В свят, в който милиони хора едва свързват двата края, психологическите проблеми на богатите трудно привличат вниманието. В същото време проучване показа, че по силата на дълбоко вкоренен инстинкт ние непрекъснато се стремим да печелим повече, отколкото евентуално можем да похарчим, дори когато този дисбаланс ни прави нещастни.

Как човек се пристрастява парите? Джерфи Пфайфър, професор по теория на организацията на Stanford Graduate School of Business, изследва темата за пристрастяването към парите и предимствата на увлечението на заплатите. Заедно с двама свои колеги – Санфорд Девое от Университета в Торонто, Канада, и Байрън Ли от Университета в Ренмин, Китай, той публикува изследване, според което увеличаването на стойността и източниците ни на доходи се отразява на значението, което придаваме на парите в живота си.

Изследването започва с цитат на Даниел Весела, бивш шеф на швейцарската фармацевтична компания Novartis AG, който изповядва:“Странно е, но колкото повече пари печеля, толкова повече мисля за пари. А когато не ми се налага да мисля за пари, откривам, че мисля за тях дори повече“.

В общи линии това е най-доброто описание на пристрастяването към парите. Проф. Пфайфър смята, че когато парите вече не са ни необходими за задоволяване на основните ни нужди, те стават основно средство, което доказва нашата компетентност и заслуги, съобщава The New York Times.

За да проверят хипотезата, учените се базират на дългогодишно изследване, проведено между 1991-2009 г. във Великобритания, в което домакинства трябвало да класират парите по скала от 1 до 10, като 10 значи „много важни“. Освен това участниците трябвало специално да укажат кои пари имат по-голямо значение за тях – спечелените с труд или т. Нар. „лесни“ (от лотарии, намерени, спечелени без труд) Резултатите показали, че колкото по-високи са почасовите доходи на едно домакинство, толкова по-голямо значение на парите придава то. За разлика от заработените пари, лесните не предизвиквали такъв ефект.

Друго проучване сред студенти в Канада било проведено по следния начин. Всеки студент (от общо 71) трябвало да направи оригами на самолет за пет минути срещу парична награда от 1 до 10 долара. За някои от тях, сумата щяла да бъде дадена за създаването на каквато и да е фигурка, за други – тя била пропорционална на качеството на работата. За тези, които получили парите на случаен принцип, те били просто пари. Докато тези, за които парите означавали "похвала" за работата, имали съвсем друга стойност.

Четете още:Най-младата милиардерка е пример за това какво не е наред в САЩ

Същият експеримент, но малко променен, е повторен по-късно. За някои студенти наградата щяла да се дава на случаен принцип, а за други- според броя на направените оригами. Тези, които вече знаели, че парите са пропорционални на качеството на работа, построили при това много повече самолети, отколкото другите.

И трите изследвания ясно показват, че парите, които изкарваме с труда си, имат особено значение за нас. Именно тогава ние сме най-близо до клопката на зависимостта, смята проф. Пфайфър.

Това може да обясни защо мениджърите на компанията да получават по-високи заплати, ако:

" Никой не иска да бъде платен под и на средното, защото всеки си мисли, че е над средното ниво" , казва американският учен.

За изследователя, единственото решение, за да се сложи край на тази пристрастеност, е "компаниите да намерят друг начин да възнаградят уменията и достойнствата на техните служители. "

Все пак, каза той, да изберете щастието или свободното време пред това да печелите пари, е предизвикателство, отчасти защото трупането на пари е по-лесно да се измери, отколкото, да речем, щастието.