До няколко седмици започва продажбата на миноритарните дялове на държавата в предприятия от различни сектори на икономиката, което е една от антикризисните мерки на правителството. Сделките ще се извършват от Агенцията за приватизация чрез Българската фондова борса.

В момента е в ход апортиране на дяловете в Държавната консолидационна компания (ДКК), съобщи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов. ДКК е регистрирана на базата на съществуващото дружество "Национален център за климатични промени".

В нея ще бъдат вкарани държавните проценти от около 50 фирми, включително строителното предприятие "Монтажи". Там вероятно ще бъде включено и държавното участие в енергоразпределителните дружества (ЕРП), съобщи Ангелов.

В момента минават през съда уставът на компанията и нейният борд на директорите. Решават се и други организационни въпроси. Но процесът е доста ускорен и смятам, че ще имаме техническа възможност за първите приватизации още през следващите няколко седмици, поясни зам.-министърът.

Няма да се продава всичко накуп, а само онова, което е напълно подготвено за раздържавяване. Очакват се сделки за неколкостотин милиона лева. Другата полза е, че държавата ще се освободи от акции, които няма възможност да контролира. Те не й носят никакви дивиденти, а в същото време голяма част от администрацията се занимава с тях. Напразно се хаби административен капацитет.

Индивидуалните пакети ще се продават от Агенцията за приватизация чрез борсата, а само по изключение - чрез други методи. Това е най-бързият и най-прозрачният начин за събиране на ресурс. Въпросът е колко ще може да поеме пазарът. Затова внимателно трябва да се помисли кои дялове ще се пускат първи, кои втори, в какви конфигурации.

Очаква се най-голям инвеститорски интерес да има към дяловете в ЕРП-тата. В момента се водели разговори с техните мажоритарни собственици - ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Но наскоро от Е.ОН заявиха, че нямат желание да изкупят 33-процентния държавен дял.

По принцип, когато се предлагат пакети чрез борсата, дружествата не стават задължително публични. Затова нямало нужда да се иска съгласието на мажоритарните собственици за извършването на тези приватизации.

Източник: в. Труд