Съботната атака на Иран срещу Израел беше безпрецедентна и огромна по мащабите си. По израелски данни, Техеран е изстрелял над 170 заредени с експлозиви дрона, около 120 балистични ракети и около 30 крилати ракети.

Щетите можеха да са катастрофални, ако почти всички дронове и ракети не бяха прехванати.

Този успех се дължи на комбинацията от сложната система за противовъздушна отбрана на Израел и критичната помощ, предоставена от САЩ и други западни и арабски партньори.

Американските, британските и йорданските военни самолети изиграха особено важна роля при свалянето на дронове. Повечето бяха унищожени, преди дори да достигнат израелското въздушно пространство, пише в анализ WSJ.

Дали обаче Израел и неговите поддръжници могат да повторят това представяне в условията на всеобхватна война?

Това е ключов въпрос, докато Израел и САЩ обмислят отговорите на новата стратегическа реалност, създадена от първата пряка военна атака на Иран срещу израелска територия след ислямската революция от 1979 г.

Силният ответен удар на иранска територия може да доведе до много по-унищожително отмъщение. Но липса на отговор или твърде слаб такъв може да засили още повече амбициите на Иран, отслабвайки Израел.

„Иран започна началото на нова фаза. Спря да се крие зад проксита и сега е изложен на пряка атака от Израел“, смята Надав Полак, бивш анализатор на израелското правителство, преподаващ в университета Райхман. „В бъдеще Израел няма да може просто да седи тихо и да прихваща всичко.“

Прехващачите, особено системите Arrow и Patriot, използвани срещу балистични ракети, са изключително скъпи и са ограничени в количество. Конгресът на САЩ, като забави пакета с военна помощ за Израел, Украйна и Тайван, създаде допълнително усложнение.

Атаката от събота, която според Техеран е отмъщение за предполагаем израелски удар на 1 април, при който бяха убити седем офицери от Корпуса на гвардейците, включително двама генерали от дипломатическата мисия в Дамаск, изразходва само малка част от Огромния арсенал на ислямската република от дронове и ракети.

Най-важното е, че Техеран също е запазил в резерв своите ливански прокси сили, милицията Хизбула, която разполага с хиляди ракети и ракети.

И докато само няколко ирански ракети причиниха незначителни щети на израелската военновъздушна база Неватим, иранската армия е извлякла ценна разузнавателна информация от наблюдението как действат противовъздушните отбрани на Израел и САЩ.

„Иран тества системата за противоракетна отбрана, решимостта на страните от региона и на САЩ“, обяснява Джонатан Шанцер, изследовател във Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон. „От всичко това произтича голям риск. Когато две могъщи сили участват в пряка враждебност, никой не знае как точно ще се развие ситуацията“, допълва той.

99% от дроновете и ракетите не успяха да ударят целта си благодарение на операция за противовъздушна отбрана, координирана от Израел и САЩ с помощта на Йордания и Саудитска Арабия.

Командирът на IRGC, Хосейн Салами, описа съботния бараж като създаване на ново стратегическо уравнение: всяка израелска атака срещу иранските интереси в региона ще бъде посрещната с пряка иранска атака срещу Израел. Това, разбира се, е червена линия, която Израел не може да приеме.

Докато обмисля отговора си обаче, страната трябва да прецени и интересите на арабските си партньори като Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Въпреки обществения гняв заради убийството на десетки хиляди палестинци по време на израелските военни операции в Газа, Йордания и други партньори помогнаха на Израел да се пребори с иранските ракети и дронове в събота.

„Нашите регионални партньори се засилиха въпреки шестмесечното значително напрежение между тях и Израел, както и между тях и Съединените щати“, казва Стивън Кук, анализатор за Близкия изток в Съвета по външни отношения. Според него, колкото и страните в региона да не харесват израелския премиер Бенямин Нетаняху, те не одобряват повече правителството на Иран.

Жизненоважната роля, изиграна от арабските партньори заедно със САЩ и други съюзници в предоставянето на разузнавателна информация, отварянето на въздушното им пространство и, в случая с Йордания, действителното сваляне на иранските оръжия, вероятно ще им даде ново влияние върху израелското правителство с разгръщането на кризата.

