Европейските избори наближават, а едновременно с това, необходимите компромиси в политиките на ЕС започват да изглеждат все по-трудна мисия.

И всички посочват един основен виновник: партийните вражди в Германия, пише в анализ по темата Politico.

Отстрани законотворчеството в Брюксел може да изглежда прекалено процедурно и институционализирано.

Но през последните седмици се разиграха драматични обрати, като неочаквано бяха оспорени няколко сделки, които се смятаха за приети. Берлин беше в центъра на всичко това.

В Германия управлява трипартийна коалиция, съставена от лявоцентристките социалдемократи, Зелените и Свободните демократи, подкрепящи бизнеса. Тази тройка често е в противоречие по всички въпроси – от военната помощ за Украйна до стимулирането на икономиката и ограничаването на рязкото покачване в цените на енергията.

Вътрешните борби сега все повече се пренасят в Брюксел. Правителството започва да отлага или проваля сделки в последния момент, не успявайки да запази единна позиция по ключовите споразумения, въпреки че е помагало за тяхното договаряне. Свободната демократическа партия, най-малката в коалицията, често играе роля на ерозиращ фактор, докато се плъзга надолу в спиралата на недоверие от електората, както сочат социологическите проучвания.

Първоначалният отпор на Свободните демократи срещу закона за околната среда отвори вратата за късна опозиция от други страни, които замразиха промените, дори когато самата партия се съгласи с тях. Освен това, тя принуди Берлин да се въздържи по изискванията по правилата за корпоративните вериги за доставки.

Оспорването на сделки между институциите на ЕС на последния етап от законодателния процес, когато министрите обикновено подпечатват споразумението, е изключително необичайно и нарушава дългогодишните норми на Общността, отбелязва Politico.

Политическа ерозия

Безизходицата по закона за възстановяване на околната среда "повдига сериозни въпроси за последователността и стабилността в процеса по вземане на решения в ЕС", заяви в понеделник комисарят на ЕС по околната среда Виржиниус Синкевичюс, след като екоминистрите така и не можаха да одобрят правилата. "Отстъпление сега, след като намерихме възможно най-гъвкавото споразумение и отговорихме на всички опасения – за мен е много трудно да го приема", не скри разочарованието си еврокомисарят.

Ако тези норми вече не се прилагат, има опасения какво означава това за "зелената сделка" на ЕС, която понесе основната тежест на публичната критика, както и за бъдещето на законотворчеството след изборите през юни.

Фундамент в основата на ЕС е да се разчита на консенсуса между различните политически семейства и институции, и едва след това на спазване на постигнатите споразумения.

"В продължение на години в Европейския парламент имахме начин на работа, при който, ако си стиснем ръцете за политическо споразумение, останалото е формалност", заяви по-рано Лара Волтерс, член на Европарламента и нидерландски депутат от групата на ПЕС, която ръководеше работата на ЕП по правилата за веригата за доставки.

"Очевидно през последните месеци това вече не е така", добави тя. "Държавите и системите, от които зависехме и разглеждахме като добри практики, вече не са толкова стабилни, колкото би трябвало да бъдат."

Малка партия – големи проблеми

Свободните демократи, които прокарваха про-бизнес програма по време на периодичните си периоди на управление, се стреми да остане актуална преди изборите в ЕС и Германия.

Миналата година тя получи около 5% или по-малко на местните избори в страната и сега се оказва на ръба на политическото пропадане. Проучването на Politico сочи, че има само 5% подкрепа в национален мащаб и остава далеч от коалиционните си партньори.

И все пак, разривните им действия накараха евродепутата Волтерс да възроптае остро. Именно нейна цел беше да се променят правилата за веригата на доставки, в чието постигане премина по пътя на трънливи преговори между трите основни институции на ЕС - Парламентът, Съветът на ЕС и изпълнителната Европейска комисия.

През декември миналата година преговарящите смятаха, че са постигнали споразумение. Тогава се намесиха Свободните демократи се намесиха, които оглавиха усилията за отхвърляне на мярката поради опасенията на промишлеността, че прилагането ѝ ще бъде трудно и скъпо, въпреки че Германия има свои правила за надзор на веригите за доставки.

Бяха нужни няколко седмици и големи отстъпки пред скептичните страни, за да се стигне до финала на законодателството. Германия обаче продължи да се въздържа. В крайна сметка, мярката беше приета без подкрепата на най-голямата икономика в ЕС.

