Как атаката срещу концертната зала край Москва застрашава имиджа на Путин

Миналата седмица руският президент Владимир Путин отхвърли американските предупреждения за предстояща терористична атака и призова лидерите на службите за сигурност в страната вместо това да се съсредоточат върху залавянето на украински шпиони.

Три дни по-късно въоръжени лица от "Ислямска държава" нахлуха в концертна зала край Москва, убивайки над 135 души в най-смъртоносния епизод на тероризъм в Русия от десетилетия. Ранените са над 180.

Докато Русия отбелязваше национален ден на траур в неделя, кървавото нападение срещу едно от най-известните места за забавление в страната заплаши да подкопае старателно култивирания имидж на Путин и повдигна въпроси относно способността на авторитарната държава, която той изгради, да изпълни обещанието си за сигурността на руския народ, пишат в анализ за The Wall Street Journal Ярослав Трофимов и Томас Гроув.

Предизвикателството идва, докато Русия води скъпоструваща и изтощителна война срещу съседна Украйна и се стреми да попречи на украинските сили да ударят цели дълбоко в руската територия. Наскоро Киев успя да извърши поредица от нападения на петролни рафинерии в страната, прекъсвайки производството.

Завръщането на ислямския тероризъм е предизвикателство за Кремъл и защото е в противоречие с визията за света, представена в руската пропаганда - че Русия, в съюз с развиващите се страни и мюсюлманския свят, води екзистенциална борба срещу водения от САЩ Запад.

Путин спечели. Какво следва за Русия?

В неделя руснаците положиха цветя на импровизирани мемориали в градове и села в цялата страна. Путин, облечен в черно, беше показан по държавната телевизия да пали свещи в памет на жертвите в православен параклис. Междувременно спасителни екипи претърсваха развалините в сградата на „Крокус Сити Хол“, опитвайки се да открият останалите тела на загиналите при атаката и последвалия пожар.

Getty Images | Хората полагат цветя в скръбта си за жертвите след атаката в концертната зала „Крокус Сити Хол“ край Москва

Преди Путин да поеме властта през декември 1999 г., Русия беше разтърсена от терористични атаки, за които бяха обвинени чеченските ислямисти. Путин обеща да се пребори с тях, сигнализирайки, че ще се откаже от законовите тънкости, за да преследва екстремисти и да възстанови сигурността.

Тероризмът от края на 90-те и началото на новото хилядолетие укрепи управлението на Путин, като руснаците настояваха за действия за възстановяване на закона и реда. Руските либерални опозиционни лидери и разследващи журналисти по това време обвиниха Федералната служба за сигурност (ФСБ), че е организирала някои от бомбените атентати, за да подпомогне затягането на властта на Путин.

Не е ясно как атаката в петък срещу концертната зала ще се отрази на вътрешната политика на Русия. Путин се опита да свърже атаката, поета от „Ислямска държава“, с Украйна, а официални лица в Киев казват, че се опасяват, че той ще я използва като оправдание да отдели още повече хора и финанси за войната.

„Това се възприема като провал на Путин да изпълни обещанията си за мир и стабилност“ коментира Абас Галямов, бивш писател на речите на Путин, който вече е противник на режима. „Ако извършителят наистина е „Ислямска държава“, тогава цялата му външна политика е безполезна – ето защо той се опитва толкова силно да хвърлят вината върху Украйна.“

Путин свърза стрелбата край Москва с Украйна. „Това няма нищо общо с реалността“, заяви Киев

Путин не обвини изрично Украйна в участие в атаката от петък. Той каза, че заподозрените терористи са бягали към страната, тъй като им е бил осигурен „прозорец“ за измъкване на границата.

Други високопоставени руски лица отхвърлиха твърденията за отговорност на „Ислямска държава“ и открито заплашиха Киев с възмездие.

Украйна и западните правителства пък отхвърлиха като злонамерена пропаганда руските предположения за украинска роля в атаката от петък.

Все пак дори по руската телевизия някои експерти публично се усъмниха в твърденията за украинско участие. Вместо това те повдигнаха неудобни въпроси като защо на руските служби за сигурност, които действаха светкавично, за да смажат протестите срещу войната в Украйна, им отне повече от час, за да отговорят на атаката в концертната зала.

„Какво може да спечели Украйна от тази терористична атака, не е много очевидно“, коментира политическият анализатор Михаил Виноградов по телевизия РБК в събота, добавяйки: „Трябва да предефинираме темата за сигурността. Досега приоритет на правоприлагащите органи бяха най-вече критичните към властта обществените фигури. Тероризмът беше дефиниран като съпротива към руските власти и руската политика.“

Задържани са 11 заподозрени за атаката в Москва, броят на жертвите достигна 115

В социалните медии и в частни разговори в Русия реакцията се фокусира върху някои от ключовите аспекти на системата, създадена от Путин.

Един от въпросите е дали войната в Украйна е отклонила руските правоприлагащи и разузнавателни служби от тяхната антитерористична мисия.

