Цените на зърното се сринаха през последната година, което радва потребителите, но не и производителите. Пшеницата се продаваше срещу 474 долара за тон преди година, сега е на нива от 243 долара. Цените на царевицата падат с 29% от миналия март, а соята губи 53 на сто. Оризът е с най-добро представяне, като поевтинява само с 11%.

Но дали бума през миналата година, който донесе много пари на инвеститорите, е свършил?Растящото търсене за храна и ограниченото предлагане означават един дългосрочен възходящ тренд, според анализаторът Джим Дубак. Ето три аргумента за ръста на цените в следващите години:

-За 30 години, започващи през 1974, реалната цена на зърното пада. По време на тези три десетилетия, цената на царевицата, коригирана с инфлацията е паднала със 75 на сто. Реалната цена на пшеницата губи 69 на сто.

- След този период трендът се обърна и набра скорост

-През 2007-2008 г. реколтата за трета поредна година не покрива световното потребление. Още повече реколтата от 2007-2008 е седмата за последните 8 години, когато потреблението надминава продукцията.

През тази година обаче търсенето на зърно падна поради глобалната рецесия. Потреблението не падна, но очакванията са за по-бавен ръст. Според Международния съвет по зърното потреблението от юни 2007 до юли 2008 нараства с 3.4 на сто. Според ранните прогнози за 2008-09 ръста се очакваше да е 2.9%. Настоящите прогнози са за повишение от 2.3% до 1.72 млрд. тона.

В същото време реколтата се очаква да постави рекорд от 1.78 млрд. тона през тази година. Тази прогноза ще остави 60 млн. тона зърно запаси. Този излишък, вече оценен от пазара, премахва част от риска за движението на цените, според анализатора.

Глобалните наличности на зърно към юли 2008 са 16.6% от потреблението. През 2004 те са били 20.7%. С тези 60 млн. тона наличностите ще се върнат до около 19.7 на сто от потреблението.

Но това не значи че светът ще може да си отдъхне за дълго. Забавянето на търсенето ще приключи с рецесията. Реколтата очаквана 2009-10 ще е по-малка от тазгодишната, поради лошото време в северен Китай и Аржентина и спад на насажденията по света. Посевите с пшеница се очаква да паднат с 1%, тези с царевица с 0.4%.

Глобалната кредитна криза оказа своето влияние. Фермери от Бразилия до Индия имат проблем с намирането на кредит на разумна цена. В отговор на това намаляват засетите площи, или обема торове които използват. И двете стъпки водят до спад в продукцията. Също така фермерите се прехвърлят на насаждения, които се нуждаят от по-малко торове. Така примерно в САЩ се сее повече соя за сметка на царевица.

Това орязване на продукцията поради кредитната криза означава, че цените ще се покачат още преди края на рецесията. Примерно реколтата на пшеница 2009-10 се очаква да падне до 645 млн. тона, или понижение от 39 млн. тона спрямо предходната рекордна година. Дори ако потреблението се запази на нивата от тази година, то светът отново ще започне да яде от запасите си.

Нарастване на търсенето комбинирано със по-малка реколта ще обърне спада на цените през последната година, и то още преди да са загубили изцяло повишенията от 2004 насам. Настоящите нива отговарят на цените преди бума от 2006 г.

Повишение в цените на зърното и храните тази година и 2010 ще започне от ценови нива коит включват някаква рискова премия от бума през 2007-08 г. Това обикновено е добър знак, че дългосрочния възходящ тренд е в сила, въпреки краткосрочната корекция. Никой тренд не върви само нагоре, всички са прекъсвани от временни корекции и резки обръщания. Но в дългосрочен план тренда е в сила, ако отстъпление сваля нивата до дъно над предходното, а следващият пик е над предишния.