 50 години, нещастен, депресиран и неудовлетворен. Беше финансово стабилен, но с усещане, че е прекарал напразно целия си живот, за да има сигурна работа, която не харесва, да работи извънредно за сметка на часовете, прекарани с любимите си хора, и за да води напълно нездравословен начин на живот. И сега той откриваше душевния си свят за другите, за да ги предупреди да не правят неговата грешка. Вземете под внимание това.

Ние постоянно се страхуваме да вземаме смели решения: ние лакомо поемаме по пътищата, които ни оказват най-малка съпротива. Обществото също ни диктува какво да правим и предпочитаме да сме отражение на грешките на приятелите си, отколкото да вървим по пътя сами. По-добре да бъдем част от групата, на безопасно място сред многото. Това е животът, не се оказа това, което се надявах да бъде, но той може да се управлява. Предстои ни живот, ръководен от медиокрация.

Ние сме толкова обезверени от негативност и страх, че не вярваме истински, че можем да направим това, което поискаме. Ние сме страхливци, но не искаме да си го признаем. Нито един от нас не иска. Нито вие, нито вашите приятели, нито вестникът, който четете, или пък компанията, в която работите. Да отлагате това решение означава, че вече сте решили да се примирите с положението, в което се намирате. Вие знаете какво искате от живота си. Но ето ви тук, без да правите каквото и да било, за да осъществите мечтите си.

Бъдете смели

Това трябва да приключи. Време е да бъдете смели. Да разпалите отново мечтите от младите си години и да ги осъществите.

Вие сте млади, вие сте образовани, вие сте привилигировани. Вие говорите английски език, имате достъп до Интернет, информирани сте. Трябва да бъдете свободни, трябва да бъдете щастливи, трябва да бъдете удовлетворени. Трябва да бъдете смели.

Истинската смелост не означава да се изправите лице в лице с шефа си на работното си място, което мразите. Тя означава да напуснете работата, която мразите. Истинската смелост не изисква да се справяте с проблемите си, а да ги премахвате.

Изисква се истинска смелост, за да признаете, че не се намирате на точното място. Това не е мястото, за което сте мечтали, когато сте си представяли живота си преди няколко години. Иска се още повече смелост, за да вземете проактивно решение за същинска промяна.

Затова бъдете смели, приятели! Събудете се от сладкия си сън и отидете и вземете това, което искате. Напълно възможно е. Наистина е така. Послушайте горкия Джон, поучете се от грешките му и спрете да живеете чужд живот. Бъдете смели сега, преди да е станало прекалено късно.

Авторът Джони Уорд е ирландец по произход. Казва за себе си, че един ден е осъзнал, че иска повече от живота – не типичните 40-часов работен ден, годишна отпуска и национални празници. В момента работи по 10-20 часа на седмица от лаптопа си и обикаля света.