В средата на 80-те години всеки средно привлекателен свещеник от испанските енории веднага е наричан с прозвището "El pájaro espino" ("птицата с тръни").

Влиянието на сериала "Птиците умират сами" с участието на Ричард Чембърлейн в главната роля е огромно и то не само в Испания. В САЩ той привлича над 110 милиона зрители.

Но героят на свещеника, който е в капана на своята вяра, амбиция и любов към една жена, не е единствената роля, която му осигурява запазено място в пантеона на големите телевизионни звезди.

По времето, когато работи по сериала, той вече е известен като "краля на минисериалите" благодарение на ролите си в "Шогун" и "Граф Монте Кристо", разказва историята му испанското издание El Pais.

А поводът за това е кръглата годишнина, която актьорът празнува днес – точно 90.

В продължение на цели две десетилетия той остава един от най-известните телевизионни разбивачи на дамски сърца. Чембърлейн заслепява с особената си красота, по-скоро европейска, отколкото калифорнийска, по-близка до Хелмут Бергер, отколкото до Бърт Рейнолдс. Блести и благодарение на таланта си, а комбинацията от двете отваря врати към телевизията, киното и дори Бродуей.

Но нито една от ролите не е по-трудна от тази в реалния му живот.

През 2003 г., на 69-годишна възраст, смятайки, че няма какво да губи, той разкрива в автобиографията си "Разбита любов", че е хомосексуален.

"Мислех, че има нещо много, много дълбоко сбъркано с мен", признава пред CNN по онова време. "И исках да го прикрия. Исках - не исках никой никога да знае. Спомням си, че сключих договор със себе си, че никога няма да разкрия тази тайна, никога".

По-късно издателят му изпраща следното съобщение: "Ричард, няма нищо, абсолютно нищо, което да не е наред с теб, твоя живот и това, че си гей. Това е без значение за стойността ти като човешко същество. Откажи се от целия страх, откажи се от цялото криене. Просто се откажи от това."

Но той подозира, че изповедта ще засенчи останалото съдържание на книгата и се оказва прав.

Никой не се интересува от насилието, което е претърпял от баща си алкохолик, а още по-малко от тънкостите на успешната му кариера: хората просто искат да знаят повече за сексуалната му ориентация, а той е готов да бъде открит с тях. Твърде дълго се е страхувал да обяви нещо, което вече е публична тайна в шоубизнеса.

"Списанията ми правеха много интервюта и някак подозираха. Задаваха ми въпроси като: "Кога ще се ожениш и ще имаш деца?", споделя той. През 1989 г. едно френско списание разкрива истината, но публицистът на Чембърлейн отрича.

15 години след този момент, който може да унищожи кариерата му, актьорът сяда пред Лари Кинг и спокойно разказва как открива хомосексуалността си, когато е на 10, а първата му връзка с мъж е преди да навърши 23 години.

Чембърлейн приема правилата на играта по онова време и намира убежище в Европа, където нещата са по-свободни, отколкото в пуританските Съединени щати. Но истинското му място е в Холивуд.

"Свикнах да бъда внимателен и предпазлив", казва той. "Щях да съм по-щастлив, ако бях истински свободен. Но имах други мотиви, които ме правеха щастлив. Реализирах се като работещ актьор и за мен това беше най-важното."

Чембърлейн е роден и израснал в Бевърли Хилс. След като завършва гимназия, участва в Корейската война (където достига до чин сержант), а след завръщането си учи актьорско майсторство.

Сигурен е в желанието си да бъде актьор и "иска да живее друг живот". Красотата му не остава незабелязана от шефовете в телевизията, нетърпеливи да навлязат в медия, която тъкмо започва да формира своя индивидуалност и да се разкрива като машина за произвеждане на звезди.

Докато търсят свежо лице за главната роля на д-р Килдер в сериала от 1961 г., някой попада на Чембърлейн в уестърн, който никога не е излизал на пазара. Тогава няма почти никакъв опит, но е избран за сериала, който е успешен и се снима в продължение на цели пет сезона.

Чембърлейн буквално не може да стъпи навън, без да е преследван от рояк фенове. Д-р Килдер се превръща в незабавен хит, което никой не очаква. А главният герой получава 12 000 писма от почитатели седмично, повече от Кларк Гейбъл.

