Увеличение на минималната работна заплата от догодина може да окаже натиск върху пазара на труда. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов, който взе участие в десетото издание на Младежкия икономически форум 2014 в УНСС.

Горанов допълни, че вероятно до края на седмицата ще бъде внесен проектобюджетът за следващата година, съобщи БНТ.

Основният приоритет на правителството ще бъде дефицитът да не надхвърля 3 процента и да не се допусне нулева година относно усвояването на пари по европейските програми.

Деликатна е темата, защото при дефлация и при минимален ръст на икономиката подобно увеличение може да окаже натиск върху пазара на труда. Този дебат трябва много внимателно да го проведем.

При дефлация подобно увеличение с десет на сто на минималната работна заплата не е безспорно. Особено при безработицата, която имаме в момента, посочи финансовият министър.

Относно пенсиите Горанов заяви, че ще се прилага швейцарското правило. Влизане под 3% дефицит. Това е водещият приоритет. Да се гарантира механизма за усвояване на европейските средства. Да нямаме нулева година за европейските програми. Промяна в данъчноосигурителната система не се предполага. Пари има за потребителските такси за пенсионерите, посочи още той.

По-рано днес вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин заяви, че ще настоява за увеличаване на минималната работна заплата на 380 лева от началото на следващата година, както е заложено в дългосрочната финансова рамка.

Калфин обясни, че одобрява идеята за данъчни облекчения за работещи родители с деца, но предложеният от ГЕРБ вариант е символичен.

Вицепремиерът смята също, че възрастта за пенсия трябва да нарасне с по-малко от 4 месеца за масовата трета категория труд.

Според Калфин, замразяването на параметри в социалния сектор е вредно и той ще настоява и за ръст на максималния осигурителен доход.