Може би до нощта на наградите „Оскар“ в неделя повечето от нас не бяха чували името Давайн Джой Рандолф.

Макар до момента тя да не фигурираше в списъка на големите холивудски знаменитости, безспорният талант пред камера ѝ донесе златната статуетка за поддържаща женска роля в драмата „Останалите“.

Рандолф излезе на сцената в блестяща светлосиня рокля и разказа как е започнала да учи пеене, но впоследствие майка ѝ я е убедила да се прехвърли в театрална школа.

"Толкова дълго време винаги съм искала да бъда различна, а сега осъзнавам, че просто трябваше да бъда себе си", заяви актрисата, държейки в ръце първият си „Оскар“.

Звездният път на 37-годишната възпитаничка на Йейлското училище по драма започва с ролята ѝ на екстрасенс в "Призрак: Мюзикълът" от 2012 г., за която получава номинация за "Тони" и възторжени оценки на критиката.

Тази роля проправя пътя ѝ към филми като "Долемит е моето име" и "Изгубеният град", в които тя открадва сцени от ветераните Еди Мърфи и Сандра Бълок, както и към комедийния сериал "Убийства в сградата", в който играе с актьорския си идол Мерил Стрийп, пише Variety.

Рандолф умее да привлича публиката, а доказателство за това е ролята в „Останалите“, която е най-предизвикателна и възнаграждаваща в кариерата ѝ.

Изискваше от нея да събере дълбоки душевни запаси от болка и тъга, тъй като влиза в образа на майка, която се справя със загубата на единствения си син, загинал във войната във Виетнам.

След световното признание и на публиката, и на критиците, което получава за актьорската си игра, сега Рандолф гледа напред към следващите големи роли, които се надява да изиграе.

На сутринта след бляскавата церемония, тя споделя пред Variety, че се чувства благодарна, обичана и уважавана.

„Чувствам, че времето и работата, в които съм инвестирала, имат значение. Чувствам се развълнувана за бъдещето. Израствайки като човек, който не е имал много, представете си, когато получите толкова: Вълнуващо е.“

Любопитна подробност е, че в „Останалите“ Рандолф носи очилата на баба си.

Споделя, че при всяка роля винаги оставя в детайлите подсъзнателни любовни писма до цветнокожите жени.

„Във всяка една роля има връзка с някого, когото познавам лично, с някого от историята. И това ми харесва, защото тези, които знаят, знаят. В крайна сметка това, което правя, е просто да имплантирам моменти на връзка и честност.

И така, нейните очила бяха артефакт за мен, така че ако и когато се отклоня от пътя или загубя връзката, мисълта за баба ми и за това коя е тя и през какво е преминала, тези очила ще ме върнат обратно.“

За Рандолф баба ѝ е човекът, който може да защитава другите и да бъде победител въпреки собствената си болка. Тя е като пътеводна светлина при разказването на историята от филма.

„И това е много уникална черта: че ние, като малцинства, можем насред скръбта, загубата и неравнопоставеността, не само да се показваме за другите хора, но и да даваме, да бъдем добри и любящи. Това наистина говори нещо за характера на човека. Били сме ритани толкова много и толкова силно, че съм трогната да видя колко много съпричастност и любов все още можем да притежаваме.“

Затова актрисата е сигурна, че баба ѝ би била на седмото небе заради спечеления „Оскар“. Никой в семейството няма актьорски талант.

„Понякога се чувствам като чудак, защото дори не знам откъде идва това. Но те винаги са ме подкрепяли. Винаги са виждали величието в мен и са го подхранвали.“

През годините са връчени над 3300 статуетки „Оскар“, но Рандолф е едва 19-атата тъмнокожа актриса, която печели такава.

Да бъдеш цветнокожа жена, означава да имаш финансови ограничения, да влагаш повече стремеж и усърдие от всеки друг, казва тя.

„Затова бях категорична, че искам да покажа на света какво е да бъдеш в нашата кожа.“

Но Рандолф допълва, че в същото време е искала това да бъде нещо универсално, не само за тъмнокожите жени или малцинствата.

„Исках всички да го разберат. Всъщност искам това за цялата си работа. Не искам да правя само черни филми.

Винаги ще отдавам почит, ще почитам, ще издигам и ще бъда част от чернокожите истории, но трябва да проникна и да вляза в пространствата, където не сме.

Искам да участвам във филм на Уес Андерсън, на Дейвид О. Ръсел, на Братя Коен. Никога не съм ни виждала там.

Защото мисля, че точно тогава можем да допринесем за създаването на истинска промяна. Ако просто останем сами, нищо няма да се промени.“

Давайн Джой Рандолф беше една от звездите на червения килим през този сезон на „Оскар“-ите. Относно своята визия за модата, тя има послание към хората:

„Не се ограничавайте. Открийте това, което ви харесва. Играйте. Не се застоявайте на едно място.“

Казва, че обожава дрехите, защото са свързани с личността и самочувствието на човека. Когато например носи любимите си дънки, изпитва чувство на гордост от себе си и приема това за здравословно и полезно за всеки.

Споделя и друг любопитен детайл от Седмицата на модата в Париж, където седи точно до Джей Ло. Двете са си говорили за новия ѝ проект, а певицата наистина изглежда страхотно, категорична е Рандолф.

На въпроса каква е разликата между Давайн Джой Рандолф в събота и тази, която спечели „Оскар“ в неделя, отговаря така: „Няма такава. Сега в къщата ми има трофей, но аз не съм различна. Не можеш да дойдеш от Филаделфия и да се промениш; няма да ти позволят.“

Но допълва:

„Ролите ще стават все по-добри, парите ще са все повече, репликите все по-професионални.

Надявам се да оставя отпечатък с кариерата си. Надявам се, че работата ми ще има значение и ще бъде нещо, с което мога да свържа хората с всякакви форми, размери, цветове, вероизповедания и полове.

Но аз и душата ми няма да се променят.“