Актьорът все още съжалява, че не е договорил по-добър договор. По онова време не си представя, че сериал за лекари ще получи каквато и да е публичност.

Но е дълбоко заблуден. Няколко месеца след премиерата на сериала започват да се продават стетоскопи с неговия лик.

Популярността му е толкова голяма, че NBC се опитва да го превърне в поп звезда и така Чембърлейн има привилегията да бъде първият изпълнител, който записва хита Close To You, превърнал се в най-големия сингъл на The Carpenters.

Продуцентите използват музикалния му талант и за филмовите адаптации на бродуейски пиеси като "Закуска в Тифани", "Моята прекрасна лейди" и "Звукът на музиката", но телевизията пак чука на вратата.

В BBC участва в адаптацията на "Портрет на една дама" (1968 г.) и споделя екрана с Катрин Хепбърн в "Лудата от Шайо" (1969 г.). Двамата са на снимачната площадка, когато тя разбира, че е спечелила "Оскар" за "Познай кой ще дойде на вечеря" и тогава изрича прочутата реплика: "Правилните актьори печелят "Оскар", но за грешните роли."

Чембърлейн има сходни размисли за славата: иска да успее в театъра, но триумфира в телевизията и на големия екран. Той е Арамис в "Тримата мускетари" (1973 г.) и неговото продължение, а също и небрежният инженер в "Кулата на ада" (1974 г.). После снима в "Роякът" (1978).

А след това идва ролята, която го превръща в световна звезда - "Шогун" (1980) става най-гледаният минисериал в историята на американската телевизия (Disney+ току-що пусна нова версия, в която Чембърлейн не се появява).

Улиците на градовете опустяват по време на излъчването на сериала, а Ричард Чембърлейн изгрява на кориците на всички списания.

Ако смята, че това е върхът в кариерата му, отново греши. Когато е на 50 години, в живота му влиза персонажа на отец Ралф.

"Птиците умират сами" от 1983 г. трябва да бъде филм, режисиран от Хърбърт Рос и с участието на Кристофър Рийв. След това е прехвърлен на Питър Уиър и Робърт Редфорд, а после на Артър Хилър и Райън О'Нийл.

Но успехът на формата на минисериала, превърнал се в големия телевизионен феномен на 80-те години, убеждава ABC, че най-доброто средство за проекта е телевизията, и тогава името на Ричард Чембърлейн влиза в проекта.

"Някой мъдър човек в Холивуд обясняваше в интервю как съм получил всички тези прекрасни роли в минисериали. Той каза: "В града има по-добри актьори, но Ричард някак си поддържа аудиторията". Това беше най-хубавото нещо, което някой от старите професионалисти е казвал за мен", спомня си той години по-късно.

И така Чембърлейн за пореден път доказва таланта си, въпреки че католическа организация в САЩ се обявява против излъчването на "Птиците умират сами" в средата на Страстната седмица.

"Това е история как жените са склонни да се влюбват в мъже, които не могат да имат. Тя преминава през всички култури и граници", казва авторът на романа Колин Маккълоу. И наистина, няма граница, която минисериалът да изглежда неспособен да завладее, а светът полудява по историята на отец Ралф и забранената му любов с Меги.

Химията между Рейчъл Уорд и Ричард Чембърлейн е толкова осезаема на екрана, че медиите разпространяват слухове за предполагаем романс между звездите. Истината е, че Уорд е във връзка с Брайън Браун, която продължава и до днес, както и приятелството ѝ с Чембърлейн.

Последната голяма телевизионна роля на Чембърлейн е в "Самоличността на Борн" (1988 г.). Години преди Мат Деймън да влезе в кожата на героя, Чембърлейн участва в адаптация във формат минисериал, която му носи поредна номинация за "Златен глобус".

На фона на зашеметяващата му кариера на малкия екран, в киното има много изпълнения, които не са попаднали в целта, като версията на Казанова от 1987 г. с Фей Дънауей, "Мините на цар Соломон" (1985) и неговото продължение, в което играе с Шарън Стоун.

През 2019 г., на 85 години, актьорът решава да остави славата, ролите и харизматичния си блясък пред екрана в завинаги в миналото. Днес, на 90, Чембърлейн живее на Хаваите като щастлив пенсионер. И няма никакви тайни.