Икономистите и наблюдателите си представят кризата като някакво отклонение от нормите, болест, която трябва да бъде излекувана, пише днес в свой коментар в. „Ведомости". Следователно изходът от кризата- това е връщането на икономиката в предкризисното й състояние, в изглеждащата в настоящия момент прекрасна траектория на развитие.

Както е известно, икономиката представляваше модел, при който развитите страни внасят стоки и капитал от развиващите се, а изнасят в тях финансови услуги. Развиващите се страни, особено азиатските икономики, произвеждаха и изнасяха евтини стоки и натрупваха финансов ресурс.

В това им помагаше заниженият курс на националните им валути, ниската стойност на труда и отсъствието на социални гаранции. И понеже собствените им финансови системи оставаха неразвити, те инвестираха натрупаните средства в развитите икономики, които от своя страна си позволяваха огромни бюджетни дефицити и изкуствено раздуто потребление за сметка на непресъхващите източници на капитал.

До какво водеше глобалният дисбаланс знаем всички. Финансовите системи получаваха такъв обем капитал, който просто не можеше да се обърне, това създаваше финансови балони, рискови инвестиции и други неприятности.

Така че трябва ли да се връщаме в предкризисното състояние? Няма ли същият сценарий да доведе до същите резултати и след десет години да ни чака същата криза, само че по-силна? Дали няма да бъде по-успешно ако развитите пазари се ориентират към производство, а развиващите се- към създаване на финансови пазари и стимулиране на вътрешното потребление?

Отговорът безспорно не е прост и еднозначен. Остава само да се надяваме, че в Питсбърг, където скоро ще се събере Голямата 20, ще чуем нещо повече от това да се върнем в предишното състояние или да поемем в съвсем противоположната посока.