Великобритания ще бъде най-слабо представящата се икономика в Г-7 през следващата година, тъй като високите лихвени проценти и рестриктивната фискална политика спъват икономическия растеж в средносрочен и дългосрочен план, прогнозира Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

В годишната си оценка на икономиката на Обединеното кралство, OECD, цитирана от Politico, намали прогнозата си за растежа на БВП на Обединеното кралство до 0,4% през тази година и 1% през 2025 г. Това е спад от съответно 0,7% и 1,2% от последната оценка през март.

По този начин прогнозите показват, че Обединеното кралство ще бъде най-бавно растящата икономика в групата Г7 през следващата година и втората най-слабо развиваща се през тази година след Германия. Оценката е удар по министър-председателя Риши Сунак и неговия канцлер Джереми Хънт, които редовно твърдяха, че икономиката на Обединеното кралство се е обърнала на 180 градуса, въпреки че през последното тримесечие на 2023 г. страната изпадна в "техническа" рецесия.

Социолозите прогнозират, че консерваторите ще загубят около 400 места, което ще окаже все по-голям натиск върху Сунак, особено след като националните проучвания показват, че опозиционната Лейбъристка партия се издига само няколко месеца преди парламентарните избори.

На този фон OECD заяви, че има признаци, че глобалните перспективи са започнали да се подобряват, въпреки че растежът остава скромен.

"Въздействието на по-строгите парични условия продължава, особено на жилищните и кредитните пазари, но глобалната активност се оказва относително устойчива, инфлацията намалява по-бързо от първоначалните прогнози, а доверието в частния сектор се подобрява", пише в доклада.

OECD също така подчерта, че дисбалансите в търсенето и предлагането на пазарите на труда намаляват, като безработицата остава на рекордно ниски нива или близо до тях.

"Реалните доходи започнаха да се подобряват с умерената инфлация и положителния ръст на търговията. Развитието в отделните страни продължава да се различава, като по-слабите резултати в много от развитите икономики, особено в Европа, се компенсират от силния растеж в Съединените щати и много от икономиките с възникващи пазари."

Очаква се общата инфлация в държавите от OECD да спадне до 5% през 2024 г. от 6,9% през 2023 г. и да продължи да намалява до 3,4% през 2025 г.

Прогнозите за еврозоната са да отбележи ръст от 0,7 % през 2024 г. и 1,5 % през 2025 г.

Германия, която дълго време беше смятана за "болния човек" на Европа, се очаква да се представи разочароващо и през тази година, със скромен ръст от 0,2%. През следващата година обаче нещата могат да изглеждат значително по-положителни за страната, като OECD предвижда скок от 1,1%.

От друга страна, прогнозите за Индия са за растеж със стабилен темп от 6,6 % както през 2024 г., така и през 2025 г.

В Китай обаче, който все още се бори с продължителните последици от несигурната икономика, високите разходи за живот и отслабващото търсене след пандемията, се очаква увеличение от 4,9% през тази година, но само 4,5% за следващата.

Като цялостна представа за пейзажа генералният секретар на организацията Матиас Корман каза в изявление, цитирано от Euronews: "Световната икономика се оказа устойчива, инфлацията намаля в рамките на целите на централните банки, а рисковете за перспективите стават все по-балансирани. Очакваме стабилен глобален растеж за 2024 г. и 2025 г., въпреки че се предвижда да остане под дългосрочната си средна стойност.

"Политическите действия трябва да осигурят макроикономическа стабилност и да подобрят средносрочните перспективи за растеж. Паричната политика следва да остане предпазлива, с възможност за намаляване на основните лихвени проценти при понижаване на инфлацията. Фискалната политика трябва да се справи с нарастващия натиск върху устойчивостта на дълга, а политическите реформи следва да стимулират иновациите, инвестициите и възможностите на пазара на труда, особено за жените, младите хора и по-възрастните работници."