Два конфликта ще се борят за вниманието на европейските лидери по време на извънредната среща на върха в Брюксел на 17 и 18 април.

В единият от тях – Украйна те могат да постигнат промяна, докато в другият – Иран-Израел, не, пише в анализ по темата Politico.

Изглежда парадоксално, но Близкият изток – арена на военни действия, където САЩ имат безкрайно по-голямо влияние от Европа, вероятно ще погълне повече внимание от Украйна – страна кандидатка за членство, която отчаяно моли за повече европейска помощ, докато руските сили опустошават все повече от територията ѝ.

Въпреки това ЕС изглежда решен да премине през дипломатическите процедури, за да се покаже като световна сила, която има силата да повлияе на известния с упоритостта си израелски премиер Бенямин Нетаняху.

27-те лидери ще се опитат да убедят Израел да не предизвиква пълномащабна война в Близкия изток чрез нападение срещу Иран, ще отправят призив да се избегне по-голямо напрежение в Ливан, а някои ще настояват за още повече санкции срещу Иран.

Според проекта на заключенията на Съвета, те ще призоват "всички страни да проявят максимална сдържаност и да се въздържат от всякакви действия, които могат да увеличат напрежението в региона".

Това няма да накара израелците и иранците да се разколебаят, допълва Politico.

Нищо не е от значение за Нетаняху, който не проявява особен интерес към призивите за прекратяване на огъня, отправени от ЕС или САЩ. В крайна сметка, когато се стигне до въпроса за директна атака срещу Иран, решаващият фактор ще бъде Вашингтон, основният гарант за сигурността на Израел, който заяви, че няма да подкрепи директна атака срещу Ислямската република.

Ако някоя страна от ЕС има лост за минимално влияние, това е Франция, която се присъедини към САЩ и Великобритания, за да подпомогне противопоставянето на иранския бараж от 300 дронове и ракети, изстреляни миналата събота.

Предимството на Париж да бъде част от антииранската коалиция би било да се опита да задържи израелските ястреби, но няма съмнение, че посланията на президента на САЩ Джо Байдън са ключовите.

Проектотекстът за Ливан също е свободен за интерпретации: "ЕС е готов да работи с всички партньори, за да се избегне по-нататъшна ескалация на напрежението в региона, по-специално в Ливан.", гласи формулировката. Израел има дълга история на нападения в Ливан, за да се бори с Хизбула, марионетката на Иран, и изглежда малко вероятно да се откаже заради заключенията на ЕС.

По същия начин, стъпки към повече санкции срещу Иран биха били по-скоро символични, отколкото променящи играта.

Десетилетията на санкции не допринесоха за ограничаване на изключително успешната балистична програма на Иран. Снабден с долари от петрол и в сътрудничество с военни сили като Северна Корея, Техеран доказа, че умее да преодолява западното ембарго, допълва Politico. "Работим за повече санкции срещу Иран, но трябва да бъдем реалисти по отношение на това какво можем да постигнем в региона", признава дипломат от ЕС.

Докато евролидерите се опитват да влияят в регион, в който ЕС не е военна или политическа сила – по начина, по който са САЩ, Турция или Саудитска Арабия, продължава да цари безпорядък за това как ЕС може да предостави достатъчно помощ и оръжия на Украйна, най-голямата държава, която се намира изцяло на европейска територия.

За някои от най-близките съюзници на Украйна високоефективната въздушна защита на Израел от Запада сякаш разкри двоен стандарт, питайки се защо той не е в състояние да поеме същите военни и финансови ангажименти към Украйна.

"По време на нападението на Иран срещу Израел някои западни държави допринесоха за защитата на израелското небе като важен акт на солидарност", коментира пред Politico литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис. "Повече от две години Киев продължава да иска същия вид защита от една и съща група държави.", допълни той.

Други съюзници на Киев изтъкват положителните страни.

Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви пред Politico, че нападението срещу Израел трябва да помогне за разкриване на връзките между авторитарни държави-измамници като Русия и Иран, които нападат демокрации. Тази логика се използва и в САЩ, където се надяват, че иранската атака ще отключи средства в Конгреса не само за Израел, но и за Украйна.

"Фактът, че руският външен министър Сергей Лавров беше много щастлив, че е имал контакт с Иран точно преди нападението, показва, че те са много свързани", смята естонският министър. "Ако губим войната в Украйна, това е просто зелена светлина за всички, от Китай или Иран. Затова се надявам, че това ни окуражава като западни партньори да увеличим бързо подкрепата си за Украйна".

Друг дипломат от ЕС заяви, че атаката в Иран трябва да фокусира вниманието върху собствената сигурност на Европа – нещо, което все още изглежда своеобразно теоретично в ЕС, въпреки двете години на тотална война в Украйна.

"Готови ли сме, ако Европа бъде нападната?", попита дипломатът. "Образите на атаката срещу Израел отново съживяват този въпрос, особено ако Тръмп вече няма да гарантира подкрепата на САЩ. Това също може да даде основание за по-концентрирани усилия по отношение на отбранителните способности".

Висши дипломати и служители на ЕС все пак побързаха да дадат уверения, че Украйна остава на първо място във вниманието на европейските лидери и няма да бъде заглушена от конфликта на Израел с Иран.

Руските атаки "подчертават спешната необходимост от военна помощ, по-специално способности за противовъздушна отбрана", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в писмото си до лидерите.

За украинците всичко е крайно недостатъчно.

"Цялата политика на Запада досега беше да ни осигури оръжия и боеприпаси, изчислени така, че Украйна да не загуби, но не и непременно да спечели", заяви опозиционният депутат Ивана Климпуш-Цинцадзе.

Междувременно, ЕС е близо до споразумение за използване на по-голямата част от печалбите, генерирани от замразените активи на Русия, за закупуване на оръжия за Украйна. Въпреки това, инициативите се движат с ледникови темпове, докато Русия напредва на бойното поле, завършва Politico.