Украйна изстреля стотици дронове, за да нанесе удари по петролни рафинерии, военни летища и други цели в Русия, в отговор на безмилостната кампания на Москва с ракети и дронове срещу украински градове, но нито една от тези украински атаки не е довела до масово убийство на цивилни.

„Може би ФСБ е била толкова заета с войната в Украйна и опасностите, произтичащи оттам, че някак си е пропуснала да види това“, посочва Григорий Серщиков, независим експерт по антитероризъм и разузнаване, базиран в Нидерландия.

Междувременно съдът в московския район Басманни определи мярка за неотклонение арест до 22 май на четирима души, срещу които бяха повдигнати обвинения за извършване на терористичния акт срещу „Крокус сити хол“, съобщи ТАСС.

Обвинените са Далериджон Мирзоев, Саидакрами Рачабализода, Шамсадин Фаридуни и Мухаммадсобир Файзов.

Мирзоев, Рачабализода и Файзов са граждани на Таджикистан. В информацията не се уточнява гражданството на Фаридуни.

Файзов беше донесен в съдебната зала с носилка, като видимо той е изгубил едното си око, поставен му е и катетър, уточнява агенцията. Според силите за сигурност той е оказал съпротива при ареста.

По-рано Мирзоев и Рачабализода се признаха за виновни.

Getty Images | Мохамедсобир Файзов, един от заподозрените за смъртоносната терористична атака, заснет преди да се яви в съда

Това, че нападателите са от Таджикистан подчерта друг аспект на войната в Украйна – тя изостри зависимостта на Русия от работници мигранти от мюсюлманските държави в Централна Азия, особено Таджикистан и Узбекистан, тъй като руската икономика се обърна към военна основа, която тласна безработицата до рекордно ниско ниво. Стотици хиляди намират работа в отбранителната индустрия. Други са изтеглени в армията и изпратени в окопите.

Над 300 000 руски войници са ранени или убити в Украйна, според оценки на САЩ.

Въпреки че няма точна статистика, работниците от Централна Азия могат да идват в Русия без визи и през последните години няколко милиона от тях са се заселили в основните градове на Русия. До голяма степен те живеят отделени от по-широкото руско общество в условия, които ги излагат на вербуване от престъпни групи и ислямисти .

Смята се, че мюсюлманите - мигранти и родените в Русия - съставляват до 20% от населението на страната.

Атаката от петък показва „рисковете от политиката за насърчаване на имиграцията, която се прилага от руските власти през последните две десетилетия“, казва Руслан Пухов, ръководител на московския мозъчен тръст за сигурност и отбрана Център за анализ на стратегии и технологии. „Огромни мюсюлмански анклави и диаспори се формираха и изблиците на радикални ислямисти станаха само въпрос на време.“

Какво означава за Русия и света петият мандат на Путин?

Недоволството от имиграцията, която някога беше основен фокус на руските националисти, се разпространява в по-широк план сред обществото, въпреки че много руснаци признават, че страната е твърде зависима от работната ръка от Централна Азия, за да промени курса внезапно сега.

„Иска ми се да ги бяхме спрели да идват преди 15 години, но сегашната ситуация е такава, че вече не можем да направим нищо“, посочва пред WSJ Алексей Захаров, собственик на онлайн сайта за търсене на работа Superjob.ru.

Има ли бъдеще за руската опозиция след смъртта на Навални?

Докато едно от основните обещания на Путин беше да ограничи корупцията, огромният брой на жертвите от пожара, който избухна след първоначалната стрелба концертната зала, поднови и разговорите за продължаващите подкупи.

Огромната „Крокус Сити Хол“ изгоря, като много от хората са починали от вдишването на дима, след като четиримата нападатели бягат от мястото на атаката и се запътват към Брянска област, граничеща с Беларус и Украйна. Много руски анализатори се чудят дали това се е случило, защото не са били спазени правилата за строителство и безопасност.

Арас Агаларов, базираният в Азербайджан милиардер, собственик на „Крокус, каза пред руската телевизия, че всички аларми и противопожарни технологии в концертната зала са функционирали правилно по време на пожара. „Всички системи работеха много добре“, каза той.

Getty Images | Табела, която гласи „Скърбим. 22.03.2024”, на телевизионната кула Останкино в Москва

Преди две години ФСБ, основната руска разузнавателна агенция, не успя да предвиди желанието и способността на украинското население и военните да отблъснат руската атака, което допринесе за провала на първоначалния опит на Русия да превземе страната.

Оттогава ФСБ се фокусира върху наблюдението на публичната критика на конфликта, онлайн или по улиците. Съгласно законодателството по време на война всяка критика към руските военни - като например твърдението, че руски войници са отговорни за убийството на украински цивилни в Буча или Мариупол - подлежи на наказание със затвор.

ФСБ насочи вниманието си и към преследването на руснаци и украинци, за които се смята, че работят за военното разузнаване на Киев. И ревностно преследва политически опоненти у дома.

„Терористичната атака много вероятно ще бъде използвана за още по-силно затягане на винтовете“, казва в заключение Руслан Пухов, ръководител на московския мозъчен тръст за сигурност и отбрана.