Дни по-късно Свободните демократи се заеха с друга цел: новите правила за опазване на реките, гори и моретата в Европа. Членовете на партията заявиха, че законопроектът вече не е добре дошъл, тъй като фермерите блокираха европейските столици с протестите си срещу строгия екологичен контрол. Така законодателството, което някога изглеждаше на път да бъде прието, се насочи към предизборната черна дупка.

Преди това малката партия успя да прокара и вратичка в забраната на ЕС за продажба на традиционни автомобили през 2035 г., в защита на мощната автомобилна индустрия на Германия, припомня Politico. Според партньорите им в преговорите обаче, възраженията се засилват, което ще има последици за целия процес в ЕС.

"Това се превърна в закономерност едва през последните месеци, особено по отношение на Новата зелена сделка", заяви ирландският министър на околната среда Еймън Райън.

"Ако заявим, че сме променили позицията си – съгласихме се с Комисията, Парламента, но сега мислим различно – как ще се ползва с доверие всяко бъдещо договаряне?", допълни той.

Германският вот

Въздържането от гласуване от страна на Берлин има дълбока традиция в Брюксел. За първи път то стана известно като "германския вот" по време на коалицията на Ангела Меркел между социалдемократите (СДП) и Християндемократическия съюз (ХДС).

Оливер Трайб, професор в университета в Мюнстер, нарече подхода на Германия "структурен" проблем, като обясни, че тъй като коалиционните партньори "се координират слабо", разногласията изплуват в последния момент. Сега новото е, че в края на законодателния процес често се стига до въздържане от гласуване, добави той.

Германският федерален министър на околната среда Щефи Лемке призна, че постигането на съгласие по закона за околната среда "стана по-трудно, защото ние като правителство имахме трудности да поставим германския глас на масата в подходящия момент".

Въздържането на Германия обаче отслабва позициите ѝ в Брюксел, обяснява Ту Нгуен, заместник-директор на Центъра "Жак Делор" в Берлин: "Германия вече не се възприема като надежден партньор в преговорите, защото в последния момент може промени вота си."

Това затруднява преговарящите при намирането на стабилно мнозинство, като се има предвид, че Германия представлява почти 19% от населението на ЕС.

За да бъдат приети, повечето закони се нуждаят от т.нар. квалифицирано мнозинство на страните, представляващи поне 65% от населението на ЕС. Опасенията са, че и други правителства ще последват германския пример, отбелязва Нгуен: "Ако това се разпространи, мисля, че ще имаме голям проблем."

Съсипване на репутация

"В рамките на няколко седмици германското правителство успя да съсипе репутацията си на надежден и предвидим партньор, която гради десетилетия", заявява европейски дипломат, пожелал анонимност. Друг негов колега смята, че в момента Германия е "толкова непредсказуема, колкото и националната ѝ политика".

Но за либералните германски законодатели от Брюксел оспорването на сключени сделки е легитимно в настоящия политически климат.

"Тези, които преговарят, работят с това, с което разполагат, но те го договориха, без да вземат предвид новата политическа реалност, каквато е войната в Украйна, която трябва да адаптираме политиките си", заяви евродепутатът Ян-Кристоф Йетиен, член на Свободните демократи. "Ето защо смятам, че тези резултати не отразяват реалността."

Когато двама се карат, консерваторите печелят

Консерваторите подражават на Свободните демократи, като в последния момент провеждат кампании за промяна на почти приетото законодателство.

На този фон, дясноцентристката Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата в ЕП, организира (без успех) кръстоносни походи в последния момент за изменение както на спорните правила за природата, така и на по-строгите ограничения за замърсяване на промишлени обекти, включително животновъдни ферми. Групата има ясно изразен германски привкус – лидерът ѝ е германецът Манфред Вебер, а базата ѝ включва сериозен контингент германски консерватори.

Но за разлика от Свободните демократи, които се борят да останат на борда в националната политика, ЕНП отправя реторични призиви към недоволните земеделци с оглед на изборите през юни. Засега партията води в проучванията, но се сблъсква с надигащата се крайна десница, която също опитва да се възползва от фермерските протести и гнева срещу зелените.

Действията на ЕНП обаче разцепиха собствените ѝ редици. Българският евродепутат Радан Кънев, член на ЕНП, който ръководеше работата на Европарламента по правилата за промишлените емисии, разкритикува политическото си семейство за опитите му да промени трудно постигнатото споразумение, отбелязва Politico.

Това е въпрос на "политическо доверие", категоричен е той.