Новите условия на работа в пандемията конструираха един съвършено различен свят за т.нар. лаптоп класа.

Повечето служители с бели якички си останаха вкъщи и преосмислиха начина, по който изпълняват задачите си. Днес, 4 години след режима на локдауните, те запазват гъвкавостта си и пренасят работата си на път, при това на голяма дистанция от корпорациите.

Дигиталните номади са намерили убежище в страни със специални визови програми, създадени да насърчават този тип служители в опит за подкрепа на местните икономики.

Нов анализ на платформата Remote.com показва, че служителите, искащи да запазят гъвкавостта си, могат да попаднат в кътче от Рая, ако просто напуснат страната си и отидат да работят другаде, пише Fortune.

Ето кои са 10-те най-добри места за работа от разстояние според Remote.com:

1. Мадрид, Испания

2. Мадейра, Португалия

3. Торонто, Канада

4. Окланд, Нова Зеландия

5. Токио, Япония

6. Париж, Франция

7. Портланд, Мейн, САЩ

8. Тайпе, Тайван

9. Стокхолм, Швеция

10. Рейкявик, Исландия

Впечатление в класацията прави, че само град от САЩ попада в Топ 10. Редица главни изпълнителни директори там продължават да се придържат към измерването на производителността и връщането на служителите в офиса, въпреки големия интерес към хибридните или напълно отдалечените възможности, отбелязва Fortune.

При разглеждането на редица фактори, сред които широколентов интернет, разходи и качество на живот, платформата за човешки ресурси категорично поставя Мадрид на първо място сред 100 анализирани държави като място за дигитални номади.

Испанската столица е на първо място и по отношение на визите и стимулите за работа от разстояние, което не е изненада, като се има предвид неотдавнашното въвеждане на програма за дигитални номади и нов закон за стартъпи, който има за цел да привлече предприемачите.

Освен това, Испания вече получи титлата номер едно за държава за дигитални номади през 2024 г. от VisaGuide, припомня Fortune.

Отличията може би се дължат на репутацията ѝ като страна с не толкова строг подход към работата. Европейските държави са известни с това, че предлагат повече отпуск на работещите и може би жертват част от заплащането за това.

"Философията на испанците е, че не живееш, за да работиш, а работиш, за да живееш", казва пред CNBC Ейприл Хереза, 31-годишна жена, която се премества от Канада в Мадрид през 2017 г. и дори приема по-ниско възнаграждение, за да живее там. Работното време следва графика от 9 до 18 ч. с едночасова или по-дълга почивка по обяд.

Ейприл добавя, че макар да печели по-малко, отколкото преди, разходите за живот в Мадрид също са по-ниски.

"Работейки дистанционно в Испания със заплата от САЩ или Канада, може да стигнете много далеч, докато ако работите за испанска заплата, можете да усетите болките на инфлацията малко повече", признава тя.

Разбира се, програмата за дигитални номади в Испания не е само сангрия и слънце. За да получите виза, трябва да се справите с доста работа, документи и бюрокрация.

Някои наблюдатели смятат, че дигиталното номадство прилича на нова форма на колонизация, тъй като местните жители са принудени да поемат допълнителна работа, когато усетят ефекта от притока на богати емигранти.

В резултат, страни като Португалия облекчиха визовите си програми, тъй като икономическият растеж не се разпределя равномерно сред местната общност.

Самата Испания неотдавна прекрати програмата си "Златна виза", предназначена за богати кандидати. Макар че страната има по-положително отношение към работата от разстояние, въвеждането на програми, стимулиращи преместването, не минава толкова гладко.

Това означава, че да – дигиталните номади може да намират Мадрид за своя работен рай, но не е гаранция, че местните жители ги искат наоколо в толкова голям мащаб.