Дизайнът на удара на Иран възпроизвежда в много аспекти някои от най-големите руски атаки в Украйна: първо рояк бавно движещи се дронове Shahed, предназначени да преодолеят противовъздушната отбрана и да идентифицират местоположенията на батареите, след това крилати ракети и накрая залп на по-бързи балистични ракети, които са изключително трудни за прихващане.

Обхватът на атаката беше сред най-големите, наблюдавани в съвременната война. Началният „шок и ужас“ бараж на Русия в първия ден от нахлуването в Украйна, 24 февруари 2022 г., включваше между 160 и 200 крилати и балистични ракети – срещу страна, която е над 20 пъти по-голяма от Израел.

Русия за първи път използва произведени в Иран дронове Shahed в комбинация с ракетни удари при баража на 10 октомври 2022 г., насочен към инфраструктурата на Украйна, с общо 84 ракети и 24 дрона. Само около половината от руските ракети бяха прехванати от отбраната на Украйна, припомня WSJ.

Ракетната технология на Иран до голяма степен се основава на съветското и севернокорейското ноу-хау.

Американски служители коментират пред WSJ, че половината от балистичните ракети, изстреляни от Иран, или не са изпълнили успешно целта си, или са паднали преди да я достигнат.

Неуспехът на Иран да причини сериозни поражения на Израел в резултат на блестящата израелска противовъздушна отбрана „разкри колко слаби са те, когато става въпрос за конвенционалната военна заплаха – което не е нищо ново и е причината Иран да инвестира толкова много в терористични групи, които по същество отслабиха държавната система в Близкия изток“, заяви Брайън Катулис, старши сътрудник в Близкоизточния институт. „Но те все още имат голям капацитет да сеят страх и да бъдат причина за голям риск за региона.“

Демонстрираната слабост на конвенционалния военен капацитет на Иран носи собствени ескалационни рискове, предупреди Али Ваез, директор на проекта Иран в Международната кризисна група.

Тъй като изглежда, че нито прокси атаките на Хизбула или Хамас, нито директният бараж срещу Израел работят, вземащите решения в Техеран може да бъдат все по-изкушени от ядрената опция, допълва анализаторът.

На този фон, икономиката на страната се огъва под тежестта на санкциите от ерата на Тръмп, а по улиците на расте недоволството от репресивните политики на правителството, отбелязва CNN.

Сравнително високата степен на осведоменост на САЩ за операцията също така предполага, че Иран може да е участвал в задкулисни действия със западните лидери. Иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан заяви, че е уведомил съседните държави, включително основните съюзници на САЩ, за операцията.

Според други наблюдатели, стилът на атаката напомня и на отговора на Техеран на целенасоченото убийство на най-известния генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. Тогава Техеран даде на американските войски 10 часа предварително предупреждение, преди да обсипе с масивни балистични ракети военните им бази в Ирак, включително военновъздушната "Ал Асад".

Нападението предизвика хаос, но не е известно да е причинило жертви на САЩ. По същото време иранските сили „случайно“ свалиха търговски самолет, излитащ от летището в Техеран, при което загинаха над 100 пътници и се разпали общественият гняв срещу режима, който все повече се възприема като некомпетентен, припомня CNN.

Четири години по-късно иранският сценарий може да не се развие по същия начин. Израел се закани да отговори. САЩ публично заявиха, че няма да участват в израелски ответни действия, което може да успокои Иран.

Въпреки това Нетаняху се оказва все по-непредсказуем. Едно решително израелско отмъщение може да подтикне Иран да заеме още по-твърда позиция.

През последните години консерваторите затегнаха контрола върху правителството и съпротивата срещу натиска за ограничаване на ядрената програма се засилва.

"В определени кръгове във Вашингтон и Израел трябва да има известно удовлетворение, че ограниченият отговор на Иран отразява дисбаланса на силите в полза на Израел", пише Трита Парси, ирански анализатор от Вашингтон и изпълнителен вицепрезидент на института "Куинси".

"Но помислете по-задълбочено и ще осъзнаете как този епизод с Израел ще засили онези настроения в Техеран, които вярват, че той трябва да стане ядрена сила", допълва анализаторът.